Нестор Данаилов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нестор Данаилов
български просветен деец
Учител в Севлиево, 1880 г.
Учител в Севлиево, 1880 г.

Роден
Починал

Нестор Данаилов, известен като Дебренски, е български просветен деец от Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Нестор Данаилов е роден в дебърското село Тресонче, тогава в Османската империя в семейството на Данаил Тресонски. Лежи известно време в Пловдивския затвор, откъдето е освободен през ноември 1874 година с помощта на влиятелния Хаджи Василко от Галичник, който свидетелства, че не е комита.[1]

През 1875 година отпечатва в печатницата на Димитър Паничков в Браила пиесата „Цветана“.[2]

В Скопие отново е арестуван. Този път ходатайстват за него братята Хаджи Църинови от Маврово, които го представят на българския митрополит Кирил Скопски и Данаилов е назначен за учител в Тетово. Одобрен е от градските първенци, начело с Алекси Хаджидимов, и преподава в града до 1876 година заедно с Михаил от Гиляни. От есента на същата година учителства в Скопие, където си сътрудничи с Димитър Македонски. През лятото на 1878 година емигрират в Свободна България. През 1880 година Нестор Данаилов е учител в Севлиево, а след това в Бургас. Там умира на 5 януари 1882 година.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Несторъ Данаиловъ - Дебренски. // Илюстрация Илинден 3 (9 (29)). София, ноемврий 1930. с. 11.
  2. Сюпюр, Елена. Българската емигрантска интелигенция в Румъния през XIX век. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 143.
     Портал „Македония“         Портал „Македония