Нефрит (минерал)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нефрит (скъпоценен камък))
Направо към: навигация, търсене
Нефрит

Нефритът е минерал, хидратен силикат на калция, магнезия и желязото, плътен, скритокристалинен агрегат на тремолита и актинолита от групата на моноклинните амфиболи. Химичната му формула е Ca2(Mg,Fe)5Si8O22(OH)2[1]. Има моноклинна кристална структура, влакнест агрегат на сраснали фини кристали.

Нефритът е два пъти по-здрав от стоманата, което се дължи на финото преплитане на дребните влакнести кристали. Руският академик Ферсман дава пример как при удар върху скален къс сибирски нефрит, поставен между наковалня и голям парен чук, се натрошава металната наковалня, а нефритът остава невредим. Твърдостта му е 6,5 – 7 по скалата на Моос, което го прави идеален за гравиране. Плътността му е 3 – 3,3.[2]

Нефритът с наситена окраска се използва в бижутерията и за изработка на сувенири.

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името на нефрита произлиза от гръцката дума за бъбрек нефрос (νεφρός), тъй като в миналото се е вярвало, че камъкът лекува бъбречни заболявания.[3]

Като минераложко название името нефрит е отхвърлено от Международната минералогическа асоциация (IMA), която предлага вместо това да се използва терминът актинолит, тъй като е негова разновидност. Името на този минерал обаче е навлязло дълбоко в съзнанието на хората и на практика не е подменено.[2]

Цвят[редактиране | редактиране на кода]

Нефритът е непрозрачен минерал със съвършена цепителност. Когато е разновидност на тремолита е бял до много светлозелен, а на актинолита – зелен, жълтозелен до бледожълт.[3] Цветът му е устойчив и обикновено неравномерен. Повечето нефрити са зелени, поради съдържанието на желязо. Тези, които съдържат хром са изумрудено зелени. Железните оксиди и хидроксиди, въведени по протежение на границите на зърната, му придават жълт до кафяв цвят.[4][2]

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път нефритът се споменава от испанския лекар и ботаник Николас Батиста Монардес през 1565 година в първия том на „Медицинска история на нещата, които се внасят от нашите владения в Западните Индии“.

Нефритът е известен в Китай още през 6 в. пр.н.е. Тогава той се радва на изключителна почит. Дълги години видните китайки са използвали нефритени яйца за поддържане на интимния си тонус. И до ден днешен китайците го приемат за свой национален камък. 

Нефритен амулет от музея в Кърджали

Нефритени инструменти и амулети се срещат още от неолита. Любопитно откритие от раннонеолитното селище в местността Валога край врачанското село Оходен, България е нефритен амулет, датиран 6000 години пр.н.е.

Находища[редактиране | редактиране на кода]

Нефритът се среща главно във варовити скали като мрамор и доломит и в серпентинитови скали, където асоциира с антофилит и талк.[3] По-известни находища на минерала има в Китай, Канада, Австралия, Русия, Нова Зеландия, Тайван и САЩ. [2]

Митове и легенди[редактиране | редактиране на кода]

В древността са смятали, че нефритът олицетворява някои добродетели, като и до днес в някои страни е наричан „камък на вечността“. През средните векове се е приемало, че минералът предпазва от земетресения и мълнии.[2] В народните вярвания, под въздействието на конфуцианството и даоизма, нефритът се налага като изразител на любовта и талисман. Като талисман, под влиянието на будизма, се изрязват фигурки на божества. Едно от традиционните вярвания в будизма е, че тронът на Буда в небето е изработен от нефрит.

Нефритът е смятан за лековит камък в редица страни и особено в Китай. Приписват му се лечебни свойства за бъбреците.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Информация за нефрита
  2. а б в г д е ((bg)) Тодор Тодоров, Речник на скъпоценните камъни, изд. 1994, Просвета, София, стр. 150
  3. а б в ((bg)) Минералогия, акад. Иван Костов, изд. 1993, стр.402
  4. ((en)) Nephrite/Nephrite

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]