Нефт Дашларъ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Нефт Дашлари)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нефт Дашларъ
Neft Daşları
селище от градски тип
Oil Rocks estacades.jpg
Azerbaijan relief location map.jpg
40.2361° с. ш. 50.8583° и. д.
Нефт Дашларъ
Страна Flag of Azerbaijan.svg Азербайджан
Район Пиралахински район (Баку)
Надм. височина 0 m
Население 2000 души (2008)
Основаване 1949
Нефт Дашларъ в Общомедия

Нефт Дашларъ̀ (на азербайджански: Neft Daşları; на руски: Нефтяные Камни) е промишлено селище в Азербайджан със статут на селище от градски тип. Попада в Пиралахински район на столичната област на Баку.

Намира се в открито море на 100 km източно от столицата Баку, на 42 km от Апшеронския полуостров на Каспийско море. Това е най-източната точка на Азербайджан.

Селището се разраства от първата нефтена платформа в Азербайджан (и първата нефтена платформа в открито море в света[1]) и включва множество сондажни съоръжения. Сградите му са изградени върху метални естакади.

История[редактиране | редактиране на кода]

Първото мащабно геоложко проучване в района се провежда през 1945 – 1948 г.[2] Селището е построено, след като е открит петрол на 7 ноември 1949 г.,[3] на 1100 метра под Каспийско море.[4][5]

До 1951 г. Нефт Дашларъ вече е готов за производство и е снабден с всичката нужна инфраструктурата за времето. Издигнати са сонди, инсталирани са петролни резервоари и са построени докове със заграждения. Първият петрол от селището е натоварен в танкер през същата година.[6]

През 1952 г. започва систематичното строене на рамкови мостове, свързващи изкуствените острови. Няколко съветски завода строят кранове специално за Нефт Дашларъ, както и баржа, можеща да превозва до 100 тона нефт.[6] През 1958 г. започва мащабно строителство, включващо 9-етажни хостели, хотели, културни заведения, хлебопекарни и цехове за безалкохолни напитки.[2] Масовото развиване на селището продължава до 1976 – 1978 г. с построяването на 5-етажно общежитие, две компресорни станции, съоръжение за питейна вода и два тръбопровода до терминал в Дюбенди, всеки с диаметър 350 mm.[2] Създаден е и надлез за моторни превозни средства.[2] В резултат на тези усилия, районът на заселване достига до около 7 хектара през 1960-те години, а дължината на мостовете, свързващи изкуствените острови, надхвърля 200 km.[6]

През последните 60 години нефтеното поле на Нефт Дашларъ е произвело над 170 милиона тона нефт и 15 милиарда m³ природен газ.[6] В днешно време нефтените платформи са занемарени и няма планове за възстановяването им.[3] На 4 декември 2015 г. трима работници на SOCAR изчезват, след като жилището им се срутва в морето по време на силна буря.[7]

Население[редактиране | редактиране на кода]

Населението на Нефт Дашларъ има колебания. Към 2008 г. на платформите живеят общо около 2000 мъже и жени, които работят на едноседмични смени там. В определени моменти населението на селището може да достигне 5000 души.[8] Трудът в Нефт Дашларъ е по-високо платен от този на материка. Освен работници в петролната промишленост, в селището работят строители, геолози и други. Транспортът до сушата се осигурява от фериботи и вертолети.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oldest offshore oil platform. // Guinness World Records. Посетен на 29 юли 2016.
  2. а б в г Baku and Oil. The Soviet Period. // window2baku.com. Посетен на 25 декември 2010.
  3. а б Frank, Arno. The Rise and Fall of Stalin's Atlantis. // Der Spiegel. Посетен на 11 февруари 2018.
  4. Oil platforms. // Посетен на 25 December 2010.
  5. Blair, Betty. Oil Rocks in the Caspian. // azer.com. Посетен на 25 декември 2010.
  6. а б в г Igorev, Vladimir. A MAN-MADE ISLAND OF OIL TREASURES. // www.oilru.com. Посетен на 25 декември 2010.
  7. Oil workers 'missing' at Socar platform. // NHST Media Group Upstream Online, 4 декември 2015. Посетен на 5 декември 2015.
  8. Frank, Arno. Forbidden City of Oil Platforms: The Rise and Fall of Stalin's Atlantis. // Der Spiegel, 14 ноември 2012. Посетен на 27 февруари 2014.