Преглед на кода на Нешка Робева

{{Личност|гимнастик
| име=Нешка Робева
| портрет=Neshka robeva.jpg
| описание=българска треньорка по художествена гимнастика
| роден-място=[[Русе]], [[Царство България]]
| още=
{{Депутат-България|9н=1}}
Агент на Държавна сигурност.
}}
{{Медали
|състезание=Световни първенства
|сребърен|1969 Варна|многобой
|сребърен|1969 Варна|без уред
|сребърен|1969 Варна|обръч
|сребърен|1971 Хавана|въже
|бронзов|1967 Копенхаген|без уред
|бронзов|1969 Варна|въже
|бронзов|1971 Хавана|обръч
|бронзов|1973 Ротердам|обръч
|бронзов|1973 Ротердам|топка
}}

'''Нешка Стефанова Робева''' е известна [[българи|българска]] състезателка, по-късно [[треньор]]ка по [[художествена гимнастика]] и [[хореограф]]ка, заслужил майстор на спорта, заслужил треньор. Била е членка на [[Българска комунистическа партия|Българската комунистическа партия]].<ref>Филипа Тодева, [https://inews.bg/Общество/Нешка-Робева-унищожи-Диков-Саше-как-услужливо-задаваше-въпроси-на-Бойко-_l.a_c.328_i.349634.html Нешка Робева унищожи Диков: Саше, как услужливо задаваше въпроси на Бойко!], inews.bg, 7 декември 2013.</ref>

Тя е най-успешната треньорка по художествена гимнастика в света през 80-те и 90-те години, с нейното име са неразривно свързани най-големите успехи на българската художествена гимнастика<ref name=":0">[http://www.nsa.bg/bg/faculty/department/branch,48/subpage,96 НСА Сектор Художествена и естетическа групова гимнастика]</ref> и на българските „[[златни момичета]]“, както и развитието на световната художествена гимнастика през последните 25 години на [[20 век]]. Като хореограф Нешка Робева създава стотици съчетания за своите гимнастички, както и спектакли на ръководената от нея танцова трупа.<ref name=":1">[http://www.neshkaart.com/index.php?option=com_content&task=view&id=7&Itemid=13 Трупа „Нешанъл Арт“]</ref>

== Биография ==
Родена е на [[26 май]] [[1946]] г. в [[Русе]]. Завършва хореографско училище, а после [[ВИФ]] (1973). Състезава се в националния отбор по художествена гимнастика със старши треньор [[Жулиета Шишманова]]. В продължение на дълги години е конкурентка на [[Мария Гигова]]. Участничка е в 4 [[Световно първенство по художествена гимнастика|световни първенства]] – 1967 в Копенхаген, 1969 във Варна, 1971 в Хавана и 1973 в Ротердам. Вицесветовна шампионка и сребърна медалистка е в многобоя на първенството във Варна, носителка на още 8 медала на отделните уреди от световните първенства.

След приключване на състезателната си кариера е асистент във ВИФ, а след това работи в Българската федерация по художествена гимнастика. От 1976 г. е на работа в дружеството за физкултура и спорт „Левски-Спартак“.

През периода 1974 – 1999 година е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика. През този период на световни и европейски първенства, олимпийски игри и световни купи състезателките на Нешка Робева са спечелили 294 медала, сред които – 7 абсолютни световни, 10 абсолютни европейски титли и 1 вицеолимпийска титла индивидуално, както и 7 абсолютни световни, 6 абсолютни европейски титли и 1 вице-олимпийска титла при ансамблите<ref name=":0" />.

От 1993 г. до 1997 г. е член на Европейския комитет по гимнастика.

Известни композиции на Робева в гимнастиката са по „Лятно време“, „Жар птица“, „Токата и фуга в ре минор“, „Болеро“, „Кармина Бурана“, „Кармен“, „Аве Мария“, „Лунната соната“, „Лебедово езеро“, „Горещ вятър“, „Интродукция и рондо капричиозо“, „Шанз-Елизе“ и много други.

Рефренът „Нешка няма грешка!“ се появява за пръв път по време на световното първенство във Варна през 1969 година за Нешка като състезателка, но се утвърждава най-вече вследствие от успешната работа на Робева като треньор<ref name=":0" />.

През [[2000]] г. Робева спира треньорската си дейност и се връща към първата си специалност, като създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която си поставя за цел да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор<ref name=":1" />. В нея Нешка Робева е ръководител, постановчик и хореограф на спектаклите. Трупата на Нешка Робева има близо 1000 представления в страната и чужбина, преминали при голям успех.

Президент е на клуба по художествена гимнастика „Левски“.

Удостоена е със званието „Герой на социалистическия труд на България“ и 2 ордена „Георги Димитров“, с „Орден на изгряващото слънце, златни лъчи с розетка“ (Япония)<ref name=":4" />, званието „Почетен гражданин“ на [[Почетни граждани на София|София]], [[Почетни граждани на Пазарджик|Пазарджик]], [[Почетни граждани на Кюстендил|Кюстендил]], [[Русе]], [[Детройт]] (САЩ) и на много други градове в България и по света.

Освен с постиженията си като състезател, треньор, хореограф, постановчик и ръководител на танцова трупа, Нешка Робева е известна и с честната си и смело отстоявана гражданска позиция, с активното си участие в политическия живот на България преди и след 10 ноември 1989 година<ref name=":4">Ваня Гъркова, [https://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/buntarkata_neshka-333426.html Бунтарката Нешка], StandartNews.com, 20 май 2016.</ref>. Депутат е в две Народни събрания<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 324</ref>. Тя е сред само двамата депутати, които се осмеляват да се обявят и да гласуват против Закона за административното деление през 1987 година, свиващ окръзите до 9 области и окрупняващ общините в селищни системи. Съучредител на създадения през 1988 година [[Обществен комитет за екологична защита на Русе]] – първата неформална [[дисидент]]ска група в България.

== Постижения и факти ==
* През [[1969]] г. става световна вицешампионка в многобоя<ref name=":2">[[Световно първенство по художествена гимнастика]]</ref>.
* Като състезателка печели 4 сребърни и 5 бронзови медала от световни първенства: бронз на съчетание без уред в Копенхаген; сребро в многобоя, на обръч и без уред във Варна и бронз на въже; сребро на въже и бронз на обръч в Хавана; бронз на обръч и топка в Ротердам<ref name=":2" />.
* През периода ([[1974]] – [[1999]]) е старши треньор на българския национален отбор по художествена гимнастика (с две кратки прекъсвания). През този период златното поколение на възпитаничките на Нешка Робева носи много титли и слава на България<ref name=":3">[https://www.fbgr.org/index.php/istoriya-na-bfhg БФХГ – официална уеб страница].</ref>.
* За 25 години треньорска работа нейните възпитанички завоюват на световни, европейски първенства, олимпийски игри и световни купи 294 медала – 143 златни, 88 сребърни и 63 бронзови<ref name=":0" />. През този дългогодишен период Нешка Робева успешно създава екипи от изявени български треньорки, балетмайстори и други професионалисти, които допринасят за успехите на индивидуалните гимнастички и ансамблите<ref name=":3" />. Сред тях са: Златка Аврамова-Пърлева, Лушка Бъчварова, [[Красимира Филипова]], Райна Афионлиева, Наталия Моравенова, Светла Колчевска, Ефросина Ангелова, Деспа Кателиева, Димитричка Маслева, Валентина Ганева и други<ref name=":3" />.
* На световното първенство в [[Лондон]] ([[1979]]) [[Илиана Раева]] печели златен медал на бухалки (след контестация и бурна 20-минутна подкрепа от публиката) и сребърен на топка. Първата индивидуална състезателка на Нешка Валентина Ганева също участва в първенството в Лондон.
* На европейското първенство в [[Амстердам]] ([[1980]]) българският отбор печели 7 златни и 3 сребърни медала<ref name=":3" />. Илиана Раева е първа в многобоя, на въже, обръч и бухалки и втора на лента.[[Лилия Игнатова]] печели сребърен медал в многобоя, злато на бухалки и лента и сребро на обръч.
* На световното първенство в [[Мюнхен]] ([[1981]]) България печели 5 златни, 7 сребърни и 3 бронзови медала<ref name=":2" />. [[Анелия Раленкова]] става абсолютна световна шампионка, а Лилия Игнатова и Илиана Раева си поделят сребърния медал в многобоя. Българският ансамбъл печели златен медал. На отделните уреди Раленкова печели златен медал на бухалки, сребърни на въже и обръч и бронзов на лента. Лили Игнатова печели златни медали на въже и обръч и сребърен на бухалки. Илиана Раева е със сребърни медали на обръч и лента и бронзов на въже. На пилона се издигат три пъти по три български знамена.
* На европейското първенство в [[Ставангер]] ([[1982]]) състезателките на Нешка Робева печелят 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала<ref name=":3" />. Анелия Раленкова става абсолютна европейска шампионка, а Илиана Раева е трета в многобоя. Ансамбълът печели сребро. В шампионата на уредите Раленкова става шампионка на въже и обръч и втора на бухалки. Раева печели сребърен медал на въже и бронзови на обръч, бухалки и лента. Лилия Игнатова става шампионка на лента.
* На световното първенство в [[Страсбург]] ([[1983]]) шампионка в многобоя става [[Диляна Георгиева]] с асистентки Анелия Раленкова и [[Лили Игнатова]], които поделят сребърния медал. Ансамбълът е със златен медал. На отделните уреди Диляна Георгиева печели на злато на бухалки и лента и бронз на топка. Анелия Раленкова е със златен медал на обръч и бронзови на топка, бухалки и лента. Лили Игнатова става шампионка на топка и бухалки и бронзова медалистка на обръч. България печели общо 7 златни, 2 сребърни и 5 бронзови медала. Отново три пъти по три български знамена се издигат на пилона.
* На европейското първенство във [[Виена]] ([[1984]]) българският национален отбор печели 8 златни, 1 сребърен и 2 бронзови медала. Анелия Раленковастава е за втори път абсолютна европейска шампионка, a Диляна Георгиева печели бронзов медал. Ансамбълът става европейски шампион. На отделните уреди Раленкова печели злато на обръч, бухалки и топка, както и бронз на лента. Лили Игнатова става шампионка на обръч и сребърна медалистка на топка. Диляна Георгиева става шампионка на бухалки и лента.
* На световното първенство във [[Валядолид]] ([[1985]]) България за шеста поредна година е на първо място по медали с 8 златни, 1 сребърен и 3 бронзови медала. Диляна Георгиева отново е световна шампионка в многобоя, Лили Игнатова отново е втора, а трета е [[Бианка Панова]]. Ансамбълът също печели поредна световна титла. В шампионата на отделните уреди Диляна Георгиева е първа на въже, топка и бухалки и трета на лента. Лили Игнатова печели злато на топка и бухалки и бронз на въже. Бианка Панова печели злато на лента.
* На европейското първенство във [[Флоренция]] ([[1986]]) момичетата на Нешка Робева печелят 8 златни и 2 сребърни медала<ref name=":3" />. [[Лили Игнатова]] и Бианка Панова стават абсолютни европейски шампионки в многобоя, ансамбълът също се окичва със злато. На отделните уреди Лили Игнатова става шампионка на въже и бухалки и сребърна медалистка на лента. Бианка Панова печели същите медали – шампионка на въже и бухалки и сребърна медалистка на лента. [[Адриана Дунавска]] става европейска шампионка на топка.
* През 1985 – 1986 г. [[Георги Дюлгеров]] снима два филма: „За Нешка Робева и нейните момичета“ и „За момичетата и тяхната Нешка Робева“, в които е показан новаторския ѝ̀ стил на работа.
* През [[1987]] година първото в историята европейско първенство за девойки завършва с пълен триумф на българските състезателки – 9 златни, 1 сребърен и 1 бронзов медал. [[Елизабет Колева]] печели многобоя с максимален сбор (за пръв път в историята на голямо състезание) от 40.00 точки, както и златни медали на всички уреди (също за първи път на голямо състезание).
* През 1987 година на световното първенство във [[Варна]] възпитаничките на Нешка Робева постигат невиждан триумф – 9 златни, 2 сребърни и 1 бронзов медал<ref name=":3" />. [[Бианка Панова]] става абсолютна световна шампионка, печели златни медали на всички уреди и всичките ѝ оценки в осемте изиграни съчетания са кръгло 10, поради което е вписана в книгата [[Световни рекорди на Гинес]] за най-голям брой максимални оценки, получени на състезание по художествена гимнастика. [[Адриана Дунавска]] и Елизабет Колева стават втори в многобоя. Адриана Дунавска става шампионка на въже. Елизабет Колева печели бронз на лента. Ансамбълът с композиции, създадени от Робева, триумфира със златен медал в многобоя и с още два златни медала в двете съчетания.
* На европейското първенство през [[1988]] г. в [[Хелзинки]] възпитаничките на Нешка Робева печелят 11 златни и 1 бронзов медал. Адриана Дунавска и Елизабет Колева стават абсолютни европейски шампионки в многобоя. На отделните уреди Адриана Дунавска печели злато на обръч, бухалки и лента. Бианка Панова печели злато на обръч и лента. Елизабет Колева става шампионка на въже и бронзова медалистка на бухалки. Три златни медала – в многобоя и на двете съчетания, печели и ансамбълът.
* През 1988 г. на [[Летни олимпийски игри 1988|Олимпиадата в Сеул]] възпитаничката на Нешка Робева Адриана Дунавска печели първия и единствен олимпийски медал на българска индивидуална състезателка по художествена гимнастика – сребърен.
* През 1989 година на световното първенство в [[Сараево]] Адриана Дунавска печели бронз в многобоя и сребро на лента и топка. [[Юлия Байчева]] е със сребро на лента. Отборно България е първа. Ансамбълът печели злато в многобоя.
* На европейското първенство в [[Гьотеборг]] през [[1990]] година България спечелва 4 златни, 3 сребърни и 4 бронзови медала<ref name=":3" />. Възпитаничката на Нешка Робева Юлия Байчева става абсолютна европейска шампионка, печели и сребро на обръч, топка и лента и бронз на въже.
* На световното първенство в [[Атина]] през [[1991]] година България печели 5 сребърни и 2 бронзови медала<ref name=":3" />. Мила Маринова печели трето място в многобоя, сребърен медал на обръч и бухалки и бронз на топка. Кристина Шекерова е със сребро на въже. Отборно индивидуалистките ни печелят сребърен медал.
* Възпитаничката на Нешка Робева [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] е състезателката с най-много медали от световни и европейски първенства в историята на българската художествена гимнастика и една от петте гимнастички в света с най-много медали от тези шампионати за всички времена, след украинките Анна Бессонова и Елена Витриченко и рускините Алина Кабаева и Евгения Канаева. Мария Петрова е трикратна абсолютна световна шампионка и двукратна абсолютна европейска шампионка. Тя е неизменно първа в многобоя на три поредни световни първенства: в [[Аликанте]]'93, [[Париж]]'94 и [[Виена]]'95, с което повтаря успеха на [[Мария Гигова]]. Освен това е първа в многобоя на европейските първенства в [[Щутгарт]]'92 и [[Солун]]'94. Само от световни и европейски първенства е спечелила 29 медала.
* На европейското първенство в Щутгарт през [[1992]] година България спечелва 2 златни, два сребърни и един бронзов медал<ref name=":3" />. България печели златен медал в отборната надпревара на индивидуалните състезателки. [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] е първа в многобоя и трета на въже.
* На световното първенство в [[Брюксел]] през [[1992]] година ученичките на Нешка Робева печелят 3 сребърни и 2 бронзови медала. Мария Петрова е втора в многобоя, втора на топка и бухалки, трета на обръч. Диана Попова печели бронзов медал на бухалки.
* На световното първенство в [[Аликанте]] през [[1993]] година възпитаничките на Нешка Робева връщат старата слава на българската школа с 6 златни и 1 бронзов медал<ref name=":3" />. България печели първо място в отборната надпревара. [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] става абсолютна световна шампионка и добавя в шампионата на уредите злато на топка, обръч и лента. А [[Юлия Байчева]] печели бронзов медал на въже. Ансамбълът, воден от Робева и Лушка Бъчварова, се завръща на най-високото стъпало на стълбичката на победителките в многобоя.
* На европейското първенство за ансамбли в [[Букурещ]] през [[1993]] година България спечелва сребро в многобоя и още 1 златен и 1 сребърен медал в двете отделни съчетания.
* На световното първенство в [[Париж]] през [[1994]] година възпитаничките на Нешка Робева извояват 2 златни, 2 сребърни и 2 бронзови медала<ref name=":3" />. [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] става абсолютна световна шампионка и добавя в шампионата на уредите злато на обръч, сребро на бухалки и лента и бронз на топка. Ансамбълът е трети в многобоя.
* На европейското първенство в [[Солун]] през [[1994]] година България печели 1 златен, 1 сребърен и 3 бронзови медала<ref name=":3" />. [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] е абсолютна европейска шампионка, сребърна медалистка на обръч и бронзова на топка. Диана Попова печели бронзов медал на въже. Отборно българките са трети.
* На световното първенство във [[Виена]] през [[1995]] ученичките на Робева печелят 4 златни и 3 сребърни медала<ref name=":3" />. [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] става абсолютна световна шампионка за трети пореден път, световна шампионка на бухалки и сребърна медалистка на въже. Отборно българките (Мария Петрова и Диана Попова) са втори. Ансамбълът печели злато в многобоя, злато и сребро в двете отделни съчетания.
* На европейското първенство индивидуално девойки и ансамбли, жени в [[Прага]] през [[1995]] година Теодора Александрова става абсолютна европейска шампионка, златна медалистка на обръч, сребърна на въже и бухалки, бронзова на лента. Българките печелят бронз отборно. При ансамблите жени България печели сребро в многобоя и злато и сребро на отделните композиции.
* На световното първенство в [[Будапеща]] [[1996]] година воденият от Нешка национален отбор завоюва 1 златен, 1 сребърен и 2 бронзови медала. [[Мария Петрова (гимнастичка)|Мария Петрова]] печели сребро на топка и бронз на бухалки. Ансамбълът отново е със златен медал в многобоя. Диана Попова е с бронз на въже.
* На олимпийските игри през [[1996]] година в [[Атланта]] българският ансамбъл (воден от Робева и Лушка Бъчварова) в състав Ина Делчева, Валентина Кевлиян, Мария Колева, Мая Табакова, Ивелина Талева и Вяра Ваташка печели сребърен олимпийски медал.
* На европейското първенство в [[Норвегия]] през 1996 година състезателката на Нешка Робева Диана Попова печели бронзови медали на въже и лента, а отборно българските индивидуални състезателки заемат третото място<ref name=":3" />.
* Нешка Робева създава или допринася за развитието и на десетки други гимнастички, участнички в националните ни отбори индивидуално като: Тереза Карнич, Даниела Грънчарова, Величка Бонева, Цветомира Филипова, [[Камелия Дунавска]], Албена Димитрова, Мариела Пашалиева, Анастасия Шаренкова, Юлия Мумджиева, Бранимира Иванова (Маркова), Боряна Гинева, Стела Салапатийска и много други. Стотици са имената на състезателките, играли в ансамблите на България през годините, когато Нешка Робева е старши треньор (индивидуално и ансамбли).
* Нешка Робева е ръководител на специализацията в Националната спортна академия в София на президента на Международната федерация по гимнастика (FIG) Моринари Ватанабе<ref>Кръстина Иванова, [https://bnr.bg/post/100895914 Моринари Ватанабе – Аз не съм професор, аз продължавам да съм студент], БНР, 13 ноември 2017 г.</ref>.
* {{факт|За изключителни постижения в работата си Робева е носител на почти всички държавни отличия, както и на грамота за принос към световния женски олимпийски спорт.|2023|11|10}}
* През [[2000]] г. Робева създава трупа от 35 момичета и момчета („Нешанъл арт“), с която да представя съвременна интерпретация на българския и балкански фолклор. Робева е режисьор, сценарист, хореограф, продуцент на музикално-танцови спектакли, добили изключителна популярност като: „Два свята“, „Орисия“, „Готови ли сте“, „Триптих“, „Арамии“, „Бежанци“.
* През септември [[2005]] г. е премиерата на филмова версия на „Орисия“ по БНТ и Сателитния канал.
* Премиерата на спектакъла на Нешка Робева, изграден върху предания за Балканите „Арамии“, е на 26 май [[2006]] г. Спектакълът обединява елементи не само от българския, а и от румънския, турския, гръцкия и албанския фолклор.
* Трупата на Нешка има близо 1000 участия<ref>[http://sporta.bg/neshka-robeva-s-raztrsvashcha-izpoved Нешка Робева с разтърсваща изповед], интервю на Анелия Попова, Sporta.bg, 5 октомври 2018 г.</ref> в страната и чужбина – Бродуей, Сингапур „Арт фестивал“, Гърция, Турция, Белгия, Израел, Италия и Македония <ref>[http://www.neshkaart.com „Нешка арт“]</ref>. Популярните спектакли „Два свята“ и „Орисия“ (по музика на [[Исихия]]) имат над 250 представяния в страната и чужбина.
* През 2016 година отказва да приеме орден „Стара планина“ I степен, който правителството решава да ѝ връчи след разгорещени спорове<ref>[http://www.standartnews.com/balgariya-obshtestvo/robeva_otkazvam_ordena-333267.html Робева: Отказвам ордена], StandartNews.com, 18 май 2016 г.</ref>.
* Почетен президент е на клуба по художествена гимнастика „Левски“<ref>[https://rg-levski.eu/?page_id=6269 Ръководство], сайт на Клуб по художествена гимнастика „Левски“.</ref>, който за 50 години съществуване е носител общо на 306 медала от големи първенства по художествена гимнастика.
* През 2017 година Нешка Робева става организитор и режисьор на ново шоу, „Няма такова шоу“, с участието на нейната трупа, на известни музикални изпълнители и на състезателките от всички възрастови групи на клуб „Левски“. Спектакълът обикаля страната в края на 2017 година с цел събиране на средства за подготовка на младите възпитанички на клуб „Левски“<ref>[https://www.dnes.bg/muzika/2017/12/11/neshka-za-niama-takova-shou-osobena-atmosfera-i-zariad.361893 Нешка за „Няма такова шоу“: Особена атмосфера и заряд], Dnes.bg, 11 декември 2017 г.</ref>. Турнето преминава при изключителен успех.
* В края на 2018 година Нешка Робева поема подготовката, организацията и представянето на ново шоу, „Има такова шоу“, целящо подпомагането на клуба по художествена гимнастика „Левски“. Шоуто е изнесено на 12 декември при огромен интерес в препълнената Зала 1 на Националния дворец на културата в София.<ref>[https://trud.bg/баби-яги-се-бият-с-каратисти-в-шоуто-на/ Баби Яги се бият с каратисти в шоуто на Нешка Робева], в-к Труд, 28 ноември 2018 г.</ref>

== Библиография ==
* Робева, Нешка, Маргарита Рангелова. [https://chitanka.info/book/2162-ot-roterdam-do-amsterdam От Ротердам до Амстердам]. Медицина и физкултура, София, 1982.

== Източници ==
<references />

{{уикицитат|Нешка Робева}}
* {{imdb title|0170824|За Нешка Робева и нейните момичета}}
* {{imdb title|0170825|За момичетата и тяхната Нешка Робева}}

{{Нормативен контрол}}
{{Портал|Биографии|Изкуство|Политика|Спорт|България}}

{{СОРТКАТ:Робева, Нешка}}
[[Категория:Треньори на националния отбор по художествена гимнастика на България]]
[[Категория:Български функционери по художествена гимнастика]]
[[Категория:Български художествени гимнастички]]
[[Категория:Български хореографи]]
[[Категория:Български общественици]]
[[Категория:Членове на БКП]]
[[Категория:Русофили]]
[[Категория:Национална спортна академия]]
[[Категория:Носители на орден „Георги Димитров“]]
[[Категория:Герои на социалистическия труд на България]]
[[Категория:Заслужили майстори на спорта]]
[[Категория:Заслужили треньори]]
[[Категория:Почетни граждани на Кюстендил]]
[[Категория:Почетни граждани на Пазарджик]]
[[Категория:Почетни граждани на София]]
[[Категория:Почетни граждани на Русе]]
[[Категория:Почетни граждани в САЩ]]
[[Категория:Детройтци]]
[[Категория:Родени в Русе]]