Нивелон дьо Керзи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нивелон дьо Керзи
Nivelon de Quierzy
римокатолически духовник
Роден
Починал

Религия Римокатолическа църква

Нивелон дьо Керзи (на френски: Nivelon de Quierzy, de Cherisy) е римокатолически духовник, соасонски епископ (1176 – 1207), папски легат в армията на кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход (1202 – 1204), солунски архиепископ (1206 – 1207).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е във Франция в аристократично семейство в Керзи, от което произлизат много висши духовници като соасонският епископ Жак дьо Базош (1219 – 1242). Нивелон е обявен за соасонски епископ на 9 август 1176 година.[1] В следващата 1177 година Нивелон дьо Керзи започва строежа на Соасонската катедрала. В 1179 година участва в Третия латерански събор. След това ръководи преговорите между Филип II Огюст и Филип Швабски с цел евентуален съюз срещу Ричард I и Ото IV.

От 1202 година Нивелон дьо Керзи взима участие в Четвъртия кръстоносен поход. Заедно с епископа на Халберщад Конрад фон Кросиг, Нивелон е най-висшият духовник в кампанията. След превземането на Зара заминава за Рим. След завладяването на Константинопол той е сред избралите на 16 май 1204 в „Света СофияБалдуин I за първи император на Латинската империя. По това време Нивелон придобива в Константинопол някои реликви, които пренася във Франция – две парчета от Светия кръст, трън от трънения венец, парче плат, за което се предполага, че е използвано от Христос на Тайната вечеря и други. След поражението от българите при битката при Одрин в 1205 година Нивелон дьо Керзи се завръща във Франция. Там се занимава с набирането на нови кръстоносци.

По-късно в същата 1205 година папа Инокентий III изпраща Нивелон в Солун.[2] Там Нивелон става първи латински архиепископ на римокатолическата Солунска архиепархия, утвърден с писмо от папата на 10 декември 1206 година.[3] В същото време запазва соасонската си катедра.[4]

Оглавява соасонската[1] и солунската катедра до смъртта си на 14 септември 1207 година.[4] Умира в Бари от тежка болест по пътя на второто си пътуване за Леванта и е погребан в катедралната църква на града „Свети Николай“.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Dictionnaire historique de la France. Paris, Librairie Hachette et C, 1873. с. 1669.
  2. Carlier, Claude. Histoire Du Duché De Valois: Ornée De Cartes Et De Gravures, vol. 2. Paris, 1764. с. 50.
  3. Revue des études byzantines, Volumes 16. Paris, Institut français d'études byzantines, 1958. с. 207.
  4. а б в Fisquet, M. H. La France pontificale (Gallia Christiana): Histoire chronologique et biographique des Archevêques & Évêques de tous les Diocèses de France. Paris, E. Repos Libraire - éditeur, Imprimé par Charles Noblet. с. 59.
Юг де Шанфльори соасонски епископ
(9 август 1176 – 14 септември 1207)
Емар де Провен
пръв солунски архиепископ
(10 декември 1206 – 14 септември 1207)
Пиетро Солунски
     Портал „Македония“         Портал „Македония