Нивици
|
Нивици Ψαράδες |
|
|---|---|
| — село — | |
 Поглед към Нивици от Преспанското езеро |
|
  Нивици  Нивици |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Западна Македония |
| Дем | Преспа |
| Географска област | Голема Преспа |
| Надм. височина | 1075 m |
| Население | 158 души (2001) |
| Нивици в Общомедия | |
Нѝвици (на гръцки: Ψαράδες, Псарадес, до 1927 година Νίβιτσα, Нивица или Νίβιστα, Нивиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония със 158 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 49 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на продължението на планината Галичица - Суха гора, на южния бряг на Голямото Преспанско езеро, близо до границите с Албания и със Северна Македония.
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
 |
|
||||
| Проблеми при слушането на файла? Вижте media help. | |||||
Селото е засвидетелствано през XV век.[2]
Българската църква в селото „Успение Богородично“ („Света Богородица“) е от 1893 година[3] и е защитен паметник.[4]
В края на XIX век Нивици е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нивици (Nivitzi) е посочено като село в каза Ресен с 30 домакинства и 92 жители българи.[5]
В началото на XX век Нивици е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нивица живеят 200 българи християни.[6] След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нивици (Nivitsi) има 528 българи екзархисти.[8]
Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Нивици има 72 къщи с 696 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Нивици попада в Гърция. В 1927 година селото е прекръстено на Псарадес.[11]
В 1981 година селото има 172 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[12]
В 1994 година Пападопуловата къща в селото е обявена за паметник на културата.[13]
На 17 юни 2018 г. в Нивици на брега на Голямото преспанско езеро е подписано Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония, според което втората страна възприема името Република Северна Македония.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Нивици
Алексо Мирчев (1912 – 1949), гръцки комунист[14]- Георги Попов (Παπαγεώργιος Παπαδόπουλος, ? - юни 1907), гръцки свещеник, убит от българи през юни 1907 г.
Дине Нивишки (? – 30 юли 1903), деец на ВМОРО- Кръстин (? – 30 юли 1903), деец на ВМОРО, четник на Никола Кокарев и Дине Нивишки
- Наке Илов, деец на ВМОРО, четник на Дине Нивишки
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Диалектни текстове от Нивици в: Шклифов, Благой и Екатерина Шклифова. Български диалектни текстове от Егейска Македония, София, 2003, стр. 176 - 182.
- ((en)) Официален сайт на дем Преспа
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νίβιτσα - Ψαράδες
- ↑ Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
- ↑ Македонски Алманах, издава Ц.К. на МПО, редактор Петър Ацев, издание на "The Macedonian Tribune", Indianapolis, 1940, стр. 42.
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 февруари 2015.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 88-89.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 242.
- ↑ Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, София, 1993, стр. 125.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 170-171.
- ↑ Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр.212.
- ↑ Τα αποκαλυπτήρια της προτομής του ιερέα Παπαγεωργίου Παπαδοπούλου στην Κούλα Πρεσπών το 1961. // Florina Past, 8 Σεπτεμβρίου 2013. Посетен на 20 август 2020 г.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/5329/13-9-1994 - ΦΕΚ 1185/Δ/15-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 юли 2020 г.
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| |||||||||||||||||
Портал „