Нивици

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нивици
Ψαράδες
— село —
Поглед към Нивици от Преспанското езеро
Поглед към Нивици от Преспанското езеро
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Западна Македония
Дем Преспа
Географска област Голема Преспа
Надм. височина 1075 m
Население 83 души (2011 г.)
Демоним Нѝвичани
Пощенски код 53077
Телефонен код 23850
Нивици в Общомедия

Нѝвици (на гръцки: Ψαράδες, Псарадес, до 1927 година Νίβιτσα, Нивица или Νίβιστα, Нивиста[1]) е село в Република Гърция, в дем Преспа, област Западна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 49 километра северозападно от град Лерин (Флорина) в подножието на продължението на планината Дева, на южния бряг на Голямото Преспанско езеро, близо до границите с Албания и със Северна Македония.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Скалната църква „Преображение Господне“ край Нивици
Къщи в Нивици

Селото е засвидетелствано през XV век.[2]

Българската църква в селото „Успение Богородично“ („Света Богородица“) е от 1893 година[3] и е защитен паметник.[4]

В края на XIX век Нивици е чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нивици (Nivitzi) е посочено като село в каза Ресен с 30 домакинства и 92 жители българи.[5]

В началото на XX век Нивици е чисто българско село в Битолска каза. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Нивица живеят 200 българи християни.[6] След Илинденското въстание през 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.[7] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Нивици (Nivitsi) има 528 българи екзархисти.[8]

Според Георги Трайчев през 1911/1912 година в Нивици има 72 къщи с 696 жители и функционират църква с 2 свещеници и училище с 1 учител.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Скалната църква „Света Богородица Елеуса“, 1373 година
Къщи в Нивици
Бюст на поп Георги Попов от Нивици, открит в 1961 г. в местността Кула[10]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Нивици попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Нивица има 93 къщи славяни християни.[11] В 1927 година селото е прекръстено на Псарадес.[12]

В 1981 година селото има 172 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво.[13]

В 1994 година Пападопуловата къща в селото е обявена за паметник на културата.[14]

На 17 юни 2018 година в Нивици на брега на Голямото преспанско езеро е подписано Преспанското споразумение между Гърция и Северна Македония, според което втората страна възприема името Република Северна Македония.

Преброявания
  • 1981 - 172 души
  • 2001 - 158 души
  • 2011 - 83 души

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нивици
  • Flag of Greece.svg Алексо Мирчев (1912 – 1949), гръцки комунист[15]
  • Flag of Greece.svg Георги Попов (Παπαγεώργιος Παπαδόπουλος, ? - юни 1907), гръцки свещеник, убит от българи през юни 1907 г.
  • Flag of Bulgaria.svg Дине Нивишки (? – 30 юли 1903), деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Кръстин (? – 30 юли 1903), деец на ВМОРО, четник на Никола Кокарев и Дине Нивишки
  • Flag of Bulgaria.svg Наке Илов, деец на ВМОРО, четник на Дине Нивишки

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Гандев, Христо. „Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване“, Наука и изкуство, II изд., София, 1989.
  3. Македонски алманахъ. Индианаполисъ, Индиана, САЩ, Централенъ Комитетъ на Македонскитѣ политически организации въ Съединенитѣ щати, Канада и Австралия, 1940. с. 42.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/3733/80/20-2-1987 - ΦΕΚ 281/Β/9-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 2 февруари 2015.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 88-89.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 242.
  7. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1943. с. 125.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 170-171. (на френски)
  9. Трайчев, Георги. Български селища в днешна Албания, в: Отецъ Паисий, 15-31 юли 1929 година, стр. 212.
  10. Τα αποκαλυπτήρια της προτομής του ιερέα Παπαγεωργίου Παπαδοπούλου στην Κούλα Πρεσπών το 1961. // Florina Past, 8 Σεπτεμβρίου 2013. Посетен на 20 август 2020 г.
  11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 15. (на сръбски)
  12. „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012 
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. ΥΑ ΥΠΕΧΩΔΕ/5329/13-9-1994 - ΦΕΚ 1185/Δ/15-11-1994. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 юли 2020 г.
  15. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Гърция“         Портал „Гърция