Нигослав
| Нигослав Νικόκλεια | |
| — село — | |
  Нигослав  Нигослав  Нигослав | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 85 m |
| Население | 470 души (2021 г.) |
Нигослав (на гръцки: Νικόκλεια, Никоклия, до 1926 година Νικοσλάβη, Никослави[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 1316 жители (2001).
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Сярското поле, северозападно от град Нигрита.
История
[редактиране | редактиране на кода]Античност и Средновековие
[редактиране | редактиране на кода]На 4 km югозападно от Нигослав, в Богданската планина е разположена античната и средновековна крепост Хисар (Исар), която може би е античният Алорос.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]През XIX век и началото на XX век Нигослав е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В 1835 година е построена църквата „Свети Димитър“.[3]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Негослави (Négoslavy) живеят 360 гърци.[4] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Нигослав (Nigoslav) има 60 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 128 жители гърци.[5] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Нигослав:
| „ | Нигослав е смесено село; една църква, една джамия; християните са гърци, мохамеданите – турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[6] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Негослав, населено от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е равен и добър лете; зиме не струва. Негослав е разположен при полите на планината; произвежда всичките хлебни растения и всякакви овощия, които се разпродават по Сяр и Солун. Гръцка църква; 20 къщи турци; 25 гърци и 20 българе.[7] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Нягослав има 130 жители българи християни, 120 турци и 200 гърци.[8]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никослав (Nikoslav) живеят 425 гърци.[9]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]Името на селото е сменено в 1926 година на Никоклия. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Нигослав е представено като смесено местно-бежанско село с 20 бежански семейства и 84 жители общо.[10]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Саиш[11] | Σάης | Пидима | Πήδημα[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав (515 m)[11] |
| Коджа Каран[11] | Κοτζά Καράνι | Дохион | Δοχεΐον[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав[11] |
| Була[11] | Μπούλα | Пигес | Πηγές[12] | възвишение в Богданската планина на Ю от Нигослав (238,6 m)[11] |
| Баракова[11] | Μπαράκοβα,[13] Μπράκοβα | Пардалон | Παρδαλλόν[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЮЗ от Нигослав[11] |
| Бекератика[11] | Μπεκεράθηκα | Амбелонес | Άμπελώνες[12] | местност на ЮИ от Нигослав и на СЗ от Черпища[11] |
| Кара Таш[11] | Καρά Τάς | Маври Петра | Μαύρη Πέτρα[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав (776,3 m)[11] |
| Чиплаци[11] | Τσιπλάκια | Гимни Корифи | Γυμνή Κορυφή[12] | възвишение в Богданската планина на З от Нигослав[11] |
| Харият[11] | Χαριάτ | Портес | Πόρτες[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЗ от Нигослав (414 m)[11] |
| Ляска[11] | Λιάσκα | Фундукия | Φουντουκιά[12] | възвишение в Богданската планина на ЮЮЗ от Нигослав (356 m)[11] |
| Чучура[11] | Τσούτσουρας | Ризомата | Ριζώματα[12] | местност на ЮЗ от Нигослав[11] |
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Нигослав
Георгиос Митрижикис, агент (трети клас) на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[14]- Георгиос Таскудис, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[15]
- Починали в Нигослав
- Пасхалис Цянгас (1873 – 1907), гръцки свещеник, капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Παλιόκαστρο Νικόκλειας ή Παλιόκαστρο Ισάρ // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 27 февруари 2024 г. (на гръцки)
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 – 121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200-201. (на френски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 427. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 146). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Ιουλίου 1968. σ. 1042. (на гръцки)
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρη. Μετονομασίες θέσεων (μικροτοπωνυμίων) // Δημήτρης Λιθοξόου. (на гръцки)
- ↑ Μητριτζίκης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
- ↑ Τασκούδης Γεώργιος - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-25.
| ||||||||||||||||||||
