Нигослав
|
Нигослав Νικόκλεια |
|
|---|---|
| — село — | |
  Нигослав  Нигослав |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Висалтия |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 85 m |
| Население | 1316 души (2001) |
Нигослав (на гръцки: Νικόκλεια, Никоклия, до 1926 година Νικοσλάβη, Никослави[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 1316 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Серското поле, югозападно от град Сяр (Серес).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През XIX век и началото на XX век Нигослав е село, числящо се към Серската каза на Османската империя. В 1835 година е построена църквата „Свети Димитър“.[2]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Негослави (Négoslavy) живеят 360 гърци.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нигослав (Nigoslav) има 60 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 128 жители гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Нигослав:
| „ | Нигослав е смесено село; една църква, една джамия; християните са гърци, мохамеданите - турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[5] | “ |
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Негослав, населено от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е равен и добър лете; зиме не струва. Негослав е разположен при полите на планината; произвежда всичките хлебни растения и всякакви овощия, които се разпродават по Сяр и Солун. Гръцка църква; 20 къщи турци; 25 гърци и 20 българе.[6] | “ |
Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Нягослав има 130 жители българи християни, 120 турци и 200 гърци.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никослав (Nikoslav) живеят 425 гърци.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Името на селото е сменено в 1926 година на Никоклия. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Нигослав е представено като смесено местно-бежанско село с 20 бежански семейства и 84 жители общо.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Починали в Нигослав
Пасхалис Цянгас (1873 – 1907), гръцки свещеник, капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Νικοσλάβη -- Νικόκλεια
- ↑ Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.[неработеща препратка]
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 43.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 120 - 121.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 844.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
| ||||||||||||||||||||
Портал „