Нигослав

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нигослав
Νικόκλεια
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Сярско поле
Надм. височина 85 m
Население 1316 души (2001)

Нигослав (на гръцки: Νικόκλεια, Никоклия, до 1926 година Νικοσλάβη, Никослави[1]) е село в Република Гърция, в дем Висалтия, област Централна Македония с 1316 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Сярското поле, югозападно от град Сяр (Серес).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век и началото на XX век Нигослав е село, числящо се към Сярската каза на Османската империя. В 1835 година е построена църквата „Свети Димитър“.[2]

Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Негослави (Négoslavy) живеят 360 гърци.[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нигослав (Nigoslav) има 60 домакинства с 40 жители мюсюлмани и 128 жители гърци.[4] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Нигослав:

Нигослав е смесено село; една църква, една джамия; християните са гърци, мохамеданите - турци коняри; отстои на 2 часа от Нигрита.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Негослав, населено от турци и гърци, 4 часа на ЮЗ от Сяр, 1 час от Чуприща. Пътят е равен и добър лете; зиме не струва. Негослав е разположен при полите на планината; произвежда всичките хлебни растения и всякакви овощия, които се разпродават по Сяр и Солун. Гръцка църква; 20 къщи турци; 25 гърци и 20 българе.[6]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Нягослав има 130 жители българи християни, 120 турци и 200 гърци.[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Никослав (Nikoslav) живеят 425 гърци.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Името на селото е сменено в 1926 година на Никоклия. През 20-те години в селото са заселени гърци бежанци. В 1928 година Нигослав е представено като смесено местно-бежанско село с 20 бежански семейства и 84 жители общо.[9]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Нигослав
  • Flag of Greece.svg Пасхалис Цянгас (1873 – 1907), гръцки свещеник, капитан на Гръцката въоръжена пропаганда в Македония

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Ιερός Ναός Αγίου Δημητρίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.[неработеща препратка]
  3. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 43. (на френски)
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120 - 121.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 59. (на руски)
  6. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 841.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 200 – 201. (на френски)
  9. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
     Портал „Македония“         Портал „Македония