Нигрита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нигрита
Νιγρίτα
Центърът на Нигрита
Центърът на Нигрита
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Серско поле
Надм. височина 118 m
Население 5566 души (2001)
Покровител Георги Победоносец[1]
Пощенски код 622 00
Телефонен код 23220 – 2
Официален сайт www.nigrita.gr
Нигрита в Общомедия

Нигрѝта (на гръцки: Νιγρίτα) е град в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Градът има 5566 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нигрита е разположен на 23 километра южно от град Сяр (Серес) в Серското поле, в северното подножие на Богданската планина (Вертискос).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко етимологии на името Нигрита – от лично име, от Νέος Αγρός, Неос Агрос, тоест ново поле или от формата Игрита (Ιγρίτα), спомената в кондиката на Серската митрополия, от която от формата на винителен падеж се е получила нова форма на именителен падеж – την Ιγρίταν, τη Νιγρίτα, η Νιγρίτα.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Тютюневите складове „Глен“

В Богданската планина над Нигрита е разположена късноантичната крепост Кастри.[3]

Църквата „Свети Георги“ – едната от двете енорийски църкви, е от XVI век.[4]

Градчето пострадва от терора на османските власти след опита за въстание на Леонидас Вулгарис в 1866 г.[5]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нигрита (Nigrita) има 305 домакинства с 350 жители българи и 650 гърци.[6]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Нигрита:

Нигрита е християнско село с една църква и две училища, добър пазар и пет хана... Жителите са гърци, а също и българи, преселници от съседните села.[7]

Според Густав Вайганд в Нигрита живеят около 500 души арумъни, които произлизат от западните села на Пинд.[8]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Нигрита има 2500 жители гърци.[9] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града живеят 1900 гърци и работят две гръцки училища.[10]

В 1906 година на основите на по-стар храм е издигната втората енорийска църква „Свети Атанасий“.[11]

На 24 февруари 1907 година в местността Таш Олук край Нигрита 40-членна българска чета на ВМОРО се сражава с гръцка чета, като в резултат българите губят 9 души, а гърците – 4.[12]

В града по време на Балканската война през 1912 година влизат български части. Открита е българска болница.[13] На 23 януари 1913 година кмет на града става Апостолос Хадзиянис, а членове на общинския съвет – Хадзигеоргиу, Хадзиатанасиу, Стерьос Николау и Атанасиос Цикурас.[14] През февруари 1913 година в района се водят боеве между български и гръцки части. През Междусъюзническата война през юни градът е окупиран от гръцки войски и остава в Гърция след Букурещкия договор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Виден жител на Нигрита е Атанасиос Аргирос (1859 – 1945), гръцки общественик, политик и революционер. Димитриос Даманис (1858 – 1923) е общественик и просветен деец. С нигритски корени и е видният гръцки художник Умвертос Аргирос (1882 – 1963).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Δαμάνης, Δημήτριος Γ., „Νιγρίτα-Σύρπα“, Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911.
  • Πασχαλούδης Ν.Λ., Τα Τερπνιώτικα και τα Νιγριτινά. Ένα γλωσσικό ιδίωμα της Βισαλτίας Σερρών. Περιλαμβάνει στοιχεία γραμματικής, λεξικό, αντιλεξικό και δείγματα γλώσσας από τραγούδια, παροιμίες, αινίγματα, τοπωνύμια, κύρια ονόματα, Αθήνα 2000.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. σ. 118. Посетен на 2 юли 2014.
  3. Καστρί Νιγρίτας. // Ελληνικά Κάστρα. Посетен на 26 октомври 2019 г.
  4. Ιερός Ναός Αγίου Γεωργίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.
  5. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830 – 1912), Thessaloniki, 1988, p. 54.
  6. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122 – 123.
  7. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 58.
  8. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 221.
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 179.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 200 – 201.
  11. Ιερός Ναός Αγίου Αθανασίου. // Ιερά Μητρόπολη Σερρών και Νιγρίτης. Посетен на 2 ноември 2014.
  12. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 5 декември 2014.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.50
  14. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 29 ноември 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония