Нигрита

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нигрита
Νιγρίτα
Центърът на Нигрита.
Центърът на Нигрита.
Страна Флаг на Гърция Гърция
Област Централна Македония
Дем Висалтия
Географска област Серско поле
Надм. височина 118 m
Население (2001) 5 566 души
Пощенски код 622 00
Телефонен код 23220-2

Нигрѝта (на гръцки: Νιγρίτα) е град в Република Гърция, Егейска Македония, дем Висалтия, област Централна Македония. Градът има 5 566 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Нигрита е разположен на 23 километра южно от град Сяр (Серес) в Серското поле, в северното подножие на Богданската планина (Вертискос).

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Съществуват няколко етимологии на името Нигрита - от лично име, от Νέος Αγρός, Неос Агрос, тоест ново поле или от формата Игрита (Ιγρίτα), спомената в кондиката на Серската митрополия, от която от акузатива се е получил нов номинатив - την Ιγρίταν, τη Νιγρίτα, η Νιγρίτα.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Градчето пострадва от терора на властите след опита за въстание на Леонидас Вулгарис в 1866 г.[2]

Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Нигрита (Nigrita) има 305 домакинства с 350 жители българи и 650 гърци.[3]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Нигрита:

Нигрита е християнско село с една църква и две училища, добър пазар и пет хана... Жителите са гърци, а също и българи, преселници от съседните села.[4]

Според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на 20 век Нигрита има 2500 жители гърци.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града живеят 1900 гърци и работят две гръцки училища.[6]

На 24 февруари 1907 година в местността Таш Олук край Нигрита 40-членна българска чета на ВМОРО се сражава с гръцка чета, като в резултат българите губят 9 души, а гърците - 4.[7]

В града по време на Балканската война през 1912 година влизат български части. Открита е българска болница.[8] На 23 януари 1913 година кмет на града става Апостолос Хадзиянис, а членове на общинския съвет - Хадзигеоргиу, Хадзиатанасиу, Стерьос Николау и Атанасиос Цикурас.[9] През февруари 1913 година в района се водят боеве между български и гръцки части. През Междусъюзническата война през юни градът е окупиран от гръцки войски и остава в Гърция след Букурещкия договор.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Нигрита
Свързани с Нигрита

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Δαμάνης, Δημήτριος Γ., "Νιγρίτα-Σύρπα", Μακεδονικό Ημερολόγιο, Αθήνα 1911.
  • Πασχαλούδης Ν.Λ., Τα Τερπνιώτικα και τα Νιγριτινά. Ένα γλωσσικό ιδίωμα της Βισαλτίας Σερρών. Περιλαμβάνει στοιχεία γραμματικής, λεξικό, αντιλεξικό και δείγματα γλώσσας από τραγούδια, παροιμίες, αινίγματα, τοπωνύμια, κύρια ονόματα, Αθήνα 2000.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Χρηστίδης, Νικόλαος Χρ. Οι δρόμοι των Σερρών και η Ονοματολογία των. Σέρρες, Αφοι Χαραλαμπιδη Ο.Ε, 2012. с. 118. Посетен на 2014-07-02.
  2. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912), Thessaloniki, 1988, p. 54.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 122-123.
  4. Верковичъ, С.И. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи, СПб, 1889, стр. 58.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 179.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 200-201.
  7. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-12-05.
  8. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.50
  9. Ιστορικό Ημερολόγιο Σερρών. Ιανουάριος. // Δημόσια Κεντρική Βιβλιοθήκη Σερρών. Посетен на 2014-11-29.
  10. Rafte Agora (15.03.1890 Negriţa, Grecia - 09.01.2007 Stejaru/Tulcea, România)
     Портал „Македония“         Портал „Македония