Ние сме вундеркинди

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ние сме вундеркинди
Wir Wunderkinder
Wir Wunderkinder Logo 001.svg
Режисьори Курт Хофман
Продуценти Ханс Абих
Ролф Тиеле
Сценаристи Гюнтер Нойман
Хайнц Паук
В ролите Хансьорг Фелми
Роберт Граф
Музика Франц Гроте
Оператор Рихард Ангст
Монтаж Хилва фон Боро
Филмово студио Филмауфбау
Жанр комедия
Премиера 28 октомври 1958
Времетраене 107 минути
Страна Flag of Germany.svg ФРГ
Език немски
датски
Цветност черно-бял
Външни препратки
IMDb Allmovie

„Ние сме вундеркинди“ (на немски: Wir Wunderkinder) е западногермански комедиен филм от 1958 година, адаптация на едноименен роман.

Сюжет[редактиране | редактиране на кода]

Сюжетът на филма проследява живота на двама съученици, Ханс Бьокел (Хансьорг Хелми) и Бруно Тишес (Роберт Граф) от измисления град Нойщат ан дер Нитце, на фона на историята на Германия през първата половина на XX век.

В деня на честването на стогодишнината от Битката при Лайпциг през 1913 година двете момчета, Ханс и Бруно се промъкват в дирижабъла, който да ги отведе в Лайпциг, носейки лавров венец за император Вилхелм II. Ханс е заловен и наказан, а Бруно заминава надалеч. Той предизвиква повреда в дирижабъла, който е принуден да се приземи аварийно далеч от Лайпциг. Въпреки това, Бруно се хвали на всеослушание за своето пътуване и срещата си с кайзера, за което получава похвали и подаръци. Този случай бележи тенденцията за бъдещето на двете момчета. Докато трудолюбивият Ханс трябва да се бори за всичко в живота си, безгрижният Бруно постига всичко благодарение на късмета си, без дори да се затормозява.

След края на Първата световна война Бруно започва работа в „Банкхаус Щайн & Ко“ благодарение на своя съученик Зигфрид Щайн (Пинкас Браун), син и наследник на собственика на банката. Той също така се занимава и с тъмни сделки на черния пазар. Няколко години по-късно, по време на суперинфлацията през 1923 година, на Ханс му се налага да продава вестници, за да може да си плати пътя до университета в Мюнхен. Бруно му се обажда и го моли за малко храна и пари, защото е напуснал работа с мотива, че повече няма да робува на еврейския капитал и се е присъединил към партията на Адолф Хитлер. Ханс се влюбва в своята състудентка Вера фон Лиевен (Вера Фридберг), която се разболява и заминава за Швейцария, за да се погрижи за здравето си. Той завършва докторат и започва работа като журналист в един мюнхенски вестник. Бруно, който е член на НСДАП, прави кариера като нацист.

По време на едно парти през 1932 година Ханс се запознава с Кирстен (Йохана фон Кочиан), студентка от Дания. След като нацистите завземат властта, Зигфрид Щайн посещава Ханс и го моли за помощ. Той иска да знае дали веднага да избяга зад граница или да изчака издаването на паспорт. Ханс обещава да говори с Бруно, който е в позицията на управляващ, благодарение на членството си в партията, и живее в голяма къща, конфискувана от един еврейски лекар. Ханс открива, че Бруно не е склонен да помогне на един евреин, въпреки че са съученици и приятели.

Вера се свързва с Ханс и го моли да се срещнат във Верона. Той тръгва натам, но още преди да пристигне, Вера разбира, че баща ѝ е принуден да напусне окупираната от нацистите Германия, изоставяйки след себе си цялото им имущество. Тя решава да го последва във Франция, където ги открива Ханс. Когато Ханс се завръща в Мюнхен, той разбира, че Кирстен си е заминала за Дания, а нацистите са закрили вестника и той е останал без работа. Ханс се обръща за помощ към Бруно, който е склонен да сътрудничи, но само при положение, че Ханс се присъедини към партията. Ханс отказва.

През 1939 година Кирстен се връща в Мюнхен, където Ханс работи като продавач в една книжарница. Те двамата заминават заедно за Дания и сключват брак, но когато започва Втората световна война, Ханс трябва да се завърне в Германия и Кирстен тръгва с него. В последните години на нацистката власт Бруно е на върха на славата и през 1944 година изнася пламенни речи.

След края на войната Ханс, който е бил военнопленник, се завръща в Нойщат. Той, Кирстен и двете им деца живеят в мизерни условия, докато Бруно, който е променил фамилното си име на „Андерс“, тъне в разкош, благодарение на сделките си на черния пазар. Материалното състояние на семейство Бьокел се променя, когато Зигфрид Щайн, сега член на окупационните сили, дава работа на Ханс в един мюнхенски вестник.

Икономиката на Германия започва да се развива и Бруно получава поста на изпълнителен директор в мощна компания, докато Ханс продължава да работи като журналист. Когато Ханс пише критична статия, разкриваща нацисткото минало на Бруно, той посещава началника на Ханс и го заплашва, че ще организира бойкот срещу вестника, ако Ханс не напише опровержение на статията. Ханс отказва и разгневеният Бруно напуска редакцията. Изоставен от късмета си, той пада в празна асансьорна шахта и загива на място.

В ролите[редактиране | редактиране на кода]

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Заснемането на филма протича от 13 май до средата на юни 1958 година в Мюнхен, Дания, Верона и Сицилия. Вътрешните сцени са снимани в студиото в Мюнхен. В този град се състои и премиерата на филма на 28 октомври 1958 година.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Награда Златен глобус за най-добър чуждестранен филм от 1960 година.
  • Награда Бамби за най-добър млад актьор на Хансьорг Хелми от 1958 година.
  • Сребърна награда за най-добър филм от „Германските филмови награди“ през 1959 година.
  • Сребърна награда за най-добра роля, изпълнена от млад актьор на Роберт Граф от „Германските филмови награди“ през 1959 година.[1]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Awards for Wir Wunderkinder. // IMDb. Посетен на 2015-3-15. (на английски)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Wir Wunderkinder“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.