Нике (Тракия)
| Нике | |
| Местоположение | |
|---|---|
  Нике Местоположение в Турция Мармара | |
| Страна |  Турция |
| вилает | Одрин |
| село | Хавса |
| Археология | |
| Вид | римска пътна станция |
| Период | античност |
Римската пътна станция Нике е малък античен град около днешното село Хавса, Турция. Намира се на диагоналния път Виа Милитарис на ок. 18 римски мили югоизточно след Адрианопол. Точното местонахождение не е известно, няма данни за арехологически разкопки.
Наименование[редактиране | редактиране на кода]
В Пойтингеровата карта се описва с името Hostizo.[1] В Антониновия пътеводител се споменава като Ostudizo в обстоятелствен падеж (аблатив), среща се в различни преписи и като Ostodizo или Ostidizo в същия падеж.[2] Немските съставители Miller и Cuntz на първото модерно издание на двата антични петоводителя, възстановява името на латински в номинатив като Hostodizum.[3][4]
В Бурдигалския пътеводител (334 – 334 г. сл. Хр.), където монах от Бордо описва своето поклоническо пътуване до Божи гроб, наименува станцията (лат. mansio) като Nicae.[5] Според бележка на основните модерни издания на римските пътеводители, градчето е преименувано от император Константин Велики след битката при Адрианопол през 324 г. в чест на победата му над император Лициний (гр. ΝΙΚΗ означава „победа“).[3][4]
Името се изписва на гръцки: Νικη, съгласно епархийските списъци.[6]
История[редактиране | редактиране на кода]
В античното градче има пътна станция (лат. mansio) на важен римски път Виа Милитарис.[5] Тя лежи на кръстопът с друг римски път, този от Анхиало през Дебелт и Странджа до Нике.[2]
Събор на арианите[редактиране | редактиране на кода]
В градчето се е провел събор на последователите на арианството през 359 година. Представителите на арианите в синода в Римини през 359 г. искали да бъдат приети от императора (Констанций II), който да ги приеме и да утвърди посланията от Синода в Римини. Те обаче не били допуснати в имперския двор, който по онова време се намирал в Адрианопол. Поради това те се събрали в близкото градче Нике, където на 10 октомври приели „послание на вярата“.[7][8] Когато описва тези събития, Иларий Пиктавийски нарича градчето с името Ustodizo.[9]
Битката при Адрианопол от 378 г.[редактиране | редактиране на кода]
Според римския историк Амиан Марцелин, император Валент пребивавал с войските си в станцията Нике преди да достигне Адрианопол и да направи лагер там. [10]
Архиепископия[редактиране | редактиране на кода]
При установяване на църковната организация в Източната римска империя към IV – VI в. сл. Хр., градчето е център на архиепископия, продчинена на Константинополската патриаршия. То запазва своя статут и продължава да се споменава в епархийските списъци и през следващите векове, макар районът да запада в резултат на варварските нашествия и войните с България.[6]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Tabula Peutingeriana, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 21.
- ↑ а б Itinerarium Antonini Augusti, В: ЛИБИ. Т. 1. София, БАН, 1958. с. 29.
- ↑ а б Miller, K. Itineraria Romana. Römische Reisewege an der Hand der Tabula Peutingeriana. Stuttgart, 1916.
- ↑ а б Cuntz, Otto. Itineraria Romana. Т. I. Lipsiae, 1929.
- ↑ а б Itinerarium Burdigalense (или Itinerarium Hierosolymitanum), В: ЛИБИ. Т. I. София, БАН, 1958. с. 41.
- ↑ а б Parthey, Gustav. Notitiae 2, 10, 11 // Hieroclis Synecdemus et notitiae graecae episcopatuum. Berlin, 1866. с. 99, 201, 234. (на латински)
- ↑ Болотов, В. В. "История Церкви в период Вселенских Соборов". Москва, Поколение, 2007. ISBN 978-5-9763-0032-3. с. 115. (на руски)
- ↑ Theodoretus Cyrrensis. Historia ecclesiastica' 7. et 10. ГИБИ, София 1954, т. I, стр. 74 – 75
- ↑ Hilarius, Fragmenta historica (op. hist.), fr. 8.5.
- ↑ Амиан Марцелин „История“ (Ammiani Marcellini. Rerum gestarum libri), ХХХI.11.2.; в ЛИБИ, София 1958, том I, стр. 176