Никифор Карантин
| Никифор Карантин | |
| византийски военачаник | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1075 г.
|
| Военна служба | |
| Звание | дук |
Никифор Карантин, срещан и като Карандин[1][2] (на гръцки: Νικηφόρος ὁ Καραντηνός), е византийски военачалник от XI век, сражавал се срещу българите на Балканите и срещу норманите в Италия. За него пише Йоан Скилица.[3]
Никифор Карантин е син на антиохийския дука Константин Карантин и родственик на император Роман II Аргир.[4] За първи път за него споменава Йоан Скилица, който го посочва като стратега на Навплио, който през 1032 г. отблъснал с помощта на флота на Рагуса едно нападение на арабски пирати над Киркира[5]. На следващата година Карантин трябвало да се справи с голямо сарацинско нашествие от Африка, което опустошило островите и крайбрежието. Карантина успял да влезе в сражение със сарацините и да ги обърне в бягство, но пленил много от тях и ги изпратил оковани на императора в столицата. [6] Въпреки това според някои мнения е по-вероятно Никифор Карантина да е бил стратег на Навпакт, който се намира на Адриатическо море, където са извършвани арабските набези.[7] Навпакт през първата половина на XI век е център на стратегия, част от тема Никополис, но управлението на такава стратегия не подхождало на човек с висок ранг на патрикий, с какъвто Никифор се споменава по това време. Ето защо според руския учен Александър Мохов, най-вероятно Никифор Карантин е назначен на такава дребна длъжност като наказание за съучастие в заговор срещу императора, като се допуска възможността той да е неназованият по име в някои източници син на дука, арестуван през 1030 г. за участие в заговора срещу император Роман Аргир, разкрит по време на похода на Аргир срещу арабите в Сирия през лятото на същата година.[4]
Освен срещу сарацините Карантин се бие срещу българите и за успехите си по-късно е назначен за дук на Скопие.
През 1070 година Никифор Карантин се бие срещу норманите, става стратег на Бриндизи. През 1072 г. той се опитва да потуши въстанието на Константин Бодин.
Литература
[редактиране | редактиране на кода]- Павлов, Пламен (2005). Георги Войтех от рода на кавханите (Още веднъж за авантюризма и консерватизма). Бунтари и авантюристи в средновековна България. Варна: LiterNet, https://liternet.bg/publish13/p_pavlov/buntari/georgi.htm
- Тъпкова-Заимова, Василка; Димитров, Димитър; Павлов, Пламен; А. Нейкова (научен ръководител) (2013). Хронологична енциклопедия на света, Том VI. Електронна библиотека по архивистика и документалистика, http://www.electronic-library.org/books/Book_0023.html, посетен на 25 февруари 2020
- Мохов, А. С (2000). Командный состав византийской армии в XI в.: правление Романа III Аргира (1028-1034). – Античная древность и средние века, Том VI(31). Урал. гос. ун-т, 173-197, http://elar.urfu.ru/bitstream/10995/3494/2/adsv-31-11.pdf, посетен на 4 април 2020
- Йоан Скилица, Ioannis Scylitzae, Synopsis Historiarum, ed. Hans Thurn, Corpus Fontium Historiae Byzantinae/CFHB, 1973; ISBN 978-3-11-002285-8.
- John Skylitzes (2010), John Wortley (ed). John Skylitzes: A Synopsis of Byzantine History, 811–1057: Translation and Notes. Cambrige University Press, ISBN 9781139489157, https://books.google.com/books?id=vGE8Xq832A0C
- Vera von Falkenhausen, La dominazione bizantina nell'Italia meridionale dal IX all'XI secolo, Bari 1978.
- Giuseppe De Blasiis, La insurrezione pugliese e la conquista normanna nel secolo XI, vol. III, Napoli 1873.
- Gay, Jules. L'Italie méridionale et l'empire Byzantin: Livre II. Burt Franklin: New York, 1904.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Павлов 2005, LiterNet.
- ↑ Тъпкова-Заимова, Димитрив & Павлов 2013
- ↑ Йоан Скилица
- ↑ а б Мохов 2000, с. 180.
- ↑ John Skylitzes 2010, A Synopsys..., с. 364, в Google books.
- ↑ John Skylitzes 2010, A Synopsys..., с. 365, в Google books.
- ↑ John Skylitzes 2010, A Synopsys..., с. 364, в Google books, no. 57.
