Никифор Никифоров (генерал-майор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерал-майора. За генерал-лейтенанта и политик вижте Никифор Никифоров.

Никифор Никифоров
Информация
Звание Генерал-майор
Служба 1909 – 1943

Роден
Починал

Никифор Йорданов Никифоров (среща се и като Юрданов) е български офицер, генерал-майор и юрист, офицер от Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913), командир на рота и адютант на 16 пехотен ловчански полк през Първата световна война (1915 – 1918) и началник на Военносъдебната служба (1934).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никифор Никифоров е роден на 21 февруари 1890 г. в Елена. Постъпва във Военното на Негово Величество училище и завършва през 1909 г. с 29 випуск, като на 22 септември е произведен в чин подпоручик. Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) и през 1915 г. е произведен в чин поручик. Служи в 12 пехотен балкански полк.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) поручик Никифор Никифоров е полкови адютант на 16 пехотен ловчански полк, за която служба съгласно заповед № 679 от 1917 г. по Действащата армия е награден с Военен орден „За храброст“, IV степен, 2 клас[1], като наградата е променена със заповед № 905 от 1917 г. по Действащата армия на Военен орден „За храброст“, IV степен, 1 клас.[2] По-късно служи като командир на рота от същия полк, за която служба през 1918 г. е награден с Орден „Св. Александър“, V степен, с мечове в средата[3], която награда е потвърдена със заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната[4]. На 20 юли 1917 г. е произведен в чин капитан.

През 1921 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. След войната служи във Военното училище, с Министерска заповед (МЗ) № 27 от 1922 г. е приведен в съдебното ведомство. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин майор, между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе, като на 30 януари 1927 г. е произведен в чин подполковник. Със МЗ № 87 от 1930 г. е назначен за постоянен член на военнокасационен съд. На 1 юли 1931 г. е произведен в чин полковник, с МЗ № 90 от 1933 г. е назначен за председател на военнокасационния съд, след което с МЗ № 105 от 1934 г. и с МЗ № 114 от 1936 г. е назначен за началник на военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р Александър Пеев. Разкрит е и през 1943 г. е уволнен от служба.

Кавалер е на съветския орден „Червено знаме“ и на орден „Народна република България“, I степен.[5]

Генерал-майор Никифор Никифоров умира на 15 февруари 1971 година.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Никифор Никифоров е женен с 2 деца.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България