Никифор Никифоров (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за генерал-майора. За генерал-лейтенанта и политик вижте Никифор Никифоров.

Никифор Никифоров
български генерал
Роден: 21 февруари 1890 г.
Починал: 15 февруари 1971 г. (80 г.)

Никифор Йорданов Никифоров е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 февруари 1890 г. в Елена. През 1909 г. завършва Военното училище в София. Служи в дванадесети пехотен балкански полк и шестнадесети пехотен ловчански полк. През 1921 г. завършва Юридическия факултет на Софийския университет. От 1922 до 1926 г. е следовател във Военно-съдебната част. Между 1926 и 1933 г. е председател на Военни съд в Русе. От 1930 г. е постоянен член на Военнокасационния съд, а от 1933 г. и негов председател. През 1934 г. е началник на Военносъдебната служба. В периода 1934 – 1940 г. е председател на българската асоциация Рьорих. От 1939 г. до 1943 г. е съветски агент под псевдонима „Журин“ в разузнавателна група на д-р Александър Пеев.[1] Разкрит и уволнен от армията през 1943 г. Умира на 15 февруари 1971 г. в София. Награждаван е с орден „Народна Република България“, І степен.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]