Николаево (област Плевен)
Вижте пояснителната страница за други значения на Николаево.
 | Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
| Николаево | |
|---|---|
  Николаево  Николаево |
|
| Общи данни | |
| Население |
637 души[1] (15 юни 2020 г.) 11,6 души/km² |
| Землище | 54,973 km² |
| Надм. височина | 265 m |
| Пощ. код | 5874 |
| Тел. код | 06520 |
| МПС код | ЕН |
| ЕКАТТЕ | 51620 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Плевен |
|
Община – кмет |
Плевен Георг Спартански (независим) |
|
Кметство – кмет |
Николаево Ваня Орозова (БСП) |
Никола̀ево е село в Северна България. То се намира в община Плевен, област Плевен.
География[редактиране | редактиране на кода]
През селото минава река Чернялка. По поречието ѝ гнездят редки птици, които са посочени в Червената книга за природата.
История[редактиране | редактиране на кода]
Старото име на селото е Пърдилово. Това е посочено в речника на братя Данчови. „Пърдило“ се нарича кошарата, в която се отглеждат овце.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Празникът на селото се отбелязва на 24 май. Това е традиция от далечното минало. На Никулден традиционно се прави водосвет в църквата Св. Николай Чудотворец.
Известни личности[редактиране | редактиране на кода]
-Поетът Тоно Лазаров Тонов на 7 февруари 1927 година. Завършил гимназия в град Ловеч. Следва Сoфийски университет, специално с българска филология. По късно става редактор в радио София кaто заместник главен редактор на детско младежкия отдел той създава различни рубрики с постоянни герои. Написал е много приказки и стихотворения за децата за младежта поеми. От 1962 е отговорен редактор на младежкия отдел в българска телевизия, където остава до края на живота си. Умира от рак 1970 година.
Спомнете си за него с много обич на 18 април. От неговата племенница Севдалина.
- Неда Антонова е родена в с. Николаево, Плевенска област. Завършила е Института за култура в Санкт Петербург. Работила е като журналист; редактор в художествената редакция на Военно издателство „Св. Георги Победоносец“; писател в групата на военните писатели и композитори при МНО. Основател на сп. „Отечество“. Член на СБП от 1983 г. Автор на стихосбирката „Повторими неща“; на тетралогия исторически романи „Памет“: „Войната свърши в четвъртък“, „Не умирай вместо мен“, „Ангела“, „Приют за щастливи“; на трилогия за юноши: „Обичам те, вълк“, „Вълк на покрива“, „Разбивачи на касички“, както и на други романи: „Три кита в аквариума“, „Лобният път на сърцето“, „Надали“, „Полугол и полугола“, на трилогията „Вино“: „Вино и молитви“, „Вино и оръжия“, „Вино и чудеса“; на повестта „Ирма, жената на бог Марс“; на пиесите „И слезе Господ на земята“, поставена в Театъра на армията, „Гълъб за сърдечни послания“ и „Звезда от последна величина“ – в телевизионния театър, „Асен, убиецът на Иванко“ (2011). Някои нейни романи са преведени на френски, руски, чешки, полски език. Има награди от Националния фонд „Развитие“ и Националния център на книгата. Неда Антонова е единствената жена носителка на наградата „Златния меч“ за най-добър разказ на списание „Български воин“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
| ||||||||
