Направо към съдържанието

Николай Амосов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Амосов.

Николай Амосов
укр. Амо́сов Мико́ла Миха́йлович
украински хирург
Роден
Починал
ПогребанКиев, Украйна

Етносруснаци[1]
Медицина
Видни студентиВиктор Скумин
Николай Амосов в Общомедия

Академик Николай Михайлович Амосов е съветски и украински кардиохирург, кибернетик и писател от руски произход.[2]

От 1969 г. е член на Украинската академия на науките. Автор е на новаторски методи в кардиологията, автор на дискусионни работи по геронтология, проблеми на изкуствения интелект и рационално планиране на обществения живот (социално инженерство).[2]

Ражда се в селско семейство. През 1935 г. със своята първа съпруга постъпва в Архангелския медицински институт, завършвайки го с отличен успех през 1939 г. Паралелно учи в Задочния индустриален институт и през 1940 г. получава диплома и за инженер с отличен.[2]

По време на Втората световна война е полеви хирург, оперирал около 4000 ранени.[2]

През 1944 г. сключва втори брак с медицинската сестра Лидия Денисенко.[3]

През 1953 г. защитава докторска дисертация и оглавява катедра в Киевския медицински институт. През 1960 г. оглавява отдел биоенергетика в Института по кибернетика на Украинската академия на науките. През 1968 г. е назначен на длъжността заместник-директор в Киевския научноизследователски институт по турбекулоза и гръдна хирургия. От 1983 г. е директор на Института по сърдечно-съдова хирургия.[2]

Съпругата му Лидия Денисенко е възпитаничка на Киевския медицински институт и работи като хирург и физиотерапевт.[4] Родената им през 1956 г. дъщеря Екатерина Николаевна е доктор по медицински науки и член-кореспондент на Украинската медицинска академия.[5]

Издадени книги[6]:

  • 1964 – „Мысли и сердце“
  • 1965 – „Записки из будущего“
  • 1969 – „Искусственный разум“
  • 1975 – „ППГ 2266 (Записки полевого хирурга)“
  • 1977 – „Раздумья о здоровье“
  • 1979 – „Здоровье и счастье ребенка“
  • 1979 – „Алгоритмы разума“
  • 1983 – „Книга о счастье и несчастьях“
  • 1996 – „Преодоление старости“
  • 1997 – „Моя система здоровья“
  • 1998 – „Голоса времен“
  • 2000 – „Размышления“
  • 2002 – „Энциклопедия Амосова“
  • 2003 – „Моё мировоззрение“
  1. www.icfcst.kiev.ua
  2. 1 2 3 4 5 https://irbis-nbuv.gov.ua/ // Величайшие люди Украины. Черкассы Восточноевропейский университет экономики и менеджмента, 2019. Посетен на 22 ноември 2025.
  3. "SHINING TO OTHERS - I BURN MYSELF": THE PERSONALITY OF A DOCTOR IN THE HISTORY OF MEDICINE // Молодежный инновационный вестник. 2021. Посетен на 22 ноември 2025.
  4. Тетяна Ніжинська. Николай Амосов: больше чем врач! // ТОВ "Інформаційне агентство "Великий Київ". 5 декември 2019. Посетен на 22 ноември 2025.
  5. Амосова Катерина Миколаївна // ЕНЦИКЛОПЕДІЯ СУЧАСНОЇ УКРАЇНИ. Інститут енциклопедичних досліджень НАН України, 2017. Посетен на 22 ноември 2025. (на украински)
  6. Микола Михайлович Амосов – Національний інститут серцево-судинної хірургіі імені М. М. Амосова // Посетен на 30 юни 2023.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Амосов, Николай Михайлович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.