Николай Берия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Николай Титович (Дитоевич) Берия е автоматчик от 6-и гвардейски стрелкови полк на 2-ра гвардейска стрелкова дивизия, част от 56-а армия в Червената армия на Северно-кавказкия фронт по време на Втората световна война, редник.

Роден е през 1925 година в село Одиши, Сухумски район, Абхазия, в селско семейство. Грузинец. Учи в началното училище. Още в ранни години започва да работи в местния колхоз.

В Червената армия е призован през януари 1943 г. и е изпратен веднага на фронта. Отличава се в хода на Керченско-Елтигенската операция. На 2 ноември 1943 г. унищожава с гранати картечно гнездо на Вермахта. На следващия ден заедно с 3 бойци отблъсква 4 контраатаки на противника и удържа плацдарм край близкото село Маяк (сега част от град Керч, Крим, Украйна).

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 17 ноември 1943 година му е присвоено званието „герой на Съветския съюз“ и е награден с орден „Ленин“ и медал „Златна Звезда“ (№ 1160).

След войната Н. Берия живее и работи в град Сухуми. Умира на 17 ноември 1948 г.