Николай Богданов-Белски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Богданов.

Николай Петрович Богданов-Белски
руски художник, майстор на битовата живопис, портрета и пейзажа
Автопортрет от 1915 година
Автопортрет от 1915 година
Рождено име Николай Петрович Богданов
Роден
8 (20) декември 1868
Русия с. Шитики (или Шопотово), Смоленска губерния, Руска империя
Починал
Националност Русия руснак
Стил реализъм
Академия Петербургска императорска художествена академия
Учители Василий Поленов, Владимир Маковски, Иларион Прянишников, Иля Репин
Направление жанрова живопис, портрет, пейзаж
Награди голям сребърен медал
Избран председател на обществото „Куинджи“
Съпруга Наталия Антоновна
Николай Петрович Богданов-Белски в Общомедия

Николай Петрович Богданов-Белски (на руски Николай Петрович Богданов-Бельский) е руски художник, передвижник, майстор на битовата живопис, портрета и пейзажа, един от основателите и председател на обществото „Куинджи“, наричан „селския художник“.[1]

Детство[редактиране | редактиране на кода]

Николай Богданов-Белски е роден на 8 (20) декември 1868 година в село Шитики (или Шопотово), Смоленска губерния, днес Оленински район на Тверска област.[2] Син е на неомъжена ратайкиня и при кръщаването го записват с фамилията Богданов, т.е. даден от Бога. Впоследствие той добавя към нея названието на родния уезд и така става Богданов-Белски. Детството на момчето е сурово. Живее с майка си в дома на нейния баща, където ги търпят по милост.[3]

Започва да се учи да чете и да пише по църковните книги, при звънаря на селото.[2] През втората учебна година се записва в училището в Шопотово, в което преподава селският свещеник. С негова подкрепа е приет в училището на Сергей Рачински, руски ботаник, математик, педагог, просветител, професор по биология в Московския университет. В това учебно заведение момчето учи от 1878 до 1882. Училището е образцово, там се приемат деца в неравностойно положение и се намира в село Татево, Смоленска губерния. Николай издържа приемния изпит, тема на който е рисунка в профил на един от преподавателите, и момчето се справя отлично. Картината „На училищния праг“, която рисува през 1897 година, всъщност е автобиографична и е свързана с постъпването му в училището на Рачински.[3]

За Николай, Рачински става човекът, който най-много повлиява на съдбата му. Впоследствие художникът рисува неговия портрет в картината „Неделно четене в училище“ (1895).[3] По препоръка на учителя, от 1882, в продължение на две години, се обучава в ателието по иконопис към Троице-Сергиевата лавра.[1][2] Рачински отделя от собствените си средства известна сума, която Николай получава всеки месец до 19-годишната си възраст.[3]

През 1884, на 16-годишна възраст, за първи пък взима участие в художествена изложба, където показва картината си „Елова гора“. За нея получава похвали от Василий Поленов и Исак Левитан, а творбата е закупена от известния фабрикант и колекционер Сапожников.[2] През същата година постъпва в класа по пейзажна живопис в Московското училище за живопис, скулптура и архитектура и учи при художниците Василий Поленов, Владимир Маковски и Иларион Прянишников.[1][2] Завършва го през 1889[2] и като дипломна работа рисува платното „Бъдещ монах“, идея за темата на което му подсказва Рачински. Картината е приета радушно от изпитната комисия и е закупена от колекционера Козма Солдатенков, който по-късно я предоставя на Мария Фьодоровна, съпругата на император Александър III.[3] За нея Богданов-Белски е удостоен с голям сребърен медал и званието класен художник. Веднага получава поръчка за още две копия на „Бъдещия монах“ – за Павел Третяков и художествения критик Владимир Стасов.[2] През 1891 година картината е представена на изложба на Передвижниците. От този момент 19-годишният художник започва вече да разчита само на собствените си доходи. По-нататък темата за детството става основна и определяща в неговото творчество.[3]

След завършването си, Богданов-Белски пътешества много – в Молдова, Близкия изток, в Европа и Константинопол. В руския манастир „Св. Пантелеймон“ в Атон се запознава със 17-годишния послушник-иконописец Филип, по-късно художника Филип Малявин, с когото стават приятели и единомишленици.[2]

Продължава образованието си в Петербургската императорска художествена академия, в класа на Иля Репин.[1] С парите, получени за картината си „Неделно четене“ (1895), той заминава за Париж,[3] където известно време посещава ателието на френския педагог Фернан Кормон и частната художествена академия в града на италианеца Филипо Колароси.[1] Работи в Мюнхен и Италия, където палитрата и колоритът му се обогатяват.[3]

Младост[редактиране | редактиране на кода]

На училищния праг (1897)

Ранното творчество на Николай Богданов-Белски е подчинено на демократичните идеи, характерни за обществото на Передвижниците. От 1890 година участва редовно в техните изложби, а през 1895 става член на тази организация.[4]

Привлича вниманието на публиката и художествената общественост с талантливото си изпълнение на детските селски образи. Той влага много доброта при тяхното създаване, което става като характеристика на неговите произведения, поради което те лесно докосват зрителя – „Виртуоз“ (1891), „Момче с цигулка“ (1897), „Ученички“ (1901), „Новата приказка“ (1901)[1]

Богданов-Белски работи в различни жанрове – рисува пейзажи, натюрморти, жанрови картини. През 1899 година, по молба на императрица Мария Фьодоровна, художникът рисува нейния портрет. Впоследствие се преселва в Петербург и става моден салонен портретист, като това е начинът по който всъщност се издържа.[2] Рисува портрети на изтъкнати свои съвременници – на художничката М. С. Шереметева, на великия княз Дмитрий Павлович (1902), император Николай II (1904 – 1908), дипломата Александър Горчаков (1904) – последния канцлер на Руската империя, Феликс Юсупов – последния княз от фамилията Юсупови (1911), световноизвестния бас Фьодор Шаляпин (1916) и много други.[3]

Обикновено работи в ателието си в село Татево, но половината от времето си прекарва в Санкт Петербург, където изпълнява поръчки. По това време излага картините си в най-престижните експозиции, в това число и в Третяковската галерия. Като член на организацията на передвижниците участва във всяка тяхна изложба – от 1890 до 1918 година. Платната му се изпращат на много изложби зад граница – в Париж (1909), Рим (1911) и другаде. Работите му се представят от списанията „Нива“ и „Художествените съкровища на Русия“.[3]

През 1903, когато е само на 35 години, за заслуги в художественото поприще, художникът получава званието академик по живопис, а през 1914 става действителен член на Художествената академия и преподавател в нея.[3] Големият му личен авторитет му извоюва правото да стане председател на обществото „Архип Куинджи“, която длъжност заема от 1909 до 1921 година, когато напуска Русия.[1]

От 1905 година Богданов-Белски започва да се увлича от пленерна живопис и по неговите думи обръща особено внимание на въздуха, светлината и фигурите. По това време някои бивши ученици на Московското училище по живопис се обединяват в тясно общество, като живеят и работят заедно сред природата, изоставяйки ателиетата си. В него се включват Алексей Степанов, Витолд Бялиницки-Бируля, Александър Моравов, Станислав Жуковски и Богданов-Белски. Първоначално живеят при дворяните Колоколцеви в село Ворониха на езерото Кезедра, а Богданов-Белски наема жилище на 4 километра от там, при художника Иля Галкин. Там той рисува картините „Село Устие“, „Лято“, показваща погледната през прозореца градина и котка на перваза и множество ескизи, главно на децата от село.(3)

Неделно четене (1895)

По-късно групата се мести в Тверска губерния, където по-рано рисува Левитан, а към тях се присъединява и Константин Коровин. Богданов-Белски живее с тях от 1907 до 1920 година. През 1910 година там рисува картината „Именият ден на учителката“, високо оценена от импресионистите и печата. Платното е експонирано на международни изложби в Рим и Мюнхен. През 1918 година Богданов-Белски и Бялиницки-Бируля, заедно с други художници, организират в Твер изложба на Передвижниците.[2]

Една от любимите теми в неговото творчество продължават да бъдат децата. През този период рисува много картини, в които образите на бедните, но много любознателни селски деца и стремежът им към училището са изпълнени виртуозно – „Мъка“ (1909), „Селски приятелки“ (1912) „Книжка“ (1915), „Пресичане“ (1915), „Селски деца“ (1915), „Следобеден риболов“ (1917), „На акция“ (1918), „Деца на пианото“ (1918), „Пастирка“ (1924), „Вечер“ (1925).[1]

През 1890-те години създава серия картини, посветени специално на училището на Рачински – „Смятане наум“ (1895), „При болния учител“ (1897), „При училищната врата“ (1897), „Изпробване на гласовете“ (1899), „Съчинение“ (1903), „Деца на урок“ (1903), „Междучасие“ (1903) и други.[2]

Наред с този тип картини рисува още пейзажи, а също и такива, посветени на обикновения човешки живот на възрастните. Всички те излъчват съчувствие и любов към хората – „Четене на писмо“ (1892), „Сватба“ (1904), „Вести от войната. Четене на вестник“ (1905), „Девойка с фенер“ (1908), „На работа“ (1921), „Бивш защитник на Родината“ (1924).[1]

Латвия[редактиране | редактиране на кода]

Нова приказка (1891)

Скоро след това започва Октомврийската революция и в управлението на държавата стават сериозни промени, които оказват своето влияние и върху художествения живот. Страната бушува, създават се нови художнически организации, идва краят на сериозните художествени училища. В Русия започва налагането на „ляво изкуство“ и се засилва преследването на художниците реалисти. Трудно живеят дори такива известни живописци като Виктор Васнецов, Михаил Несторов, Василий Поленов.[3]

През 1920 година Латвия става суверенна държава и на следващата година, по покана на своя приятел, художника Сергей Виноградов, Богданов-Белски се премества да живее в Рига. От този момент започва нов, 20-годишен период от развитието на неговия талант. Художественият музей в града се ръководи от Вилхелмс Пурвитис, випускник на Академията и ученик на Архип Куинджи. Той помага на живописеца да организира своя персонална изложба в музея, на която са изложени 52 произведения. Между тях са портретите на руския театрален режисьор, създател на известната система за актьорско майсторство, Константин Станиславски, на художника Константин Коровин, на певеца Фьодор Шаляпин и други. Всички експонирани творби са изкупени много бързо. В Рига Богданов-Белски работи над цикъла „Децата на Латгалия“ и рисува пейзажи от Латвия.[3]

Освен майстор на жанровата живопис и портрета, Николай Богданов-Белски е и добър пейзажист. Изпълнява пейзажите си в импресионистичен стил и те са много добре приемани от публиката и критиката. Едни от най-известните му творби в този жанр са „Провинциален град край реката“ (1910), „Поглед към църквата“ (1930), „Градски изглед“ (1930), „Балиново. Латгалски пейзаж“ (1936), „Цъфнала ябълкова градина“ (1936).[1]

През 1923 година е организирана втората му самостоятелна изложба в същия музей, която отново преминава с голям успех. Творецът активно участва и в поредица руски изложби зад граница. На първата съветска изложба в Ню Йорк, САЩ през 1924 година, той представя над 10 свои платна. На голямата изложба в Прага през 1928 година са закупени 9 негови работи, една от които – от Пражката национална художествена галерия. През 1929 година, на изложба на руската живопис в Копенхаген, цялата първа зала е отредена за негови произведения и много от експонатите са закупени.[3]

Смятане наум (1895)

По негова инициатива и с помощта на Репин са организирани изложби на руските живописци в Париж (1921), Питсбърг (1925), Амстердам (1930), Берлин (1930), Белград (1930), Стокхолм, Осло, Амстердам, Хага, Гьотеборг, Хелзинки, Хамбург и други европейски градове.[2][3] На тези изложби свои работи представят много от съвременните му руски художници като Жуковски, Коровин, Малявин, Иван Билибин и други.[2] Той самият показва свои платна на всяка една от тях. Това е и причината голяма част от творбите му да са разпилени из различните западноевропейски страни и понякога все още, на европейските аукциони се появяват неизвестни негови платна.[3])

През 1931 г. се жени за Наталия Антоновна и осиновява 10-годишния ѝ син Клаус Едхарт, отношенията с когото остават много добри до самата смърт на художника. През същата година рисува портрета на момчето, по времето, когато се намират в Рига или Латгалия, където често ходят на почивка. Картината е изълнена в класически импресионистичен стил.[5]

Последни години[редактиране | редактиране на кода]

Богданов-Белски работи упорито до края на живота си и създава едни от най-добрите си картини, като на много от тях отново са изобразени деца от селата и училището – „Селски деца“ (1930), „Летен ден“ (1931), „Празник на верандата“ (1931), „Селски момчета“ (1936) „Пастирът Прошка“ (1939), „В църквата“ (1939), „Кондрашка“ (1939), „Пастирче“ (1941).[1][3]

През 1940 година войната и окупацията достигат до Латвия и всякаква възможност за творческа дейност е изключена. Художникът заболява тежко и се налага да му се проведе лечение. Заедно с жена си Наталия Антоновна заминава за клиника в Берлин, където му е направена операция.[3]

На 19 февруари 1945 година, по време на една от бомбардировките, Николай Богданов-Белски умира. Погребан е в руското православно гробище Тегел в Берлин.[3]

На 23 юни 2000 година в село Татево, Оленински район тържествено е открит музей на художника.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]