Николай Бояджиев
| Николай Бояджиев | |
| български художник | |
| Роден |
1904 г.
|
|---|---|
| Починал | 12 октомври 1963 г.
|
| Националност |  България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Кариера в изкуството | |
| Академия | Художествена академия в София |
| Учители | проф. Борис Митов |
| Направление | живопис |
| Повлиял | Светлин Русев, Христо Явашев, Дора Бонева, Иван Кънев, Никола Гюзелев, Александър Станев, Атанас Яранов, Георги Божилов, Димо Заимов, Дончо Вълчев, Валентин Старчев, Генчо Денчев, Петър Чуклев, Галин Малакчиев, Иван Колев |
| Семейство | |
| Съпруга | Елза фон Страка |
| Деца | Вили Бояджиев |
| Подпис |  |
Николай Бояджиев е български художник. Твори в областта на портрета, голото тяло и пейзажа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Николай Бояджиев е роден през 1904 г. в Свищов в заможно семейство. Едва дванадесетгодишен остава без родители, за неговото отглеждане се заемат близки роднини. Завършва живопис в Художествената академия в София в курса на проф. Борис Митов през 1930 г., като е един от първите приети по тази специалност, без нито един ден подготовка. Негов графичен учебен етюд е публикуван в Юбилейния годишник на Академията (1896–1926 г.). Дипломната работа на художника, озаглавена „Голгота“, се пази в музея на Художествената академия. Тя е красноречив пример за зрелостта на неговия талант при това в толкова ранна възраст, едва завършил художественото си обучение.
След завършването си работи дълги години като преподавател по рисуване в Шуменската гимназия. В началото на века Шумен е град с интензивно икономически и културно развитие. Тази атмосфера се оказва благоприятна среда за пълноценното му развитие като художник.
През 1951 г. Николай Бояджиев става старши асистент в катедра „Рисуване“ към Изящния факултет на Художествената академия.
През 1958 г. художникът е изключен от СБХ поради отказа си да работи по „задължителните“ теми с политически характер.
През 1961 г. е издигнат от позицията старши асистент до преподавател. В следващите години Николай Бояджиев не е допускан до участие в Общите художествени изложби, отново заради отказа си да работи по „задължителни“ теми с политически характер.
Николай Бояджиев умира на 12 октомври 1963 г.
От 21 януари 2011 до 20 февруари 2011 г. в СГХГ е представена първата изложба на негови творби след смъртта му.
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Николай Бояджиев има двама сина, единият от които (Вили Бояджиев) следва стъпките на баща си и става художник.
Творбите му[редактиране | редактиране на кода]
Голяма част от неговите картини се намира в неговите роднини (внуци, правнуци), по-малката част е дарена в СГХГ или продадена на частни колекционери.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- „Изложба напомня за Николай Бояджиев“, в. „Дума“, бр. 18, 22 януари 2011
- „Забравеният. Възроденият. Николай Бояджиев“, tialoto.bg, 25 януари 2011 г.
- „Николай Бояджиев. 1904 - 1963“ (21 януари 2011 - 20 февруари 2011), сайт на СГХГ
- Каталог на „забравения“ Николай Бояджиев
