Николай Бугаев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Бугаев
руски математик

Роден
Починал
Погребан Новодевическо гробище, Москва, Русия
Научна дейност
Област Математика
Образование Московски държавен университет
Работил в Московски държавен университет
Семейство
Съпруга Александра Егорова
Деца Андрей Бели
Подпис BugaevNV-signature.jpg
Николай Бугаев в Общомедия

Николай Василиевич Бугаев е руски математик.

Председател на Московското математическо общество (1891 – 1903). Изследванията му са в областта на анализа и теорията на числата. Доказва хипотези на Жозеф Лиувил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Бугаев е роден на 14 септември 1837 г. в Грузия, тогава в границите на Руската империя, в сравнително нестабилно семейство. На 10-годишна възраст Николай е изпратен в Москва, за да намери начин сам да си осигури образование. Той се справя с това начинание, завършвайки Московския държавен университет през 1859 г. със степен по математика и физика. Той продължава да учи инженерство, а през 1863 г. пише дисертация на тема сходимост на безкрайните числови редове. Документът е достатъчно впечатляващ, че да му спечели място сред редиците на студентите на Карл Вайерщрас и Ернст Кумер в Берлин. Прекарва известно време и в Париж, учейки при Жозеф Лиувил. През 1866 г. получава докторска степен ис е завръща в Москва, където преподава през цялата си кариера. Сред най-влиятелните му трудове се отличават доказателства на до този момент недоказани твърдения на Лиувил. Един от най-значимите авторски трудове изследва развитието на формалните аналогии между аритметичните и аналитичните операции. През 1879 г. е избран за член-кореспондент на Петербургската академия на науките.[1]

Бугаев е деен член на Московското математическо общество и служи като негов президент в периода 1891 – 1903 г.[2][1] Освен това, той пише философски есета, в които той посочва добрите черти на математическия анализ и омаловажава влиянието на геометрията и вероятностите. Мнозина смятат, че той до голяма степен е отговорен за силно изразеното предразположение към „твърдия анализ“, който е характерен за много от най-добрите руски математици. Бугаев е и талантлив шахматист.

Умира на 29 май 1903 г.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Лёвшин Л. В.. Деканы физического факультета Московского университета. Москва, Физический факультет МГУ, 2002. ISBN 5-8279-0025-5. с. 272.
  2. Лахтин Л. К.. Николай Васильевич Бугаев (биографический очерк). Т. 25. Москва, Математический сборник, 1905. с. 251 – 269.