Николай Бухарин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Бухарин
Николай Иванович Бухарин
съветски политик

Роден
Починал
Погребан Москва, Русия

Религия атеизъм
Образование Юридически факултет на Московския държавен университет
Партия Болшевизъм
Комунистическа партия на Съветския съюз
Руска социалдемократическа работническа партия
Николай Бухарин в Общомедия

Николай Иванович Бухарин (на руски: Никола́й Ива́нович Буха́рин) е болшевишки революционер и интелектуалец, а по-късно съветски политик и партиен деятел. Академик и член на Академията на науките на СССР.

Роден през 1888 г. в семейство на учители. По-голямата част на своето детство прекарва в Москва и в Кишинев. През 1906 г. се присъединява към болшевиките. Година по-късно завършва гимназиалното си образование и постъпва в Московския университет където следва икономика.

Нелегалната дейност на Бухарин става известна на царската тайна полиция. През юни 1911 г. е арестуван и заточен в Архангелска област. Успява да избяга първоначално в Германия, а по-късно се прехвърля в Австро-Унгария.

Във Виена през 1913 г. се запознава със Сталин,[1] на когото помага като преводач. В периода 1914 – 1915 г. развива своята теория за империализма. През 1915 г. написва своя труд „Световната икономика и империализма“, в който анализира особеностите на капитализма в началото на 20 век.

След избухването на Първата световна война е принуден да напусне Австро-Унгария. Живее в Швейцария, Лондон, Стокхолм.

През 1916 г. се озовава в САЩ, където се запознава с Лев Троцки, с когото редактира вестник „Нов свят“.

След февруарската революция от 1917 г. Бухарин решава да се завърне в Русия. Вече в родината е избран в ЦК на болшевишката партия. Освен това става и главен редактор на партийния орган „Правда“. По повод на сключването на Брест-Литовския договор Бухарин става противник на мирния договор с Германия.

След смъртта на Ленин Бухарин става член на Политбюро. По това време Бухарин е близки отношения със Сталин, с когото даже са на „ти“. През 1926 г. е назначен за председател на Комунистическия интернационал (Коминтерна).

Две години по-късно обаче Бухарин се противопоставя на Сталиновата политика на колективизация на земеделието, поради което е изключен от Политбюро и свален от председателството на Коминтерна.

От 1929 г. Бухарин е начело на т.нар. вътрешна комунистическа опозиция. За разлика от троцкистите обаче Бухарин остава в партията и става ръководител на Икономическия институт за индустриални изследвания.

Бухарин е съставител на конституцията на СССР от 1936 г. която често е наричана „Сталиновата конституция“.

В началото на 1937 г. Бухарин е обект на целенасочена кампания за неговото политическо и физическо ликвидиране. Скалъпен е процес за шпионаж срещу него и е осъден на смърт и разстрелян на 15 март 1938 г.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]