Николай Веляминов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Веляминов
руски офицер

Роден
Починал
Москва, Руска империя

Националност Флаг на Русия Русия

Николай Николаевич Веляминов (от руски Николай Николаевич Вельяминов) е руски офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Веляминов е роден на 20 октомври 1822 г. в семейството на потомствен дворянин. Ориентира се към военно поприще. Завършва Пажеския военен корпус. Действителна военна служба започва през 1841 г. в Лебгвардейския Преображенски полк. Служи в Лейбгвардейския Царскоселски стрелкови батальон (1859).

Знак „Пажески военен корпус“

Повишен е във военно звание генерал-майор от 1860 г. Командир на лейбгвардейския Павловски полк. Участва в потушаването на Полското въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1863 г. Командир на 31-ва пехотна дивизия (1865 – 1879).

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878).

В началото на войната 31-ва пехотна дивизия е в състава на 9-и армейски корпус с командир генерал-лейтенат Николай Криденер. Участва в атаката и превземането на Никопол на 4 – 5 юли 1877 г.. Дивизията е съсредоточена при Плевен и е назначен за командващ десния фланг при втората атака на града. Поверени са му 24 батальона, 2 ескадрона, сотня и 104 оръдия. Нанася главния удар и води най-тежкото и ожесточено сражение при височините на село Гривица.

След превземането на Плевен в края на ноември дивизията е придадена на Западния руски отряд с командир генерал-лейтенат Йосиф Гурко. Назначен е за началник на колона в състав: 6 батальона, 16 сотни, 16 оръдия. Преминава при ужасни условия и снежна буря Стара планина по направлението с. Врачеш – връх Мургаш – с. Желява. След боя при село Горни Богров във взаимодействие с колоната на генерал-майор Отон Раух освобождава София и успешно преследва противника при с. Чамурлии (дн. Шишманово). На 30 декември /11 януари освобождава Самоков, на 31 декември/12 януари – село Долна баня и се съединява с основните сили на Западния отряд. Участва в зимното разчистване на Тракия от остатъците на турските сили. Проявява се в битките при Каратаир и Дермендере, Караагач и Белащица. Участва в освобождаването на Пазарджик и освобождаването на Пловдив.

Орден „Свети Георги“ IV ст.

Назначен е за временен командир на 9-и армейски корпус и генерал-губернатор на Пловдив. На последната длъжност успешно възстановява нормалния живот в града.

Генерал-лейтенат Николай Веляминов е сред онези руски командири, които изминават най-тежките и опасни пътища на войната. Награден е с Орден „Свети Георги“ IV ст.

След войната получава годишен отпуск за възстановяване. Повишен е през 1882 г. във военно звание генерал от пехотата. Връща се в армията на нестроева служба: член на Александровския комитет на ранените (1884), директор на Николаевско-Измайловското заведение за престарели войни.

Умира в Москва през 1892 г.

Днес негов бюст-паметник има в Ботевград. Признателните граждани на Самоков наименуват улица „Генерал Веляминов“.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П.Берон “, София, 1986, с. 28 – 31,58,60 – 64, 109, 121 – 122, 131 – 132
  • Сытин И. Военная энциклопедия в 18 т. Том 5. Бомбарда – Верещагин, Александр Васильевич. Санкт Петербург, 1911, 292 – 293.