Николай Висарионович Некрасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за държавника. За писателя и публициста вижте Николай Некрасов.

Николай В. Некрасов
Николай Висарионович Некрасов
Министър на далекосъобщенията във Временното правителство на Русия
Мандат
15 март 1917 – 6 август 1917
Назначен от Георги Лвов
Министър на финансите
  6 август 1917 - 17 септември 1917 Временно руско правителство на Александър Керенски
Генерал-губернатор Велико княжество Финландия 17 септември 1917 - 7 ноември 1917
Предшественик Михаил Стахович
Наследник Пер Свинхувуд
Роден
20 октомври 1879 г.(1879-10-20)
Починал
7 май 1940 г. (на 60 г.)
Погребан в Ново Донско гробище,
Южен административен окръг
Гражданство Флаг на Русия Русия, Флаг на СССР СССР
Религия Православие
Полит. партия Конституционно-демократическа партия, Руска радикално-демократическа партия
Университет Петербургски държавен университет за далекосъобщения
Занятие Инженер
Отличия Орден Трудового Красного Знамени
Портал  Портална икона   Биографии

Никола́й Висарио́нович Некра́сов, име в нелегалност В. А. Голгофский (1879, Санкт-Петербург — 1940, Москва), е руски политически деятел от лявото крило партията на кадетите и цивилен инженер. Член на Третата и Четвъртата Държавна дума на Руската империя, министър в новосформираното министерство на далекосъобщенията, а впоследствие и министър на финансите във Временното правителство на Русия от 1917. Последен генерал-губернатор на Финландия и Генерален секретар на Върховния съвет на Велик изток на народите на Русия.

Образование и преподавателска дейност[редактиране | редактиране на кода]

Николай Некрасов е роден през 1879 в Санкт-Петербург в семейството на свещенника Висарион Яковлевич Некрасов. През 1902 завършва с отличие Петербургския държавен университет за далекосъобщения и до 1905 е на стаж в Германия. Некрасов получава назначение като щатен преподавател по математика, механика и чертеж в политехническия университет в Томск и от 1906 е извънреден професор по мостостроене. През 1907 представя дисертация на тема „К теории ферм с жесткими соединениями в узлах. Опыт сравнительного анализа методов расчета“.

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1905 Некрасов активно участва в политическия живот в Русия. Той организира съюз на професорите в Томск и постъпва в Конституционно-демократическата партия в Ялта, известна и като Партия на народната свобода. Като неин делегат от Таврическа губерния той участва в учредителното събрание на кадетската партия. След 1909 Некрасов вече е член на Централния ѝ комитет и лидер на лявото ѝ крило. Като такъв той е избран и за народен представител в Държавната дума, където е особено активен като докладчик на финансовата комисия по железопътния и водния транспорт и утилизацията на Сибир.

Некрасов е виден деятел на руското масонство в организацията Велик изток на народите на Русия, в чиято среда среща редица свои бъдещи колеги министри. През Първата световна война заговаря за абдикацията на Николай II и през Февруарската революция разработва законопроект за обявяване на руска република. Влиза в конфликт с председателя на кадетската партия Павел Милюков. Като министър във временното правителство издава полулярни мерки спрямо железничарите и търси коалиране със социалистическата партия. Това му осигурява вицепремиерски пост и след ремонта на временния кабинет от Керенский. По време на Корниловския пуч заклеймява Лавър Корнилов като метежник, но опита му да свали Керенский е несполучлив. Некрасов е отстранен от пост и е назначен за генерал-губернатор на Финландия[1].

След като болшевиките заемат властта Некрасов е в нелегалност и под името В. А. Голгофский работи като статистик и кооператор в Москва, Уфа и Казан. През март 1921 е разпознат и изпратен в Кремъл, където е помилван от Ленин. До 1930 преподава в Московски държавен университет, когато отново е арестуван от НКВД по обвинение за „контрареволюционна организация“. Въдворен в трудов лагер, Некрасов работи в Специалното конструкторско бюро по проектирането на Беломорско-балтийски канал, което му печели предсрочно освобождаване след завършването на канала. Включва се в строителството на канала Москва — Волга като началник на Завидовския строителен район в Тверска област и при предсрочното завършване на проекта през 1937 е награден с Трудов орден "Червено знаме"[2].

Последен арест и гибел[редактиране | редактиране на кода]

На 13 юни 1939 Некрасов е арестуван по обвинение за вредителство в строителството и на 14 април 1940 е осъден на смърт чрез разстрел. Присъдата е изпълнена на 7 май 1940, а на 12 март 1991 Николай Некрасов е реабилитиран от Генералния прокурор на СССР.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Зырянов П. Н. Адмирал Колчак, верховный правитель России / Павел Зырянов. — 4-е изд. — М.: Молодая гвардия, 2012. — 637[3] с.: ил. — (Жизнь замечательных людей: сер. биогр.; вып. 1356). ISBN 978-5-235-03375-7, стр.394
  2. Постановление ЦИК СССР «О награждении работников строительства канала Москва-Волга и заводов-поставщиков» от 14 июля 1937 г.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Некрасов, Николай Виссарионович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.