Николай Волев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Волев
Роден
10 април 1946 г. (72 г.)
Активни години 1972 –
Брачни партньори Мери Карол Ларкинс
Доротея
Значими филмиДвойникът“ (1980)
Господин за един ден“ (1983)
Да обичаш на инат“ (1986)
Награди „Златна роза“ (1994)
Страница в IMDb

Николай Слави Волев е български сценарист и режисьор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Волев е роден в София на 10 април 1946 г. Следва 5 семестъра архитектура във ВИАС през 1967–1968 г. През 1968 г. бяга от България без разрешение от властите. След престой в бежански лагер в Турция заминава за Англия. През 1972 г. завършва кинорежисура в Лондонското филмово училище. Работил е като тухлар, тютюноберач, събирач на отпадъчно брашно в мелница, поливач на панели в бетонов възел, берач на зеленчуци в ТКЗС, уличен продавач на сладолед, екскурзовод, строителен работник, фотолаборант, преводач от български на английски, разпоредител в лондонския киносалон за кралски премиери „Одеон“, барман, чертожник, мияч на чаши в дискотека, художник на реклами, помощник-архитект, филмов монтажист, киноактьор, сценарист, режисьор и продуцент.

В автобиографичната си книга „Девствената проститутка“ Волев описва перипетиите в своя живот, първите и по-късните си любовни трепети. Сред приключенията в житейския му път са псевдосътрудничество с ДС, бягство във Великобритания, брак с англичанка, завръщане в България. [1]

Между 1972 и 1976 г. прави документални филми за Българската телевизия като сценарист и режисьор. А от 1978 до 1991 г. работи в Студията за игрални филми „Бояна“.

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Режисьор[редактиране | редактиране на кода]

Игрални филми
Документални филми
  • „Цимент“ (късометражен, 1977)
  • „Грънци“ (късометражен, 1983)
  • „Дом 8“ (1986)
  • „Вестникарската война“ (късометражен, 1993)
  • „За смъртното наказание“ (1999)
  • „Бърза помощ“ (1999)
  • „Зимна приказка“ (1999)
  • „Кремиковци – снимка за спомен“ (1999)
  • „Вечният любовник“ (1999)

Актьор[редактиране | редактиране на кода]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Девствената проститутка“. София: Колибри, 2018, 384 с. ISBN 978-619-02-0170-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ана Благова, „Режисьорът Николай Волев призна, че бил сътрудник на ДС в книга“, в-к „Дневник“, 26 февруари 2018 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за