Николай Денков
| Николай Денков | |
| български физикохимик и политик | |
 6 април 2024 г. | |
| Роден |
3 септември 1962 г.
|
|---|---|
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | Софийски университет Факултет по химия и фармация[1] |
| Политика | |
| Професия | физикохимик, политик |
| Партия | ПП |
| Зам.-министър на образованието и науката | |
| август 2014 – април 2016 | |
| Министър на образованието и науката | |
| 27 януари 2017 – 4 май 2017 12 май 2021 – 2 август 2022 | |
| 58-и министър-председател на България | |
| 6 юни 2023 – 9 април 2024 | |
| Народен представител в: XLVIII НС XLIX НС L НС LI НС | |
| Семейство | |
| Съпруга | Славка Чолакова |
| Николай Денков в Общомедия | |
Николàй Дѐнков Дèнков е български физикохимик и политик от партия Продължаваме промяната. Министър на образованието и науката в три правителства. От 6 юни 2023 г. до 9 април 2024 г. е министър-председател на Република България, избран на поста от XLIX народно събрание.
Роден в Стара Загора през 1962 г., той завършва химия в Софийския университет, където след това работи като преподавател. От 2007 г. е доктор на химическите науки, от 2008 г. е професор, а от 2021 г. е академик на Българската академия на науките.
Денков се ангажира с политическа дейност като заместник-министър на образованието и науката във второто правителство на Бойко Борисов (2014 – 2016). След това е министър на образованието и науката в три служебни правителства: правителство на Огнян Герджиков (януари – май 2017 г.) и двете на Стефан Янев (май – декември 2021 г.), както и в редовното правителство на Кирил Петков (декември 2021 – август 2022 г.). През октомври 2022 г. е избран за народен представител от „Продължаваме промяната“ и е кандидат на партията за министър-председател, но не събира мнозинство в парламента. След предсрочни парламентарни избори, на 6 юни 2023 година оглавява правителство, подкрепено от „Продължаваме промяната – Демократична България“, ГЕРБ-СДС и ДПС.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 3 септември 1962 г. в Стара Загора.[2] През 1980 г. завършва Националната природо-математическа гимназия в София. През 1987 г. се дипломира като магистър във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Климент Охридски“. През 1993 г. защитава докторска дисертация на тема „Междучастичкови взаимодействия и агрегиране в колоидни системи“,[3] от 1997 г. е доцент, а от 2008 г. е професор по физикохимия в университета.[4] От 2008 до 2015 г. е ръководител на катедра „Инженерна химия“ и директор на магистърска програма „Дисперсни системи в химичните технологии“ във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. От 2007 г. е доктор на химическите науки с дисертация на тема „Течни филми в присъствие на колоидни частици – стабилност и образуване на подредени структури“.[3] Специализира в Япония и в Упсалския университет в Швеция. Работи като водещ учен в изследователските институти на фирмите „Юнилевър“ (САЩ) и „Рон-Пуленк“ (Франция).[5]
Научна дейност
[редактиране | редактиране на кода]Автор е на над 130 научни публикации и е ръководител на над 40 международни научни и научно-приложни проекта с външно финансиране. Участва в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. Владее английски и руски език.[5]
През октомври 2021 г. е избран за академик на БАН.[6]
Политическа дейност
[редактиране | редактиране на кода]Член е на работни групи към Министерството на образованието и науката и Министерския съвет през 2012 и 2013 г. Участва активно в разработването на концепцията на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и в обсъжданията на Споразумението за партньорство за 2013 – 2020 г. между Република България и Европейската комисия.[5]
От август 2014 г. до април 2016 г. е заместник-министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове, включително за изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. От 27 януари 2017 до 4 май 2017 г. е служебен министър на образованието и науката.[5] Служебен министър на образованието от 12 май до 13 декември 2021 година, със заместници Генка Петрова-Ташкова, Евгения Пеева-Кирова, Мария Гайдарова и Нели Косева.[7][8]
На 13 декември 2021 г. със 134 гласа „за“ и 104 гласа „против“ става министър на образованието и науката в кабинета „Петков“. Политическият му кабинет се състои от заместник-министрите Мария Гайдарова, Генка Петрова-Ташкова, Константин Хаджииванов и Ваня Стойнева. На 2 август 2022 г. предава поста на служебния министър на образованието и науката в кабинета на Гълъб Донев – Сашо Пенов.[9]
Избран е за народен представител в 48-ото и 49-ото народно събрание от листите на „Продължаваме промяната“.
На 6 юни 2023 г., след споразумение, постигнато между ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), Николай Денков е избран за министър-председател на България и оглавява т.нар. кабинет „Денков“. Денков е избран за премиер с гласовете на 132 народни представители – депутатите от ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, както и двама от ДПС. Това са председателят на движението Мустафа Карадайъ и депутатът от ДПС Делян Пеевски, които обясняват след вота, че не подкрепят кабинета като състав, а само готвената конституционна реформа.[10]
Правителството е сформирано с втория мандат – този на ПП-ДБ. Уговорката е то да бъде оглавявано на ротационен принцип – първите 9 месеца премиер да е Денков, а следващите 9 месеца премиер да е Мария Габриел (от ГЕРБ-СДС), която в кабинета „Денков“ е вицепремиер и министър на външните работи в кабинета.[11] На 5 март 2024 г. Денков подава оставката на ръководения от него кабинет в изпълнение на уговорката за ротация между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ.[12] Междувременно обаче политическата обстановка се е променила и кабинетът представен от Мария Габриел не получава нужната подкрепа, така че се стига до предсрочни избори.
Личен живот
[редактиране | редактиране на кода]Николай Денков живее със Славка Чолакова, професор по химия и някогашна негова студентка и докторантка.[13] Двамата имат по две деца от предишни бракове.[14][15]
Отличия и награди
[редактиране | редактиране на кода]Носител е на:[5]
- Голямата награда „Питагор“ на Министерството на образованието, младежта и науката за високи научни постижения (2010 г.)
- Почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2013 г.)
- Голямата награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за високи научни постижения (2016 г.)
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ pub.orcid.org // Посетен на 10 януари 2021 г.
- ↑ Prof. Nikolai D. Denkov, Ph.D., D.Sc. // dce.uni-sofia.bg. Архивиран от оригинала на 2017-02-06. Посетен на 28 януари 2017 г. (на английски)
- ↑ а б Николай Денков Денков // НАЦИД. Архивиран от оригинала на 2022-06-22. Посетен на 2022-06-22.
- ↑ Кой е проф. Николай Денков – служебният министър на образованието и науката // dnevnik.bg, 26 януари 2017 г. Посетен на 28 януари 2017 г.
- ↑ а б в г д Министър на образованието и науката на Република България // Министерство на образованието и науката. Архивиран от оригинала на 2018-09-15. Посетен на 1 януари 2022 г.
- ↑ Новоизбрани академици на БАН, 25 октомври 2021
- ↑ Служебният премиер назначи новите заместник-министри // Faktor.bg. 2021-05-14. Посетен на 2022-01-08.
- ↑ Кой е проф. Николай Денков – служебният министър на образованието и науката // вестник „Дневник“. 2021-05-11. Посетен на 2021-05-12.
- ↑ Акад. Николай Денков: Нямаше как да бъда поканен в служебния кабинет, след като съм в ръководството на ПП // bTV | „Лице в лице“. 2022-08-01. Посетен на 2022-08-03.
- ↑ https://www.dnevnik.bg/politika/2023/06/06/4492126_kabinetut_denkov_-_gabriel_se_gotvi_da_poeme_vlastta/#4492361
- ↑ https://bnr.bg/varna/post/101834018/parlamentat-glasuva-kabineta-denkov-gabriel-na-jivo
- ↑ "Уважение към гражданите". Премиерът Николай Денков подаде оставка. Свободна Европа. 6 март 2024 г.
- ↑ https://www.dnes.bg/politika/2023/12/23/koe-e-vajnoto-za-denkov-i-syprugata-mu-i-kak-praznuvat-koleda.593273
- ↑ Николай Денков и съпругата му пред bTV // btvnovinite.bg, 23 декември 2023 г. Посетен на 10 януари 2024 г.
- ↑ https://www.struma.com/obshtestvo/jenata-do-premiera-n-denkov-prof-slavka-cholakova-e-ot-blagoevgrad_207966/
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
| |||||||||||
|
