Николай Денков
| Николай Денков | |
|---|---|
| Министър на образованието и науката | |
| Мандат | 27 януари 2017 – 4 май 2017 |
| Назначен от | Румен Радев |
| Президент | |
| Румен Радев | |
| Вицепрезидент | |
| Илияна Йотова | |
| Министър-председател | |
| Огнян Герджиков | |
| Предшественик | Меглена Кунева |
| Наследник | Красимир Вълчев |
|
|
|
| Втори мандат | от 12 май 2021 |
| Назначен от | Румен Радев |
| Президент | |
| Румен Радев | |
| Вицепрезидент | |
| Илияна Йотова | |
| Министър-председател | |
| Стефан Янев | |
| Предшественик | Красимир Вълчев |
| Обща информация | |
| Роден | |
| Националност |
 България |
| Университет | СУ „Св. Климент Охридски“ |
| Професия | учен • физикохимик • политик |
Портал  Наука |
|
Николай Денков е български физикохимик и университетски преподавател, професор в Софийския университет и доктор на химическите науки. От 27 януари 2017 до 4 май 2017 г. е министър на образованието и науката в служебното правителство на Огнян Герджиков.[1] Служебен министър на образованието от 12 май 2021 г.[2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 септември 1962 г. в Стара Загора.[3] През 1980 г. завършва Националната природоматематическа гимназия в София. През 1987 г. се дипломира като магистър във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. През 1993 г. защитава докторска дисертация, от 1997 г. е доцент, а от 2008 г. е професор по физикохимия в университета.[4] От 2008 до 2015 г. е ръководител на катедра Инженерна химия и директор на магистърска програма Дисперсни системи в химичните технологии във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. От 2007 г. е доктор на химическите науки. Специализира в Япония и в Университета в Упсала, Швеция. Работи като водещ учен в изследователските институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция).[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на над 130 научни публикации и е ръководител на над 40 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Участва в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. Владее английски и руски език.[1]
Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
Член е на работни групи към Министерството на образованието и науката и Министерския съвет през 2012 и 2013 г. Участва активно в разработването на концепцията на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и в обсъжданията на Споразумението за партньорство за 2013 – 2020 г. между Република България и Европейската комисия.[1]
От август 2014 г. до април 2016 г. е заместник министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове, включително за изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. От 27 януари 2017 до 4 май 2017 г. е служебен министър на образованието и науката.[1] Служебен министър на образованието от 12 май 2021 година.
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на:[1]
- Голямата награда „Питагор“ на Министерството на образованието, младежта и науката за високи научни постижения (2010 г.)
- Почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2013 г.)
- Голямата награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за високи научни постижения (2016 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е Министър на образованието и науката на Република България. // Министерство на образованието и науката. Посетен на 28 януари 2017 г.
- ↑ Кой е проф. Николай Денков - служебният министър на образованието и науката. // вестник "Дневник". 2021-05-11. Посетен на 2021-05-12.
- ↑ Prof. Nikolai D. Denkov, Ph.D., D.Sc.. // dce.uni-sofia.bg. Посетен на 28 януари 2017 г. (на английски)
- ↑ Кой е проф. Николай Денков – служебният министър на образованието и науката. // dnevnik.bg, 26 януари 2017 г. Посетен на 28 януари 2017 г.
| |||||||||||||||
| |||||||||||||||
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „
Портал „