Николай Денков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Денков
Министър на образованието и науката
Мандат 27 януари 2017 – 4 май 2017
Назначен от Румен Радев
Президент
Румен Радев
Вицепрезидент
Илияна Йотова
Министър-председател
Огнян Герджиков
Предшественик Меглена Кунева
Наследник Красимир Вълчев

Втори мандат от 12 май 2021
Назначен от Румен Радев
Президент
Румен Радев
Вицепрезидент
Илияна Йотова
Министър-председател
Стефан Янев
Предшественик Красимир Вълчев
Обща информация
Роден
Националност Флаг на България България
Университет СУ „Св. Климент Охридски“
Професия ученфизикохимикполитик
Портал Портална икона Наука

Николай Денков е български физикохимик и университетски преподавател, професор в Софийския университет и доктор на химическите науки. От 27 януари 2017 до 4 май 2017 г. е министър на образованието и науката в служебното правителство на Огнян Герджиков.[1] Служебен министър на образованието от 12 май 2021 г.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 3 септември 1962 г. в Стара Загора.[3] През 1980 г. завършва Националната природоматематическа гимназия в София. През 1987 г. се дипломира като магистър във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. През 1993 г. защитава докторска дисертация, от 1997 г. е доцент, а от 2008 г. е професор по физикохимия в университета.[4] От 2008 до 2015 г. е ръководител на катедра Инженерна химия и директор на магистърска програма Дисперсни системи в химичните технологии във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. От 2007 г. е доктор на химическите науки. Специализира в Япония и в Университета в Упсала, Швеция. Работи като водещ учен в изследователските институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция).[1]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на над 130 научни публикации и е ръководител на над 40 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Участва в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. Владее английски и руски език.[1]

Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]

Член е на работни групи към Министерството на образованието и науката и Министерския съвет през 2012 и 2013 г. Участва активно в разработването на концепцията на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и в обсъжданията на Споразумението за партньорство за 2013 – 2020 г. между Република България и Европейската комисия.[1]

От август 2014 г. до април 2016 г. е заместник министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове, включително за изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. От 27 януари 2017 до 4 май 2017 г. е служебен министър на образованието и науката.[1] Служебен министър на образованието от 12 май 2021 година.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на:[1]

  • Голямата награда „Питагор“ на Министерството на образованието, младежта и науката за високи научни постижения (2010 г.)
  • Почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2013 г.)
  • Голямата награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за високи научни постижения (2016 г.)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Министър на образованието и науката на Република България. // Министерство на образованието и науката. Посетен на 28 януари 2017 г.
  2. Кой е проф. Николай Денков - служебният министър на образованието и науката. // вестник "Дневник". 2021-05-11. Посетен на 2021-05-12.
  3. Prof. Nikolai D. Denkov, Ph.D., D.Sc.. // dce.uni-sofia.bg. Посетен на 28 януари 2017 г. (на английски)
  4. Кой е проф. Николай Денков – служебният министър на образованието и науката. // dnevnik.bg, 26 януари 2017 г. Посетен на 28 януари 2017 г.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Физика“         Портал „Физика          Портал „Химия“         Портал „Химия          Портал „Политика“         Портал „Политика          Портал „България“         Портал „България