Николай Денков
| Николай Денков | ||||
|
Действащ
|
||||
| встъпил в длъжност на 27 януари 2017 |
||||
| Назначен от | Румен Радев | |||
| Президент | ||||
| 2017 – | Румен Радев | |||
| Министър-председател | ||||
| 2017 | Огнян Герджиков | |||
| Предшественик | Меглена Кунева | |||
| Наследник | Красимир Вълчев | |||
| Роден |
3 септември 1962 г.
|
|||
| Националност |  България |
|||
| Университет | СУ „Св. Климент Охридски“ | |||
| Занятие | учен • физикохимик • политик | |||
|
||||
Николай Денков е български физикохимик и университетски преподавател, професор в Софийския университет и доктор на химическите науки. От 27 януари 2017 г. до 4 май 2017 г. е назначен от президента Румен Радев за министър на образованието и науката в служебното правителство на Огнян Герджиков.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 3 септември 1962 г. в Стара Загора.[2] През 1980 г. завършва Националната природо-математическа гимназия в София. През 1987 г. се дипломира като магистър във Факултета по химия и фармация на Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. През 1993 г. защитава докторска дисертация, от 1997 г. е доцент, а от 2008 г. е професор по физикохимия в университета.[3] От 2008 до 2015 г. е ръководител на катедра Инженерна химия и директор на магистърска програма Дисперсни системи в химичните технологии във Факултета по химия и фармация на Софийския университет. От 2007 г. е доктор на химическите науки. Специализира в Япония и в Университета в Упсала, Швеция. Работи като водещ учен в изследователските институти на фирмите Unilever (САЩ) и Rhone-Poluenc (Франция).[1]
Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на над 130 научни публикации и е ръководител на над 40 международни научни и научно-приложни проекти с външно финансиране. Участва в управляващите комитети на три европейски научни мрежи. Владее английски и руски език.[1]
Политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
Член е на работни групи към Министерството на образованието и науката и Министерския съвет през 2012 и 2013 г. Участва активно в разработването на концепцията на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ и в обсъжданията на Споразумението за партньорство за 2013 – 2020 г. между Република България и Европейската комисия.[1]
От август 2014 г. до април 2016 г. е заместник-министър на образованието и науката, отговарящ за висшето образование и европейските структурни фондове, включително за изпълнението на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“. От 27 януари 2017 до 4 май 2017 г. е служебен министър на образованието и науката.[1]
Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител е на:[1]
- Голямата награда „Питагор“ на Министерство на образованието и науката за високи научни постижения (2010 г.)
- Почетния знак със синя лента на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (2013 г.)
- Голямата награда на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ за високи научни постижения (2016 г.)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ((bg)) Министър на образованието и науката на Република България. // Министерство на образованието и науката. Посетен на 28 януари 2017 г.
- ↑ ((en)) Prof. Nikolai D. Denkov, Ph.D., D.Sc.. // dce.uni-sofia.bg. Посетен на 28 януари 2017 г.
- ↑ ((bg)) Кой е проф. Николай Денков – служебният министър на образованието и науката. // dnevnik.bg, 26 януари 2017 г. Посетен на 28 януари 2017 г.
|
|||||||||||||||
|
