Николай Дубовской

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола́й Никано́рович Дубовско́й
Никола́й Никано́рович Дубовско́й
Николай (около 1885 – 1890)
Николай (около 1885 – 1890)

Роден
Николай Никанорович Дубовской
Починал
Погребан Санкт Петербург, Русия

Националност руснак
Образование Императорска художествена академия
Кариера в изкуството
Стил реализъм, импресионизъм
Жанр пейзаж
Академия Императорска художествена академия
Учители Михаил Константинович Клодт
Известни творби „Затишие“, „Родина“, „На Волга“
Повлиян Иля Репин, Архип Куинджи[1]
Повлиял Константин Горбатов
Семейство
Съпруга Файна Николаевна Терская
Деца Сергей
Никола́й Никано́рович Дубовско́й в Общомедия

Николай Никанорович Дубовско̀й е руски художник-пейзажист, творил по време на прехода в Русия от реализъм към символизъм, академик по пейзажна живопис.[2] Продължавайки най-добрите традиции на руския реалистичен пейзаж, той се обръща към принципите на пленерната живопис. Работата му се превръща в забележително явление, осъществило връзка между по-старото поколение на передвижниците-пейзажисти Алексей Саврасов, Фьодор Василев, Архип Куинджи и по-младото – Василий Поленов, Исак Левитан, Валентин Серов.[1] Популярността му е огромна, критиката го нарежда до Куинджи и Левитан, а изкуството му е високо оценено от Иля Репин, Владимир Стасов, Павел Третяков, Иван Крамской и много други.[3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Никанорович Дубовской е роден в град Новочеркаск на 5/17 декември 1859 г. в семейството на потомствен казак, сотник от Донския казашки регион. Войсковият казашки чин на бащата е равнозначен на майор в руската армия.[2] Семейството има 8 деца.[5] Николай започва да рисува още в детството си, като прерисува илюстрации от списания. Неговият чичо, художникът Александър Пишкин, научава момчето да рисува по памет.[6] Бащатата обаче вярва, че синът му трябва да продължи военната семейна традиция и през 1870 г. Николай започва обучението си като юнкер във Владимровската киевска военна гимназия.[4]

В училището момчето прилежно изучава военното дело, но продължава да рисува. Впечатлен от способностите му, директорът на гимназията пише писмо до баща му, в което го съветва да изпрати Николай да учи живопис и му урежда стипендия от Донската армия на стойност 35 рубли на месец. Чичо му пък плаща пътните до Санкт Петербург.[5] Така през 1877 г. Дубовской постъпва в Императорската художествена академия в класа на професора по пейзажна живопис Михаил Константинович Клодт. Прекарва в Академията 3 години, през които получава 4 сребърни медала, но не е доволен от академичната рутина.[2][5][6] Заедно с група млади художници през 1881 г. напуска Академията, отказвайки да изпълнява състезателна работа по официална тема, и става един от лидерите и идеолозите на известното Общество на передвижниците, изиграло изключителна роля в развитието на руското изобразително изкуство.[3]

През 1882 г. Дубовской получава втора награда от „Обществото за насърчаване на художниците“ за картините „След дъжд“ и „Пред буря в Малорусия“.[6] Художникът се връща вкъщи, тъй като е на възраст, в която трябва да отбие военната си служба. Понеже здравето му не е добро, е определен като негоден за военна служба и го назначават за отговорник на войсковите табуни. На практика това означава, че е длъжен да наеме за своя сметка човек, който да пасе казашките коне.[5]

През есента се връща в Санкт Петербург и започва да работи като художник на свободна практика. През 1884 г. става член на Обществото на передвижниците, а през 1889 г. е включен и към ръководството на организацията.[6] След смъртта на „бащата на передвижниците“ Николай Ярошенко през 1898 г., той става не само техен идеен вдъхновител, но и действителен лидер на передвижниците. Дубовской е и последният техен ръководител, защото след неговата смърт Обществото на передвижниците престава да съществува.[4]

Сближаването на художника с передвижниците преобразяват творческите му търсения.[1] Дебютира на тяхната 12-та изложба с платното „Зима“, което е посрещнато радушно от публиката и критиката и дори Стасов пише, че картината е много добра. Третяков купува творбата за своята галерия и плаща за нея 500 рубли, което е равностойно на официално признание.[5] През следващите години Дубовской става близък приятел с художниците Иля Репин, Владимир Маковски и Николай Ярошенко, общува с известния физиолог Иван Павлов и Дмитрий Менделеев, автора на периодичната таблица на химичните елементи.[6]

Голямо влияние върху творческото развитие на художника оказва Иля Репин. Дубовской прекарва лятото на 1885 г. в неговото имение в Сиверская, близо до Санкт Петербург. Там, заедно с художниците Виктор Васнецов и Константин Константинович Первухин, рисува много и времето, прекарано в тяхната компания, е доста важно и ползотворно.[1]

Зима (1884)
Затишие (1890)
На Волга (1892)
Пътят на шейните
Родина (1905)

В периода 1890 – 1900 художникът неведнъж пътува в Западна Европа и Близкия Изток, но живее предимно в Санкт Петербург.[2] Интересува се от изкуството на големите западни майстори, както и от някои науки. В Италия си води бележки и прави рисунки, свързани с археологически разкопки, а в Люцерн се занимава с палеонтология. Дубовской преоткрива за себе се живописта, скулптурата и архитектурата в Париж, Берлин, Венеция и Рим, където рисува етюди и прави скици. В Близкия Изток изучава източните философски системи. В същото време в творческото наследство на художника има много малко картини, изобразяващи чужди страни и почти всички негови произведения са посветени на красотата на руската природа.[6]

1895 година е знаменателна за художника. Тогава за първи път взима участие в Световното изложение в Мюнхен и за втори път пътува в чужбина. През същата година се жени за своята ученичка, художничката Файна Николаевна Терская. В деня на сватбата закъснява за ритуала, защото не иска да пропусне специфичната светлина, отразявана в картината, която рисува в онзи момент. Двамата имат един син – Сергей.[5]

На 23 март 1898 г. Дубовской е удостоен със званието академик по пейзажна живопис и получава голямо академично жилище с ателие на горния етаж. Той рисува много, творческият му ден започва в 5 ч. сутринта, работи по 13 часа, а през белите нощи – и по 16. При йерархията в обществото от онова време на първо място между пейзажистите се поставя Иван Шишкин, на второ – Василий Поленов и на трето – Дубовской.[5][6]

През 1900 г. става редовен член на Художествената академия. През същата година получава сребърен медал на Световното изложение в Париж.[6]Избран е за пълноправен член на Мюнхенското художествено дружество „Сецесион“, където постоянно представя творбите си. През 1913 г. художникът е отличен с втори златен медал на Международното изложение.[1]

Художникът работи и като педагог – от 1909 е преподавател в Императорската художествена академия, а две години по-късно става професор-ръководител на пейзажното ателие.[1][2] Бил е член на журито на международни изложби в Мюнхен, Дюселдорф, Рим и Париж.[6]

Умира в Петроград на 28 февруари 1918 г. от „паралич на сърцето“. Погребан е в Смоленското православно гробище в Санкт Петербург, недалеч от параклиса „Света Ксения Петербургска“.[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Дубовской създава около 400 картини и над 1000 етюда.[1][6] Рисува маслени платна, създава прекрасни акварели, работи с гваш, въглен и молив. Моливните рисунки и акварелите обикновено му служат като подготвителни скици за бъдещи творби.[1]

В произведенията си най-често използва теми и образи, характерни за передвижниците. През тези години в руската живопис навлиза направлението „пейзаж на настроението", характерно с поетичния възглед към природата. Пейзажът широко навлиза в жанровите композиции и присъства в историческата и портретна живопис.[1] Експертите смятат, че един от основателите на това направление в Русия е именно Дубовской. За передвижниците основната идея на пейзажа не е точността на възпроизвеждане на природата, а създаването на особено настроение, влияещо дълбоко върху човешките преживявания. Дубовской обръща специално внимание на обрисуването на въздуха, светлината и пространството. Придава изключително фино колорита и ефектите на цветовете, използвайки най-тънка, понякога почти незабележима градация, когато предметите сякаш се разтварят във въздуха.[3] Емоционални и изразителни са пейзажите му „Зима“ (1884), „Мишкина балка“ (1885), „Ранна пролет“ (1886), „Дъга“ (1892), „След гръмотевична буря“ (1897), „Кургани в степта“ (1900 г.), „Залез“ (1909), „Зима в Петербург“, „Изгрев над езерото“, „Село в лунна нощ“, „Път сред ръжта“.[3][6]

Морските пейзажи на Дубовской също са привлекателни и впечатляващи – „Флоренция“, „Утро на езерото Маджоре“, „Море. Щил“, „Облаци над морето“, „Яхта в морето. Залезът наближава“. Художникът обича вечерното море и го изобразява умело върху платното.[3] С голямо умение той рисува и морската стихия – непостоянна, мощна в своите проявления и в пъстрото разнообразие от образите си.[3] На много от платната му са изобразени морета, реки и канали – „На Волга“ (1892) и (1903), „Наводнение на Екатерининския канал“ (1903), „Лято на Екатерининския канал“ (1905), „Море“ (1911), „Черноморско крайбрежие“ (1912 – 1913).[6]

Лятото на 1892 г. Дубовской прекарва на дачата на Ярошенко и превъплащава настроенията и усещанията си в прекрасния пейзаж „На Волга“.[1] В него той отново търси и предава съзвучието на небето, водата и светлината, а критиката я определя като „симфония в лилаво“. Художникът изобразява широките волжски простори, напомнящи на безкрайно море, риболовни лодки, величествено и високо небе. Картината носи изключителна популярност на художника и той е поканен с нея на шестото Световно изложение в Мюнхен през 1895 г.[6]

На 22-рата изложба на передвижниците през 1894 г. той представя творби, отразяващи впечатленията от пътуванията му – „Дъга“, („Дъга в степта“), „Дефиле“, „Водопадът Иматра“ (Финландия), „Земя“. Списание „Художник“ определя „Земя“ като един от най-добрите руски пейзажи.[1]

Дубовской често се обръща към зимните мотиви и за него са характерни спокойните природни състояния, на които понякога придава национално-романтичен привкус, като при знаменателната картина „Родина“ (1903 – 1905).[2] Композицията набляга на прецизно поставен живописен акцент, подчертан от удивителната светлина. Сякаш от небето се виждат безкрайните простори с хълмове и обработваема земя и бели къщи в далечината. И над всичко – сияещо с облаците си небе. На преден план е изобразен орач с два чифта червени волове, огрян от слънчева светлина, която сякаш се стича по земята. Картината е показана на Световното изложение в Рим и определена от Репин като „най-доброто от всички платна, изложени в Рим, най-оригиналната, красива и жива картина“.[1]

Дъга (1892)
Наводнение на Екатерининския канал (1903)
Лято на Екатерининския канал (1905)

Сред типичните му творби са още „Затишие“ (1890), „Ноемврийска вечер“ (1900), „Пътят на шейните“ (1900) и други.[2] Много от творбите на Дубовской са посветени на образа на природата в различни нейни необичайни състояния.[1] Шедьовърът на художника е великолепната картина „Затишие“, посветена на Балтийско море и съхранявана в Държавния руски музей в Санкт Петербург. В нея много фино художникът изобразява състоянието на тишината, погълнала природата преди буря. Видът на затихналата стихия, готова всеки момент да се нахвърли върху хора и природа, кара зрителя да почувства силно безпокойство от страховитата ѝ сила. Почти половината от пространството на картината е заето от небето, покрито с тежки облаци, през които слънчевите лъчи пробиват, леко осветявайки тъмната повърхност на водата, а земята изглежда като мираж, създаден от въображението на художника. Платното е представено на 18-ата изложба на передвижниците, прието е възторжено от съвременниците, а руският император го купува за картинната галерия в Зимния дворец още от изложението.[6] Разбирайки, че картината е закупена от Александър ІІІ, Третяков поръчва нейно копие за галерията си, което получава след 2 седмици. По-късно Дубовской прави още няколко копия на картината, едно от които се намира в Ростовския областен музей.[5]

Художникът продължава темата, започната в картината „Затишие“ в ново платно – „Идва облак“ (1912). В нея вече не е изобразено Балтийско море, а родната за него река Дон.[1] Колоритът и при двете творби е сходен, но в по-късната си работа тай изобразява следващия момент на затишие преди гръмотевичната буря. Небето потъмнява още повече, първите пориви на вятъра покриват водната повърхност с вълни и огъват тръстиките край брега. Усещането е, че още миг и дъждът ще се излее.[6]

Художникът обича да рисува природата и в светли и слънчеви дни. Въздушните му морски пейзажи са белязани с радостно настроение. Такава е картината „Прекрасен ден“ (1903), която показва спокойно и топло море, накъдрено от лек бриз. Пухкави облаци се движат по лазурното небе, а елегантното бяло платно на плаваща лодка контрастира със синьото на морските вълни. Както в пейзажа „Затишие“, и в тази картина важна роля играе небето, тържествено и безкрайно. Чистото и леко, почти прозрачно оцветяване придава на картината невероятна свежест и чар.[6]

В същия маниер са нарисувани и по-късни негови картини – „Залез“ (1909), „Море“ (1911), „На скалистия бряг“ (1913), „Свеж вятър“ (1914). Дубовской изобразява морето в различни състояния – то е или напълно спокойно и тихо, или развълнувано от настъпващото лошо време, както в картината „Море“, изпълнена в импресионистичен стил. Художникът рисува силно наклонена платноходка, тревожни чайки, бялата пяна от вълни, блъскащи се в брега, невидим за зрителя. Платното е проникнато от слънчева светлина, сякаш идва от ръба на картината. Яхтата е насочена именно към него, преодолявайки съпротивлението на вятъра.[6]

Горските му пейзажи също са проникнати от слънцето. От един зелен цвят той успява да подбере много оотенъци за преходните състояния на светлината и да създаде разкошна, многоцветна магия. Една от най-добрите му работи от този тип е „Червена къща в градината“. Планинският пейзаж със снежнобели върхове и синеещи мъгли в подножието на планините е впечатляващ и дори привидно обикновените гледки към селата са дълбоко лирични и одухотворени.[3]

Съдбата на творбите[редактиране | редактиране на кода]

На 20 декември 1913 г. Дубовской изпраща писмо до Новочеркаския градски съвет, в което предлага да подари 70 свои картини, рисунки и етюди, както и 129 живописни и графични произведения на передвижници, събрани от него.[1] Но поставя задължителното условие да се организира музей на изкуството в града, разположен в специално построена за него сграда.[3] Макар и трудно, пари за строителството на музей са намерени, определен е парцел, а племенникът на художника, тогава главен архитект на Новочеркаск, поема ангажимента да изготви проекта безплатно. Революцията и войната обача, възпрепятстват осъществяването на това начинание.[1][5]

След Втората световна война временно колекцията, завещана от Дубовской, се съхранява в Музея за историята на донските казаци. Това са творби на Иван Шишкин, Николай Ярошенко, Виктор Васнецов, Василий Поленов, Владимир Маковски, Григорий Мясоедов, Николай Касаткин, Дубовской и много други. Отначало значителна част от картините са окачени в залите на музея, но с течение на времето почти всички са прибрани в складовете, тъй като главната тема на музея е историята на казаците.[5]

В следвоенните години творбите на Дубовской са прехвърлени от фондовете на музеи в Москва и Ленинград в провинциални музеи и в съюзни републики. Посмъртният завет на Третяков да не се разделя колекцията от творби на руски художници, които е събрал, е нарушен. От десетте картини на Дубовской, закупени от самия Третяков, 5 са изпратени в Далечния Изток, Туркменистан и Саратов. Много от творбите му от колекцията на Руския музей са прехвърлени в района на Калининска област и в Сибир. В наше време колекцията на Руския музей съдържа 27 творби на Дубовской, но той е представен в експозицията само с няколко свои произведения.[5]

Творбите му са разпръснати в 70 музея в Русия и други страни, както и в частни колекции. Най-голяма сбирка от негови работи има в Третяковската галерия и Руския музей. Въпреки това творчеството му е почти забравено. Един единствен път е организирана персонална изложба от негови произведения – през 1938 г. в Руския музей. През последните години интересът към живописта на Николай Дубовской бързо нараства, което се дължи главно на пазара на изкуството, най-вече международния, на търговете на който картините му са високо оценени.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]