Николай Ирибаджаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Ирибаджаков
български философ
Роден
Починал
8 май 2008 г. (87 г.)
Философия
РегионЗападна философия
ЕпохаФилософия на XX век
ШколаМарксизъм
ИнтересиИстория на философията

Николай Николов Ирибаджаков е български философ-марксист (с интереси в областите история на философията, история на социологията, марксистка философия, критика на буржоазната философия и др.), дългогодишен преподавател по философия, професор, академик на БАН (1981).Дългогодишен член на ЦК на БКП преди падането на комунизма и участник в събитията от това време

Научна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бил е научен сътрудник в Института по философия и завеждащ секция „История на социологията“ в Института по социология на Българската академия на науките (БАН).

От 1958 е гл. редактор на в. "Ново време" от 1964 - професор, а от 1974 -член-кореспондент към БАН. От 1981 е избран за академик. Към 1981 г. е автор на 15 монографии и много брошури, студии, статии

Избрана библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Ленинизъм, философия, идеологическа борба. София, Наука и изкуство, 1970
  • Развитото социалистическо общество. София, Наука и изкуство, 1972
  • Демокрит, смеещият се философ. 1978
  • Социологическата мисъл на древния свят: В лоното на митологията и философията. София: Партиздат, 1978
  • Критика на метафизическия разум. София: Партиздат, 1979
  • Ернст Хекел, философията на световните загадки. София, Наука и изкуство, 1986
  • Клио пред съда на буржоазната философия: Към критика на съвременната идеалистическа философия на историята. София: Партиздат, 1989
  • Крушение на догмите. София, Наука и изкуство, 1990
  • Диалектика на преломното време. София, Христо Ботев, 1990
  • Величието на марксизма и мизерията на ренегатството в надпревара с времето. Велико Търново, ПИК, 1994

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]