Николай Коперник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Коперник
Nicolaus Copernicus
полски астроном

Роден
Починал
24 май 1543 г. (70 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Научна дейност
Област Астрономия
Образование Ягелонски университет
Болонски университет
Падуански университет
Ферарски университет
Работил в Ягелонски университет
Известен с Хелиоцентризъм
Семейство
Баща Миколай Коперник
Майка Барбара Ватценроде
Подпис Nicolaus Copernicus signature (podpis Mikołaja Kopernika).svg
Николай Коперник в Общомедия

Николай Коперник (на латински: Nicolaus Copernicus Torinensis, на полски: Mikołaj Kopernik, на немски: Nikolaus Kopernikus) е полски[1] астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Полша, и писал главно на латински. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система[2][3] и с това измества Земята от центъра на Вселената. Първото изложение на своята система той прави в ръкопис от около 40 страници, който се разпространява след 1514г.[4].

Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbitum coelestium), публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.

Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коперник е роден на 19 февруари 1473 г. в град Торун, в семейството на Барбара Ватценроде и Миколай Коперник.[5] Град Торун е включен в състава на Полша няколко години преди раждането му, а преди това е бил в територията на Прусия. Етнически Коперник е наполовина немец по майчина линия, но се смята за поляк.

Семейството му е част от градското съсловие в пристанищния град Торун на река Висла. Бащата на Николай Коперник е един от заможните търговци на мед в града и правителствен чиновник. Малкият Николай е едва десетгодишен, когато баща му умира – жертва на чумна епидемия. Вуйчо му Лукаш Ватценроде (младши) (14471512) – брат на майка му Барбара Ватценроде, който е главен епископ на Вармия, осигурява образованието на четирите сирачета.

От 1491 до 1495 г. Коперник посещава Университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски (Wojciech Brudzewski) – професор по астрономия и философия. По време на обучението си там решава да латинизира името си и започва да се подписва като Coppernicus, а по-късно и като Copernicus.

Портрет на Коперник

През 1495 г. с подкрепата на вуйчо си получава длъжността каноник (Kanoniker), която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.

През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в Университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара (Dominicus Maria de Novara) най-новите теории за движението на планетите. През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в Университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения.

През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша – в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.

Катедралата Фромборк, където е погребан

През 1510 г. се преселва във Фромборк – малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни. Той упражнява професията на лекар в продължение на 40 години и благодарение на финансовата си независимост не взема пари за лечението от бедните. Славата му на прочут лекар била напълно заслужена – той избавя много пациенти от тежки и труднолечими недъзи. Сред пациентите му са всички тогавашни епископи, високопоставените личности на Прусия, канониците и др.

Когато се налага, Коперник се проявява и като администратор – по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.

През периода 15201521 г. ръководи укрепяването и защитата на Олщин при нападение на ордена на кръстоносците. Във Фромборк построява хидравлична машина, която снабдява с вода целия град.

Коперник умира на 24 май 1543 г. във Фромборк от кръвоизлив в мозъка. Великото му произведение „За въртенето на небесните сфери“ излиза от печат няколко седмици преди смъртта му.[6]

Научно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хелиоцентричната система на Коперник

След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания, в средата на 1514г. Коперник изпраща на свои познати кратък трактат, в който излага хелиоцентричната система. Текстът, наричан Малкият Коменатр (Commentariolus)[7], е публикуван едва в 19в., но е добил известност и са били положени услия за убеждаването на Коперник да направи по подробно изложение. Книгата За Обръщението на Небесните Сфери излиза тридесет години по-късно.

Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята – въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.

Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава католически църковни догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от 16 – 17 век.

Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.[8]

Списък на произведенията на Коперник[редактиране | редактиране на кода]

  • De hypothesibus motuum coelestium a se constitutis commentariolus, 1514
  • N.C. Meditata XV. Augusti anno domini MDXVII., 1517.
  • Tractatus de monetis, 1519.
  • Monetae cudendae ratio, 1528.
  • De Revolutionibus Orbium Coelestium – Нюрнберг, 1543.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Westman, R. S., Nicolaus Copernicus. Polish astronomer – биография на Коперник на сайта www.britannica.com (посетен на 20.02.2016 г.)
  2. Dreyer 1953, с. 135 – 148.
  3. Linton 2004, с. 39.
  4. Introductions à l’astronomie de Copernic: le Commentariolus de Copernic, la Narratio prima de Rheticus, ed. Henri Hugonnard-Roche, Edward Rosen, and Jean-Pierre Verdet, Paris: A. Blanchard, 1975
  5. Rosińska, G., Mikołaj Kopernik– биография на Коперник на сайта encyklopedia.pwn.pl (посетен на 20.02.2016 г.)
  6. Веселовский 1974.
  7. De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Constitutis Commentariolus
  8. Боголюбов 1983.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ревзин, Г. Николай Коперник (1473 – 1543). (М.), Молодая гвардия, 1949 (Жизнь замечательных людей).
  • Энгельгардт, М. А. Николай Коперник. Его жизнь и научная деятельность. – В: Коперник, Галилей, Кеплер, Лаплас и Эйлер, Кетле. Биографические повествования. Сост. и общ. ред. Н. Б. Болдырева. Челябинск, Ураль, 1997, 5 – 73.
  • Боголюбов, А. Н. Математики механики. Киев, Наукова думка, 1983.
  • Веселовский, И. Н и др. Николай Коперник. М., Наука, 1974.
  • Dreyer, John Louis Emil. A History of Astronomy from Thales to Kepler. New York, Dover Publications, 1953, [1905].
  • Linton, Christopher M. From Eudoxus to Einstein—A History of Mathematical Astronomy. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 978-0-521-82750-8.
  • Оуен Джинджърич, Джеймс Маклаклан. Николай Коперник: Превръщането на Земята в планета. С., Рива, 2009.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nikolaus Kopernikus“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.