Николай Коперник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Коперник
Nicolaus Copernicus
полски лекар и астроном

Роден
Починал
24 май 1543 г. (70 г.)
Националност Флаг на Полша Полша
Научна дейност
Област Астрономия
Образование Ягелонски университет
Болонски университет
Падуански университет
Ферарски университет
Работил в Ягелонски университет
Известен с Хелиоцентризъм
Семейство
Баща Миколай Коперник
Майка Барбара Ватценроде
Подпис Nicolaus Copernicus signature (podpis Mikołaja Kopernika).svg
Николай Коперник в Общомедия

Николай Коперник (на латински: Nicolaus Copernicus Torinensis, на полски: Mikołaj Kopernik, на немски: Nikolaus Kopernikus) е полски[1] лекар и астроном от времето на Ренесанса, живял в провинция Кралска Прусия, част от територията на Полша, и писал главно на латински. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система[2][3] и с това измества Земята от центъра на Вселената.

Първото изложение на своята система той прави в ръкопис от около 40 страници, който се разпространява след 1514 г.[4].

Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери“ (De revolutionibus orbitum coelestium), публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.

Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Коперник е роден на 19 февруари 1473 г. в град Торун, в семейството на Барбара Ватценроде и Миколай Коперник.[5] Град Торун е включен в състава на Полша няколко години преди раждането му, а преди това е бил в територията на Прусия. Етнически Коперник е наполовина немец по майчина линия, но се смята за поляк.

Семейството му е част от градското съсловие в пристанищния град Торун на река Висла. Бащата на Николай Коперник е един от заможните търговци на мед в града и правителствен чиновник. Малкият Николай е едва десетгодишен, когато баща му умира – жертва на чумна епидемия. Вуйчо му Лукаш Ватценроде (младши) (14471512) – брат на майка му Барбара Ватценроде, който е главен епископ на Вармия, осигурява образованието на четирите сирачета.

От 1491 до 1495 г. Коперник посещава Университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски (Wojciech Brudzewski) – професор по астрономия и философия. По време на обучението си там решава да латинизира името си и започва да се подписва като Coppernicus, а по-късно и като Copernicus.

Портрет на Коперник

През 1495 г. с подкрепата на вуйчо си получава длъжността каноник (Kanoniker), която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.

През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в Университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара (Dominicus Maria de Novara) най-новите теории за движението на планетите. През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure. По-късно следва медицина в Университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения.

През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша – в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.

Катедралата Фромборк, където е погребан

През 1510 г. се преселва във Фромборк – малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни. Той упражнява професията на лекар в продължение на 40 години и благодарение на финансовата си независимост не взема пари за лечението от бедните. Славата му на прочут лекар била напълно заслужена – той избавя много пациенти от тежки и труднолечими недъзи. Сред пациентите му са всички тогавашни епископи, високопоставените личности на Прусия, канониците и др.

Когато се налага, Коперник се проявява и като администратор – по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.

През периода 15201521 г. ръководи укрепяването и защитата на Олщин при нападение на ордена на кръстоносците. Във Фромборк построява хидравлична машина, която снабдява с вода целия град.

Коперник умира на 24 май 1543 г. във Фромборк от кръвоизлив в мозъка. Великото му произведение „За въртенето на небесните сфери“ излиза от печат няколко седмици преди смъртта му.[6]

Научно творчество[редактиране | редактиране на кода]

Хелиоцентричната система на Коперник

След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания, в средата на 1514 г. Коперник изпраща на свои познати кратък трактат, в който излага хелиоцентричната система. Текстът, наричан Малкият Коменатр (Commentariolus)[7], е публикуван едва в 19в., но е добил известност и са били положени услия за убеждаването на Коперник да направи по подробно изложение. Книгата За Обръщението на Небесните Сфери излиза тридесет години по-късно.

Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята – въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето.

Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава католически църковни догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от 16 – 17 век.

Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.[8]

Списък на произведенията на Коперник[редактиране | редактиране на кода]

  • De hypothesibus motuum coelestium a se constitutis commentariolus, 1514
  • N.C. Meditata XV. Augusti anno domini MDXVII., 1517.
  • Tractatus de monetis, 1519.
  • Monetae cudendae ratio, 1528.
  • De Revolutionibus Orbium Coelestium – Нюрнберг, 1543.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Westman, R. S., Nicolaus Copernicus. Polish astronomer – биография на Коперник на сайта www.britannica.com (посетен на 20.02.2016 г.)
  2. Dreyer 1953, с. 135 – 148.
  3. Linton 2004, с. 39.
  4. Introductions à l’astronomie de Copernic: le Commentariolus de Copernic, la Narratio prima de Rheticus, ed. Henri Hugonnard-Roche, Edward Rosen, and Jean-Pierre Verdet, Paris: A. Blanchard, 1975
  5. Rosińska, G., Mikołaj Kopernik– биография на Коперник на сайта encyklopedia.pwn.pl (посетен на 20.02.2016 г.)
  6. Веселовский 1974.
  7. De Hypothesibus Motuum Coelestium a se Constitutis Commentariolus
  8. Боголюбов 1983.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Ревзин, Г. Николай Коперник (1473 – 1543). (М.), Молодая гвардия, 1949 (Жизнь замечательных людей).
  • Энгельгардт, М. А. Николай Коперник. Его жизнь и научная деятельность. – В: Коперник, Галилей, Кеплер, Лаплас и Эйлер, Кетле. Биографические повествования. Сост. и общ. ред. Н. Б. Болдырева. Челябинск, Ураль, 1997, 5 – 73.
  • Боголюбов, А. Н. Математики механики. Киев, Наукова думка, 1983.
  • Веселовский, И. Н и др. Николай Коперник. М., Наука, 1974.
  • Dreyer, John Louis Emil. A History of Astronomy from Thales to Kepler. New York, Dover Publications, 1953, [1905].
  • Linton, Christopher M. From Eudoxus to Einstein—A History of Mathematical Astronomy. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 978-0-521-82750-8.
  • Оуен Джинджърич, Джеймс Маклаклан. Николай Коперник: Превръщането на Земята в планета. С., Рива, 2009.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nikolaus Kopernikus“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.  
     Портал „Полша“         Портал „Полша