Николай Коперник

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Коперник
Copernicus.jpg
Роден 19 февруари 1473
Торун, Полша
Починал 24 май 1543
Фромборк, Полша
Професия Математик, астроном, юрист, аптекар, свещеник, икономист
Алма матер Ягелонски университет
Болонски университет
Падуански университет
Ферарски университет
Известен с Хелиоцентризъм
Религиозни възгледи Католицизъм
Подпис Николай Коперник

Николай Коперник (на латински: Nicolaus Copernicus Torinensis; на полски: Mikołaj Kopernik; на немски: Nikolaus Kopernikus) е астроном от времето на Ренесанса, от полско-немски произход, живял в провинция Кралска Прусия, по това време част от територията на Полша, и писал главно на латински. Той е първият Ренесансов учен, който предлага хелиоцентричната система[1][2] и с това измества Земята от центъра на Вселената.

Най-важното съчинение на Коперник, „За въртенето на небесните сфери“ („De revolutionibus orbitum coelestium“), публикувано малко преди неговата смърт през 1543 година, често е приемано за началото на съвременната астрономия и на общата научна революция. Работата на Коперник стимулира последвалите научни изследвания, превръщайки се в ключов момент от историята на науката.

Един от универсалистите на Ренесанса, освен астроном Коперник е и математик, лекар, полиглот, филолог, преводач, художник, католически духовник, юрист, държавен служител, офицер, дипломат и икономист. Макар астрономията да е само странично занимание сред множеството му дейности, точно в тази област той оставя своето най-трайно наследство.

Биография[редактиране | edit source]

Коперник е роден в Торун на 19 февруари 1473 г. Град Торун е включен в състава на Полша няколко години преди раждането му, а преди това е бил в територията на Прусия. Етнически Коперник е наполовина немец по майчина линия, но се смята за поляк. Всъщност националната му принадлежност остава дискусионна.

Семейството му е част от градското съсловие в пристанищния град Торун на река Висла. Бащата на Николай Коперник е един от заможните търговци на мед в града и правителствен чиновник. Малкият Николай е едва десетгодишен, когато баща му умира - жертва на чумна епидемия. Вуйчо му Лукаш Ватценроде (младши) (14471512) - брат на майка му Барбара Ватценроде, който е главен епископ на Вармия, осигурява образованието на четирите сирачета.

От 1491 до 1495 г. Коперник посещава университета в Краков, където е ученик на Войчех Брудзевски (Wojciech Brudzewski) - професор по астрономия и философия. По време на обучението си там решава да латинизира името си и започва да се подписва като Coppernicus, а по-късно и като Copernicus.

Портрет на Коперник

През 1495 г. с подкрепата на вуйчо си получава длъжността каноник (Kanoniker), която му дава обществено положение, финансова стабилност и време за научни занимания.

През 1496 г. отново Ватценроде се намесва и го изпраща заедно с неговия брат Анджей в университета в Болоня, където Николай се записва да изучава канонично право. В Болоня освен по право той посещава лекции по астрономия и изучава при астронома Доменико Мария Новара (Dominicus Maria de Novara) най-новите теории за движението на планетите. През 1499 г. получава магистърска степен in utroque jure.

По-късно следва медицина в университета в Падуа и същевременно извършва астрономични наблюдения.

През лятото на 1503 г. във Ферара Коперник получава научна степен доктор по канонично право. Същата година се връща в Полша - в Краков, и прекарва там седем години като професор в университета. Занимава се главно с астрономични наблюдения и изпълнява административни поръчения.

Катедралата Фромборк, където е погребан

През 1510 г. се преселва във Фромборк - малък град на брега на река Висла, и остава там до края на живота си, като изпълнява длъжността си на католически каноник, а през свободното си време изучава и развива астрономията и лекува болни. Той упражнява професията на лекар в продължение на 40 години и благодарение на финансовата си независимост не взема пари за лечението от бедните. Славата му на прочут лекар била напълно заслужена - той избавя много пациенти от тежки и труднолечими недъзи. Сред пациентите му са всички тогавашни епископи, високопоставените личности на Прусия, канониците и др.

Когато се налага, Коперник се проявява и като администратор - по негов проект е въведена нова монетна система в Полша. За целта създава писмени бележки, които остават в историята като един от първите научни трудове върху парите.

През периода 1520-1521 г. ръководи укрепяването и защитата на Олщин при нападение на ордена на кръстоносците. Във Фромборк построява хидравлична машина, която снабдява с вода целия град.

Коперник умира на 24 май 1543 г. във Фромборк от кръвоизлив в мозъка. Великото му произведение "За въртенето на небесните сфери" излиза от печат няколко седмици преди смъртта му.[3]

Научно творчество[редактиране | edit source]

Хелиоцентричната система на Коперник

След дългогодишни астрономически наблюдения и научни изследвания ,Коперник създава хелиоцентричната система за строежа на Вселената. Според него Слънцето се намира в центъра на Вселената, а Земята и другите планети обикалят по концентрични кръгови орбити около него. В тази епоха е било опасно да се твърди, че съществуват и други слънца. Заради твърденията си, че другите звезди са далечни слънца, Джордано Бруно е изгорен на клада в Рим. Идеята за хелиоцентризма е изказана още в древността от Аристарх Самоски, но Коперник успява да я обоснове научно и да обори геоцентричното учение на Клавдий Птолемей, господстващо тогава и официално поддържано от църквата. С помощта на двете основни движения на Земята - въртенето около оста ѝ и около Слънцето, Коперник обяснява сложните движения на планетите, смяната на годишните времена, явлението прецесия и определя относителните разстояния на планетите до Слънцето. Хелиоцентричната система е изложена в безсмъртното му произведение "За въртенето на небесните сфери" (De revolutionibus orbitum coelestium), над което той работи повече от 40 години.

Учението на Коперник нанася силен удар върху господстващите и непоколебими тогава католически църковни догми и води не само до бурно развитие на астрономията, на естествознанието и на цялата наука, а и до революционни изменения в начина на мислене и в подхода при изучаване на околния свят, без които би била немислима естественонаучната революция от 16 - 17-и век.

Едно от основните постижения на Коперник в областта на математиката е съставянето на таблици на синусите и на секансите. Има съществени приноси и в развитието на равнинната и на сферичната тригонометрия.[4]

Списък на произведенията на Коперник[редактиране | edit source]

  • N.C. Meditata XV. Augusti anno domini MDXVII., 1517.
  • Tractatus de monetis, 1519.
  • Monetae cudendae ratio, 1528.
  • De Revolutionibus Orbium Coelestium — Нюрнберг, 1543.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Dreyer 1953, с. 135-148.
  2. Linton 2004, с. 39.
  3. Веселовский 1974.
  4. Боголюбов 1983.

Източници[редактиране | edit source]

  • Ревзин, Г. Николай Коперник (1473-1543). (М.), Молодая гвардия, 1949 (Жизнь замечательных людей).
  • Энгельгардт, М. А. Николай Коперник. Его жизнь и научная деятельность. - В: Коперник, Галилей, Кеплер, Лаплас и Эйлер, Кетле. Биографические повествования. Сост. и общ. ред. Н. Б. Болдырева. Челябинск, Ураль, 1997, 5-73.
  • Боголюбов, А. Н. Математики механики. Киев, Наукова думка, 1983.
  • Веселовский, И. Н и др. Николай Коперник. М., Наука, 1974.
  • Dreyer, John Louis Emil. A History of Astronomy from Thales to Kepler. New York, Dover Publications, 1953, [1905].
  • Linton, Christopher M. From Eudoxus to Einstein—A History of Mathematical Astronomy. Cambridge, Cambridge University Press, 2004. ISBN 978-0-521-82750-8.
  • Оуен Джинджърич, Джеймс Маклаклан. Николай Коперник: Превръщането на Земята в планета. С., Рива, 2009.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nikolaus Kopernikus“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.