Николай Криденер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Павлович фон Криденер
руски офицер

Роден
Починал

Националност  Русия
Награди орден Света Анна III степен
Орден „Свети Станислав“ I степен
орден на свети Владимир, 4-та степен
Орден Свети Владимир III степен
Златно оръжие „За храброст“
Николай Павлович фон Криденер в Общомедия

барон Николай Павлович Криденер (на руски: Николай Павлович Криденер, нем. Nikolai Karl Gregor von Krüdener) е руски барон, офицер, генерал от пехотата. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай фон Криденер е роден на 10 март 1811 г. в град Талин в семейство от стар дворянски баронски род. Ориентира се към военното поприще. Завършва Николаевското военно-инженерно училище и започва строева служба през 1828 г.

Завършва Николаевската акдемия на Генералния щаб на Руската армия (1835). Последователно е командир на: Вюртемберския пехотен полк, Кексхолмския гренадирски полк и Волинския пехотен полк. Повишен е във военно звание генерал-майор от 1859 г.

Като командир на 27-а пехотна дивизия участва в потушаването на Полско въстание (1863 – 1864). Повишен е във военно звание генерал-лейтенант от 1865 г.

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). При подготовката на войната е назначен за командир на 9-и армейски корпус и началник на Западния руски отряд. На 4/16 юли 1877 г. отрядът успешно превзема силната Никополска крепост. Награден е с Орден „Свети Георги“ III ст.

На 8/20 юли 1877 г. не успява да изпревари армията на Осман паша и да превземе Плевен. Неуспешна е и втората атака на града на 18/30 юли. Възниква Задръжката Плевен и се преминава към дълговременна обсада под командването на генерала от инженерните войски Едуард Тотлебен. По този повод е обвиняван след войната, че е приложил остаряла тактика на настъпателния бой.

В хода на зимното преминаване на Стара планина е началник на колона от Западния отряд с командир генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Участва в превземането на освобождаването на София и зимното прочистване на Тракия от остатъците на армиите на Сюлейман паша. Неговата колона освобождава Пловдив.

Повишен е във военно звание генерал от пехотата. Назначен е за помощник на началника на Варшавския военен окръг. Умира на 17 февруари 1891 г. във Варшава.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Днес улица в град Никопол е наименувана „Генерал Н. Криденер“.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

  • баща - Паул Магнус фон Криденер,
  • майка - Анна Мария фон Криденер,
  • съпруга - Анетта фон Криденер,
  • син - Федор Николаевич фон Криденер,
  • син - Антон Николаевич фон Криденер,
  • син - Павел Павлович фон Криденер. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Георгиев Г. Освободителната война 1877 – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ „П. Берон“, София, 1986, с. 101