Николай Макариополски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай
български духовник
Роден
Починал
София, България
Погребан Централни софийски гробища, София, България

Религия Православие
Образование Богословски факултет (Софийски университет)

Николай е български духовник, богослов, макариополски епископ на Българската патриаршия.[1][2][3][4]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 17 април 1908 година в търновското село Ресен със светското име Николай Гаврилов Кожухаров. В 1928 година завършва Софийска духовна семинария.[3] В същата година замонашва на 24 юни 1928 година. По-късно е ръкоположен за дякон от епископ Паисий Знеполски.[2] В 1932 година завършва Богословския факултет на Софийския университет с отличие.[3] На 26 март 1933 година е ръкоположен за презвитер.[2]

От 1932 година е назначен за секретар на Врачанската митрополия.[4] На 26 март 1933 година е ръкоположен за презвитер.[2] През 1934/1935 година йеромонах Николай е на специализация в Старокатолическия богословски факултет в град Берн, Швейцария. През 1935/1936 година е заместник ректор на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. През 1936 година е назначен за протосингел на Врачанската митрополия.[4] На 7 януари 1939 година получава офикията архимандрит.[2] От 1939 година до 1941 година архимандрит Николай е началник на културно-просветния отдел при Светия синод. От 1941 година до 1944 година архимандрит Николай е ректор на Софийската семинария.[4]

Репресия от комунистическата власт[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на епископ Николай на Централните софийски гробища

Архимандрит Николай се изказва рязко срещу комунизма. В статията си „Две системи – два свята“, публикувана в списание „Идеи и дела“ в 1943 година архимандрит Николай пише: „В продължение на 23 години Русия е опитно поле за прилагане на болшевишката идеология. Лозунгите, в името на които бе извършена революцията – свобода, братство, равенство, бяха безсрамно профанирани... Оръжието на болшевизма е омразата.“[5]

В 1943 година заедно с архимандрит Йосиф Диков и архимандрит Стефан Йовков участва в комисиите за клането на полски офицери и граждани от съветските войски в Катин и Виница през 1943 година.[6]

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година е извикан в милицията за „малка справка“. Подложен е на жестоки изтезания и седем месеца роднините му са в неизвестност за съдбата му.[3] В 1945 година е привлечен като обвиняем от така наречения Народен съд заради участието си в комисията за Виница и Катин.[5][6] Обвинението е, че тримата архимандрити са „станали оръдие на германския пропаганден монтаж“ за убийството на полски офицери в Катин и за масовите разстрели на граждани в град Виница. Архимандрит Николай е обявен за „поклонник на Хитлер“. Осъден е от Трети състав на Народния съд на пет години строг тъмничен затвор, глоба 100 000 лева и лишаване от права за осем години. Движимото и недвижимото му имущество се отнема в полза на държавата. Присъдата е окончателна и не подлежи на обжалване.[5]

Макариополски епископ[редактиране | редактиране на кода]

На 3 януари 1954 година е ръкоположен в катедралата „Свети Александър Невски“ в София за титулярен макариополски епископ.[2] Директор е на Духовната академия от 1954 до 1973 година.[2][4] От 1961 до 1971 година е предстоятел на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. По-късно е сътрудник на културно-просветния отдел към Светия Синод. От началото на 1980 година до смъртта си епископ Николай е „епископ на разположение“ на Светия синод.[4]

Умира на 19 юли 1981 година в София.[2]

В 2010 година с поправка в Закона за политическа и гражданска реабилитация се реабилитират осъдените от Третия върховен състав на Народния съд за съдене на българските експерти в комисиите за Катин и Виница, сред които е и епископ Николай.[3]

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Епископ Николай е виден богослов, художник и композитор на църковна музика и художник. Автор е на „Наръчник по православна литургика“, „Светата евхаристийна жертва (изяснение на православната литургия)“, „Светата Евхаристия. Литургично-екзегетическо изследване“, „Богословие на светата Евхаристия“, проповедническия двутомник „Глас на благовестието“, „Вяра, надежда, любов – Закон Божий“ (в съавторство с архимандрит Серафим) и други.[4]

Негови са църковно-певческите композиции „Патриаршеска кантата“, „Милост мир“, „Блажен муж“. Епископ Николай записва църковни песнопения от различни райони на страната.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Велев, Ганчо. За титлите на архиереите без епархии в Българската църква. // 10 септември 1985. Посетен на 15 септември 2018.
  2. а б в г д е ж з ΕΤΟΣ 1981. Κοιμηθέντες Αρχιερείς. // Προσωπική ιστοσελίδα του Μάρκου Μάρκου. Посетен на 24 септември 2018. (на гръцки)
  3. а б в г д Николай Гаврилов Кожухаров (Макариополски епископ Николай). // Памет (1944 - 1989). Посетен на 24 септември 2018.
  4. а б в г д е ж з Борисов, Ивайло. 35 години от блажената кончина на Макариополския епископ Николай. // Православие България, 19 юли 2016. Посетен на 7 юни 2017.
  5. а б в Мешкова, Поля, Диню Шарланов. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд. София, Агенция „Демокрация“, 1994.
  6. а б Стефанов, Стефан М. Реабилитацията на еп. Николай Макариополски – стъпка към национално помирение. // Православие България, 11 юли 2010. Посетен на 7 юни 2017.
Григорий макариополски епископ
(3 януари 1954 – 19 юли 1981)
Гавриил