Николай Мингрели

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Мингрели
грузински княз и руски аристократ

Роден
4 януари 1847[1]
Починал
1903[2]
Погребан Мартвили, Грузия

Религия Грузинска православна църква
Семейство
Род Дадиани
Николай Мингрели в Общомедия

Княз Николай Давидович Мингрели (на руски: Николай Давидович Мингрельский), по рождение Николай Дадиани (на грузински: ნიკოლოზ დავითის ძე დადიანი), е последният владетел на грузинското княжество Мегрелия (Мингрелия), участник като офицер от руската армия в Руско-турската война от 1877 – 1878 година, кандидат за българския престол през 1886.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Дадиани наследява Мегрелия от баща си, княз Давид от династията Дадиани, през 1853 г., когато е едва на 6 години. Поради малолетието си управлява с помощта на регентство, оглавявано от майка му, Екатерина Чавчавадзе. По време на Кримската война част от княжеството му е временно окупирана от османски войски.[2] След като турците са прогонени с руска помощ, се преселва в Петербург, където получава почетното звание флигел-адютант на цар Александър II и е зачислен в гвардията му.[1] През 1857 в Мегрелия избухва селско въстание, използвано от руските власти, които фактически ликвидират независимата грузинска власт.[2] Николай израства при двора на императора в Петербург и в Париж, където довършва образованието си.[1]

През 1867 година Мегрелия е юридически включена в състава на Руската империя. Николай Дадиани се отказва официално от владетелските си права в замяна на 1 милион рубли и княжеска титла (на руски: князь Дадиан–Мингрельский).[1] Семейството му запазва обширните си поземлени имоти, наследени от Николай след смъртта на майка му Екатерина през 1882 година.[2]

През 1875 година е зачислен като офицер в гвардейска кавалерийска част. След избухването на войната с Османската империя се включва в отряда на генерал Гурко. Участва в овладяването на Търново и Шипченския проход, в битката при Нова Загора и в други боеве. Уволнява се от руската армия през октомври 1878 с чин генерал-майор.[1]

След избухването на „Българската криза“, през ноември 1886 година руската дипломация лансира кандидатурата на Мингрели като български княз на мястото на абдикиралия Александър Батенберг. Предложението е отхвърлено както от регентството в България, така и от Великите сили.[3]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Половцов, А. А. Русский биографическия словарь. Том 6. Санкт-Петербург, 1905, с. 39-40. Посетен на 14.07.2015.
  2. а б в г Nikolas Dadiani Mingrelski (1847 – 1903). Посетен на 14.07.2015.
  3. Танкова, Василка и др. История на Българската дипломация 1879 – 1913 г.. София, Фондация „Отворено общество“, 1994. ISBN 954-520-038-3. с. 106 – 107. Посетен на 14.07.2015.