Николай Михайлов (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай Михайлов.

Николай Михайлов
Νικόλαος του Μιχαήλ
български зограф
Роден
Николай Михайлов в Общомедия

Николай Михайлов (на гръцки: Νικόλαος του Μιχαήλ) е възрожденски зограф, заедно с баща си Михаил Анагност е представител на Самаринската художествена школа и консервативното зографско творчество в Македония във втората половина на XIX век, „последна реминисценция на златното време на поствизантийското изкуство“ в Македония.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Крушево в семейството на видния влашки зограф от Самарина Михаил Анагност. По-малък брат е на зографа Димитър Михайлов. Учи при баща си и първоначално работи заедно с него. В 1842 година двамата изработват иконите за иконостаса на битолската църква „Свети Димитър“. Тука е и неговата първа самостоятелно подписана работа – иконата Исус Христос Велик архиерей за владишкия престол. Михаил и Николай работят заедно още в „Свети Георги“ в Ресен (1844, 1846, 1848) и в църквата „Свети Атанасий“ в Богомила, Велешко (1848).[2]

Горните два реда икони и царските двери в построената в средата на XX век църква „Свети Атанасий“ в Оризари са дело на Николай Михайлов.[3]

В 1849 г. Николай вече работи самостоятелно и рисува престолните икони в църквата „Свети Георги“ в струмишкото Ново село. Подписът на иконата на Рождество Богородично е „Χειρ Νικωλαου του Μιχαηλ ζωγραφου εν Κρουσοβου 1849 νοεμ: 10“.[4] В 1851 г. е повикан да работи върху икони за иконостаса за храма „Свети Йоаким Осоговски“ в Осоговския манастир. В същата 1851 година дарява престолната икона на Исус Христос от опожарения иконостас на Слепченския манастир и я посвещава на родителите и братята си. В 1854 г. изрисува 19 икони за иконостаса на църквата „Свети Димитър“ в Крива паланка, а около 1854 г. с тайфата си работи по изписването на горните партии на църквата „Свети Никола“ в Куманово, в която има и две икони дело на Николай.[5] В 1858 година изработва иконите за църквата „Свети Илия“ в Блатец, Кочанско, а после и за църквата „Свети Никола“ в Търкане, Кочанско, където изрисува празничните икони. От 1860 година са работите му в църквите „Свети Георги“ в радовишкото Горни Липовик, „Св. св. Константин и Елена“ в струмишкото Моноспитово, в „Свети Георги“ в струмишкото Ново село и в „Свети Атанасий“ в гевгелийското Габрово. В 1862 г. изписва големия кръст на иконостаса в съборната църква „Света Троица“ във Враня.[6]

В 1866 г. Николай за църквата „Възнесение Христово“ в Ращак, Скопско изработва три икони и изписва царските двери.[7] На малката северна врата има надпис: „† Стоѧнъ, Блажо, Димишко, Іѡванъ, Тръпче, Доста, Алтана, Велика, со чадом. Смиреніи Ніколае Міхаиловичъ зуграфъ от Крушово 1866 март 10“. Сред стенописите на храма е и изображение на Злата Мъгленска в народна носия.[8]

На следната 1867 г. рисува иконата „Преображение Христово“ за манастирската црква „Преображение Господне“ в Зързенския манастир, която е едно от добрите му зрели постижения. В 1868 година заедно със зографите Анастас и Стоян Станков Рензов, негови съграждани от Крушево, Николай Михайлов участва в изписването на иконостаса в крушевската църква „Успение Богородично“ в Мияшката махала.[6] На иконата на Свети Димитър се е подписал „Χειρ Νικωλαου Μ. Ζωγ 1868“.[8]

Николай в 1869 г. заедно с няколко зографи участва в изработката на икони за иконостаса в църквата „Свети Илия“ в Алданци, Крушевско, а в следната 1870 година изработва престолните икони за църквата „Свети Петка“ в Козица, близо до Кичево.[6] Между 1870 и 1872 г. Николай изработва най-значимите икони за иконостаса в гъркоманската църква „Свето Преображение Господне“ в Прилеп.[6][8] На иконата на Христос се е подписал „Δία χειρός ταπεινου Νικωλαου Μ. Ζωγραφου εκ Κρουσοβου του εκ Σαμαρινης τη 21 δεκεμβριου 1870“, а на иконата на Богородица „Δια χειρας ταπειν Νικωλαου Μ. Ζωγραφου εκ Κρουσοβου 1871 μαϊς 29“.[8] Внимание заслужава и иконата на Архангел Михаил на малкия северен иконостас.[8] Негови икони има и в съседната българска „Свето Благовещение Богородично“, макар и да се смята, че са донесени от някоя друга църква.[6]

В 1874 година работи върху двукатния иконостас в църквата „Свети Георги“ в Жегляне. Негови са четирите престолни икони – на Свети Георги Победоносец, Богородица с Христос, Исус Христос и Свети Йоан Предтеча.[9]

Икони за църквата „Свети Георги“ в Жегляне

След Жегляне Михайлов е извикан да изпише иконостаса в съседното село Кози дол. По-късно неизвестен зограф прерисува две икони от Дейсиса и централната икона на Исус Христос и евангелиста Матей. Първият ред икони съдържа четири престолни икони – „Преображение Христово“, „Богородица с Христос“, „Исус Христос“ и „Свети Йоан Предтеча“. На царските двери в горната половина е композицията Благовещение, а в долния дял в четири отделни пана Светите архиереи в цял ръст. Под фигурата на Архангел Гаврил са представени Свети Атанасий Александрийски и Свети Василий Велики.[10]

Икони за църквата „Свето Преображение Господне“ в Кози дол
Исус от „Свети Никола“ в Куманово
Иконостасът на „Свети Никола“ в Беличица. Иконите на Свети Никола, Богородица Царица и Исус Христос са дело на Николай Михайлов

В 1876 г. работи с Анастас Зограф по живописта и иконостаса в църквата „Рождество Богородично“ в Бучин. От същата година е и подписана престолна икона на Исус Христос от църквата „Свети Спас“ в Тръстеник. Негови са и три престолни икони – Богородица Царица, Исус Христос и Свети Никола от църквата „Свети Никола“ в Беличица, Гостиварско. В 1881, 1883 и 1885 г. заедно със зографите Станко Мияк от Крушево и Кръстьо Николов от Лазарополе работи по иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Брод и на иконата на Свети Георги се подписва „Смирен Нiколай М., молер оть Крушово, 1885“.[11]

В последните десетилетия на XIX век Николай работи предимно по поръчки в ателието си в Крушево. Така примери за доставяни единични икони са „Света Троица“ за едноименния храм във Враня от 1881 година, „Влизане в Йерусалим“ за „Свети Никола“ в Куманово,[11] „Възнесение Христово“ и „Тримата йерарси“ за „Свети Георги“ в Кочани, „Свети Никола“ за църквата „Свети Никола“ в Кратово, „Исус Христос“ от 1882 година за „Света Петка“ в Скопие. Изработва много единични икони за църквите в родния му град „Свети Йоан Кръстител“ и „Свети Никола“, в която иконите са от 1872, 1883 и 1884 г. и са оцелели при опожаряването на църквата през Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година.[12] В „Свети Йоан“ е последната му подписана творба – „Слизането на Светия Дух“ от 1894 година.[12][8]

От Николай Михайлов са малките иконостасни икони в параклиса на старата църква в Осоговския манастир, подписани „Χειρ Νικολα“.[8]

Има писмени източници, че е работил в Белград, придружаван от помощника си и ученик Адамче Найдов Йованов[12] от Прилеп.[8][13]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
Димитър Самарински
(XVIII век - XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Йоан Анагност
(XVIII век - XIX век)
 
Михаил Анагност
(XVIII век - XIX век)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Николай Михайлов
(XIX век)
 
Димитър Михайлов
(XIX век)
 
 


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 365. Посетен на 8 април 2014 г.
  2. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 355. Посетен на 8 април 2014 г.
  3. Проблеми на изкуството, томове 37 – 38. БАН, 2004. с. 49.
  4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 280.
  5. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 356. Посетен на 8 април 2014 г.
  6. а б в г д Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 357. Посетен на 8 април 2014 г.
  7. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
  8. а б в г д е ж з Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 282.
  9. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 360 – 361. Посетен на 8 април 2014 г.
  10. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 361. Посетен на 8 април 2014 г.
  11. а б Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 358. Посетен на 8 април 2014 г.
  12. а б в Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 359. Посетен на 8 април 2014 г.
  13. Николоски, Дарко. Прилог кон делото на зографот Никола Михаилов. // Ниш и Византија XI: зборник радова. Симпозиум „Ниш и Византија XI“, Ниш, 3 – 5 юни 2012, с. 360. Посетен на 8 април 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония