Николай Неновски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Неновски
български икономист

Роден

Научна дейност
Област Икономика

Уебсайт www.nikolaynenovsky.com
Николай Неновски в Общомедия

Николай Неновски е български икономист и учен, професор в Университета „Жул Верн“, Франция.

Директор на Центъра за парични и икономически изследвания към Университета за национално и световно стопанство [1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Професор Николай Неновски следва икономика в Московския държавен университет „М. Ломоносов“ (1984 – 1989) и икономика и финанси във Франция и Швейцария (1990 – 1996). Защитава докторат в Института по икономика на БАН[2] (1995).

В периода 1988 – 1989 работи в комисията на СИВ в Москва[2]. Работи като финансист в SOGENAL, Люксембург (1994)[2]. Преподава теория на парите и международни финанси в Университета за национално и световно стопанство[3], катедра „Финанси“ от 1997. Преподавател е в Университета на Орлеан, Франция[4] от 2000. Асоцииран изследовател е в ICER[3], Торино от 2006 г. Работи в Българска народна банка[3] от 1996, а в периода 2002 г. -2008 г. е член на Управителния и съвет[2]. Съучредител е на „Българската макроикономическа асоциация“ [5] (2003) и на българското дружество „Фридрих Хайек[2] (2002). Син е на проф. Нено Неновски, български юрист и член на Конституционния съд на Република България. От март 2010 г. е гост професор в Университета на Орлеан, le STUDIUM Insitute fo Advanced Studies, а от май 2012 е редовен професор в Университета в Амиен, Франция. От 2011 е член на консултанското дружество Cobden Partners, базирано в Лондон[6]. През 2012 г., съвместно с професор Кевин Доуд [7], посланик Илиян Василев, доктор Петър Чобанов и доктор Емил Калчев, полагат основите на Българското Бизнес Училище, в рамките на програмата за майсторските класове на Нов Български Университет [8]. От 4 юли 2014 г. до 8 октомври 2014 г. е член на Надзорния съвет на Българската Банка за Развитие [9]

Изследователска и академична дейност[редактиране | редактиране на кода]

Проф. Николай Неновски е бивш главен редактор на списание „Банки, инвестиции, пари“[10], член е на редакционните съвети на сп. „Икономически изследвания“, [11] на сп. „Икономически изследвания“ на Агенцията за икономически анализи и прогнози [12] и на „Списание 8“ [13], както и на Revue d’économie politique [14] (France) (2010); Bulgarian National Bank Discussion Papers (2003 – 2008); East-West Journal of Economics and Business [15] (Greece) (2002); The Journal of Comparative Economic Studies [16] (Japan) (2005); Panoeconomicus (Serbia) (2010); Bulgarian National Bank Series, Finance and Banking History (2005). Рецензент е за списанията: Economic Modelling, Economic Systems, Journal of Comparative Economics, Comparative Economic Studies, Economics of Transition, Emerging Market Finance and Trade, Revue d’économie politique, Revue économique, Revue d'études comparatives Est-Ouest, Socio-Economic Review, East European Politics and Societies, Journal of Economic Integration (Korea), Focus on European Economic integration (Oesterreichische Nationalbank); East-West Journal of Economics and Business (Greece), African Journal of Business Management (South Africa); Economic Studies (Bulgaria); Economic Though (Bulgaria); Economic Studies (Bulgaria), а също за издателства Edward Elgar; Routledge; Academic Publishing House Bulgarian Academy of Sciences; Institute of Economics (Bulgarian Academy of Sciences); Kyoto University; Texas Christian University; University of Orleans; University of Nice; University of Clermont Ferrand; UNWE (Sofia); New Bulgarian University [17] and Sofia University [18].

След завършилите докоторантура под ръководство на професор Николай Неновски, са Петър Чобанов (2005)[19], Гергана Михайлова (2007)[20], Дарина Колева (2006), Десислава Тошева (2004), Катерина Войческа (2009), Любомир Мирчев (2013) а сред настоящите са Калина Димитрова (2005-)[21], Димитър Чобанов (2008-), Албена Стойнева (2010-), Васил Коларов (2012-), Сюлейман Ндао (2013 – ), Хасан Рида (2012 – ), Хишам Хишам (2013 – )[22]

Основни области на изследванията на Николай Неновски са паричната теория и паричната политика, историята на икономическата мисъл и политическата икономия. Изследва проблемите на паричния съвет в България и механизмите на паричните съюзи. Две от последните му изследвания са посветени на развитието на икономическата мисъл в България след 1989 г., както и на теоретичните дискусии и интерпретациите на българските икономисти относно причините, формите и механизмите и политиките на преодоляване на Голямата депресия (1928 – 1938). Що се относя до теорията на посткомунизма, проф Неновски публикува статия, в която стопанството през този период е представен като последователност от различни видове кооперативни и некооперативни игри (Сп. Социологически проблеми, 2010; Journal of Economic Issues, March 2011), както и като редуване на икономически и социални котви, които при определени ситуации си „вредят“ и вкарват икономиката в некооператвни стратегии (например несъвместимост между Паричен съвет и Еврочленство и еврофондове) публикувана в William Davidson Institute,[23].

Възгледите за произхода и функционирането на парите на Николай Неновски са спорни. Той смята, като стъпва на основните постулати на австрийската школа за парите и цикъла, че паричната система може да функционира без наличието на Централна банка, като свободният пазар на пари, при определени условия, решава по-добре задачата за най-подходящ обем на пари в стопанството, както и дава най-правилна информация за разпределението на ресурсите и за индивидуалните предпочитания. Тези свои идеи той развива в книгата си „Свободните пари. Въпроси на икономическата теория“ (2001). Впоследствие, Николай Неновски се опитва да изгради нова теория, в която без да отрича предишните си възгледи, разглежда паричата система от позициите на нейния социологически и властови произход. Това той прави в книгата си „Паричният ред. Критика на теорията на парите“ (2007).

През 2014 г., съвместно с Пенчо Пенчев, публикува документ за парите и паричните знаци на православните християни в Отоманската империя, в който са изложени факти на децентрализирана емисия на пари.[24]

Държавна и банкова дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1996 г. до 2008 г. с малки прекъсвания Николай Неновски работи последователно в изследователския отдел на БНБ, а после е и член на Управителния съвет на БНБ (2002 – 2008). През 2009 г. е специален съветник на министър на финансите доцент Пламен Орешарски, негов колега от катедра „Финанси“ на УНСС. Избран е от XL Народно събрание за подуправител на БНБ. Изборът му идва веднага след преизбирането на Иван Искров за управител на БНБ, чиито мандат, както и този на заместникът му не са изтекли. Според парламентарната опозиция изборът и на двамата е в нарушение на закона, понеже действащият закон предвижда изборът да става не по-рано от 3 месеца преди изтичането на мандатите на титулярите, което се пада след разпускането на XL Народно събрание. [25]. На 20.08.2009 г. 41-то Народно събрание отмени решението за избор на Николай Неновски за подуправител на БНБ. [26]. На 29 май 2013 името му се спряга за икономически вицепремиер в правителството на Пламен Орешарски [27], [28]. От 4 юли 2014 г. е член на Надзорния съвет на Българската Банка за Развитие [29]

Франция[редактиране | редактиране на кода]

Професор Неновски е свързан с академичните и преподавателски среди от 1991 г., където последователно се обучава, специализира и преподава в различни уневерситети (Поатие, Нанси, Париж I, Бордо, Клермон Феранд, Екс ен провенс, Ница и др.). От март 2010 г. Н. Неновски е преподавател в Университета в Орлеан, а от май 2012 е редовен професор в Университета в Амиен, Франция [30]. Изнася лекции също така в Бизнес училището EDHEC в Ница, свързани с теорията и историята на икономическите кризи [31]. През февруари 2011 организира в Университета в Орлеан конференция за икономическите и геостратегически проблеми на балканските икономики, а през декември 2011 – за банковото регулиране и системния риск.

За кризата[редактиране | редактиране на кода]

Изказвания и публикации по тази тема:

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]