Николай Осипов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Осипов
Николай Леграфович Осипов
руско-чешки психоаналитик

Роден
Починал
19 февруари 1934 г. (56 г.)

Националност Флаг на Русия Русия, Флаг на Чехия Чехия
Образование Московски държавен университет
Научна дейност
Област Психология
Образование Московски държавен университет,
Цюрихски университет,
Базелски университет
Работил в Карлов университет
Повлиян Зигмунд Фройд, Ойген Блойлер, Карл Густав Юнг
Николай Осипов в Общомедия

Николай Леграфович Осипов (на руски: Николай Леграфович Осипов) е руски лекар, невролог, психиатър, психотерапевт. Пръв прави точни описания на редица неврози, сред които на неврастенията.

При изследването на неврозите използва психологически метод, отделяйки особено внимание на ролята на емоциите в развитието на неврозите. Пионер и популяризатор на психоанализата в Русия, преводач на трудовете на Зигмунд Фройд и негов кореспондент.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 12 октомври 1877 година в Москва, Русия, в семейство на лекар. През 1897 г. завършва най-доброто училище в Москва и започва да учи медицина в Московския университет. Две години по-късно, през 1899 г., е изключен след обвинение в участие в студентски стачен комитет. Впоследствие продължава да учи в Германия и Швейцария. В Цюрихския университет следва при Ф. Ф. Ерисман. Защитава дисертация по хистология в Базелския университет на 16 ноември 1904 г.

Осипов започва да се запознава с работите на Зигмунд Фройд през 1907 и известно време учи с Карл Густав Юнг. Самият Осипов се приема за първия, който популяризира Фройд в Русия, и за човека, който поставя основите на руската психоаналитична терминология.[1] През 1911 г. е избран за президент на Московското психоаналитично общество.

Отнася се отрицателно към Октомврийската революция. През 1918 г. напуска Москва и заминава в Украйна. През 1920 вече е в Истанбул. Известно време живее в Белград и Будапеща, а от 1921 е в Прага. През 1922 г. му предлагат да стане професор в Масариковия университет в Бърно. Осипов отказва поста и става директор на психиатричната клиника към Карловия университет и преподава психоанализа.

Осипов поддържа добри връзки с Пражката психоаналитична асоциация и през 1931 г. заедно с Емануел Винхолц организира поставянето на паметна плоча в чест на 75-годишнината на Фройд. Накрая обаче нито Фройд, нито Осипов по здравословни причини не присъстват на поставянето на плочата на 25 октомври 1931 г.

Умира на 19 февруари 1934 година в Прага, Чехословакия, на 56-годишна възраст.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Титулна страница на Воображение как причина болезни на П. Дюбуа, 1912, под редакцията на Н. Осипов
  • Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1908). „Psychologische und psychopathologische Einsichten S. Freuds in der deutschen Literatur bis 1907“. Zeitschrift für Neuropathologie und Psychiatrie S.S. Korsakowa, 564 – 584.
  • Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1912). „Das zwanghafte Lächeln“. Zeitschrift für Neuropathologie und Psychiatrie S.S. Korsakowa, 4, 3 – 11.
  • Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1923). „Tolstois Kindheitserinnerungen“. Imago, 2, 1 – 171.
  • Ossipov, Nikolai Jegrafovitch. (1931). „Revolution und Traum“. Wissenschaftliche Arbeit der russischen Universität in Prag, 4, 175 – 203.
  • Осипов Н. Е. / Фрейд З. Переписка 1921 – 1929 г.г. Ижевск: ERGO, 2011.
  • Осипов Н. Е. Детские воспоминания Толстого. Вклад в теорию либидо Фрейда. Ижевск: ERGO, 2011.
  • Осипов Н. Е. Мысли и сомнения по поводу одного случая „дегенеративной психопатии“. Ижевск: ERGO, 2012.
  • Осипов Н. Е. „Двойник. Петербургская поэма“ Ф.М. Достоевского. (Заметки психиатра). Ижевск: ERGO, 2012.
  • Осипов Н. Е. Психоаналитические и философские этюды. Москва: Академический проект, 2015.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]