Николай Петрович Румянцев
| Николай Петрович Румянцев на руски: Никола́й Петро́вич Румя́нцев | |
 | |
| Посланик | |
| Мандат | 14 септември 1781 г. – 1795 г. |
|---|---|
| Назначен от | Александър I |
| Министър на външните работи на Руската империя | |
| Мандат | 12 февруари 1808 г. – 1 август 1814 г. |
| Назначен от | Александър I |
| Канцлер на Руската империя | |
| Мандат | 1809 г. – 1826 г. |
| Назначен от | Александър I |
| Лична информация | |
| Роден | село Стряпково, Владимирска губерния, Руска империя |
| Починал | |
| Професия | държавник, меценат |
| Подпис |  |
| Николай Петрович Румянцев в Общомедия | |
Граф Николай Петрович Румянцев (роден на 3 април 1754 г. в село Стряпково, Юриевски уезд, Владимирска губерния, Руска империя; починал на 15 януари 1826 г. в Санкт Петербург, Руска империя) е руски държавник, министър на външните работи на Руската империя и канцлер на Руската империя по време на Наполеоновите войни и нашествието на Наполеон в Русия (1808 – 1912).
Известен е също като меценат, колекционер, основател на „Румянцевския музей“, покровител на първото руско околосветско пътешествие. Канцлер на Руската империя (от 1809 г.).[1] Първи председател на Държавния съвет (1810 г.) – най-висшият съветстващ орган при императора. Почетен член на Руската императорска академия (1819 г.). Син на генерал-фелдмаршал Пьотър Александрович Румянцев-Задунайски от графския род Румянцеви.
Румянцев и брат му получават основно образование у дома си благодарение на частен ментор. Техен ментор е Фридрих Мелхиор, барон фон Грим. През 1774 г. те отиват в Лайденския университет в Кралство Нидерландия, където изучават история, право и език.[2]
Кариера[редактиране | редактиране на кода]
Румянцев е първият пратеник на Русия в Свещената Римска империя, след като Русия става гарант на имперската конституция на Свещената Римска империя чрез Тешенския договор от 1779 г. Румянцев пристига в Свещената Римска империя през 1782 г., акредитиран като посланик в Куррейнския имперски окръг, Горно-Рейнския окръг, Швабския имперски кръг, Франконския имперски окръг, Курфюрство Майнц, Курфюрство Кьолн, Княжество Пфалц-Цвайбрюкен, Херцогство Вюртемберг, Маркграфство Баден и Ландграфство Хесен-Касел. Въпреки че действа като представител на Русия като гарант на мира, той е смятан от германците за пристрастен привърженик на Хабсбургската монархия.[3]
През първите години на XIX век Румянцев е много влиятелен по време царуването на руския император Александър I и майка му Мария Фьодоровна, служейки като министър на търговията (1802 – 1811) и председател на Държавния съвет (1810 – 1812) – главният съветстващ орган при руския император.
Като министър на външните работи (назначен през 1808 г.) той се застъпва за по-тесен съюз с Кралство Франция, но това впоследствие се оказва грешка. Когато получава новината за нахлуването на френския император Наполеон в Русия (1812 г.), той получава инсулт и губи слуха си. Когато Наполеон влиза в Москва, той посъветва императора да уволни руския генерал-фелдмаршал Михаил Кутузов и да търси мир на всяка цена. В крайна сметка император Александър I губи всякакво доверие в Николай Петрович Румянцев и го пенсионира предсрочно през 1814 г. точно преди Виенския конгрес.
Николай Румянцев умира на 3 януари 1826 г. в нео-паладианския си дворец на улица „Английска крайбрежна“ в Санкт Петербург. Негова статуя стои пред двореца на Румянцеви–Паскевичи в град Гомел в Беларус, построен от баща му – Пьотър Румянцев.
Румянцев бил убеден привърженик на разширяването на руското влияние в Тихия океан и Северна Америка и основен акционер в Руско-американската компания. През 1808 г. в чест на Румянцев, на негово име бил наречен форт (Форт Румянцев) в САЩ, построен от първите руски заселници в Калифорния и преименуван на Форт Рос през 1812 г.[4]
Научни занимания[редактиране | редактиране на кода]
През годините на задграничната си служба Николай Петрович натрупва огромна колекция от исторически документи, редки монети, карти, ръкописи и инкунабули, които формират ядрото на Румянцевския музей в Москва (впоследствие преобразуван в Руска държавна библиотека). Проявявайки голям интерес към руската история, Румянцев прави първите печатни публикации на няколко староруски летописа и древни литературни паметници на източните славяни. Той ръководи кръг от млади антиквари (като Павел Строев и Иван Снегирев), които по-късно преминават в лагера на славянофилите.
Румянцев също става забележителен покровител на руските изследователски пътувания. Той спонсорира първото руско околосветско плаване. Той също така финансира експедицията на кораба „Рюрик“, ръководена от Ото фон Коцебу.[5] В резултат на това името му се свързва с такива екзотични неща като:
- Spiranthes romanzoffiana – вид северноамериканска орхидея
- Papilio rumanzovia – вид голяма пеперуда от Филипините
- Syagrus romanzoffiana – вид кокосова палма на Южна Америка
- Romanzoffia – род цъфтящи растения от семейство Грапаволистни от Северна Америка
- Романзовит, друго име за гросулар, вид камък гранат
- между 1812 г. и 1842 г. руското име на днешния залив Бодега, Калифорния, е „залив Румянцев“
- планините Романзоф на територията на Аляска и Юкон, когато са били част от Русия, преди да ги продадат на САЩ.
- Нос Романзоф в Аляска, който сам по себе си дава името на днешното летище Cape Romanzof LRRS
- Остров Романзов, сега наречен Тикей във Френска Полинезия
- Залив Романзоф, в Лаперузовия проток
През 1811 г. той възлага на скулптора Антонио Канова да създаде статуя на мира в знак на признание за миротворческите усилия на семейството му.[6][7]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Н. П. Румянцев. Диплом Государственного канцлера России. 8 мая 1810 г. / НИОР РГБ, ф. 255, к. 18, ед. хр. 10, л. 1.
- ↑ Бекасова, А. В. «Учёные занятия» русского аристократа как способ самореализации (на примере графа Н. П. Румянцева) // Вопросы истории естествознания и техники 1. 1995. с. 27.
- ↑ Karl Otmar Freiherr von Aretin, „Russia as a Guarantor Power of the Imperial Constitution under Catherine II“, Journal of Modern History 58, Supplement (1986): S141–S160.
- ↑ Иванян Э. А. Энциклопедия российско-американских отношений. XVIII-XX века.. – Москва: Международные отношения, 2001. – 696 с. – ISBN 5-7133-1045-0.
- ↑ Sterling, Paul Gary. The Voyage of the Rurik // The Argonaut 22 (2). 2011. с. 8. privately funded and directed as a scientific expedition by a Russian nobleman
- ↑ Antonio Canova (1757 – 1822) Italian, Rome, 1814. Bust of Peace // Sotheby's. Посетен на 19 August 2022. Count Nikolai P. Rumyantsev and the Commission of the Statue of Peace
- ↑ Cirigliano, Rosanna. 'Peace' from Kyiv Displayed in Palazzo Vecchio // Magenta Publishing Florence. Посетен на 2022-08-19. (на американски английски)
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Nikolay Rumyantsev в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
