Николай Пирогов

Никола́й Пирого́в
руски лекар
Портрет от Иля Репин, 1881 г.
Роден	13 ноември 1810 г. (стар стил) Москва, Руска империя
Починал	23 ноември 1881 г. (стар стил) Виница, днес Украйна
Погребан	Виница, Украйна
Учил в	Хумболтов университет на Берлин Първи московски държавен медицински университет Дорпатски университет
Работил в	Дорпатски университет (1836)
Медицина
Област	Хирургия, анатомия
Никола́й Пирого́в в Общомедия

Никола́й Ива́нович Пирого́в е знаменит руски лекар и хирург, анатом, естествоизпитател и педагог, член-кореспондент на Руската академия на науките. Той е един от основателите на научната хирургия и хирургията като изследователско медицинско поле. Пирогов е сред създателите на военната полева хирургия. Работи на фронта като лекар по време на три войни: Кримската война, Френско-пруската война и Руско-турската война (1877 – 1878). Военната хирургия дава началото на съвременната спешна хирургия.

Биография

Николай Пирогов произхожда от семейство на служещи. Баща му е военен касиер – майор Иван Иванович Пирогов, а майка му се казва Елисавета Ивановна. Той е тринадесетото от общо четиринайсет деца в семейството (от които оцеляват шест).

Благодарение на бащината си среда Николай Пирогов от малък израства сред хора от руския царски елит и интелигенция, които често се събират в обширния семеен дом на Пирогови. Сред тях има известни лекари, които обръщат внимание на малкия Николай и събуждат интереса му към медицинската наука.

На 11 години Николай Пирогов постъпва в най-добрия тогавашен пансион в Москва. Една случка възпрепятства неговото развитие. Заместникът на баща му укрива трийсет хиляди рубли от военното ковчеже. Властите не успяват да намерят парите и прехвърлят вината върху баща му Иван Пирогов. Цялото семейно имущество на Пирогови е продадено, а пари за пансиона на Николай няма. В този трагичен момент на помощ на семейството се притичва близък приятел, лекар на семейството, професор Ефрем Осипович Мухин. Той предлага Николай да бъде записан да учи медицина, за да получи възможност за развитие и реализация. Добавят две години към възрастта на Николай, за да стигне минималната 16-годишна възраст, от която е разрешен приемът в университет. Така през 1824 г., едва 14-годишен, Николай Пирогов е приет в Медицинския факултет на Московския университет след успешно положени изпити.

През 1825 г. умира баща му. На 17 години Николай е допуснат до изпит за придобиване на лекарска диплома. Завършва с отличие като един от първите в класа си. По негово време е основан професорски институт към най-добрия за онова време Юревски университет за следдипломна квалификация в град Дерпт (дн. Тарту, Естония). Николай Пирогов успява да се класира за него през 1828 г. и първоначално идеята му е да се занимава с физиология, но поради липсата на подобен профил започва да се занимава с хирургия. След време е представен на знаменития професор по хирургия Йохан Кристиан Мойер (Иван Филипович). Мойер е силно впечатлен от младия лекар и скоро Пирогов започва да живее под покровителството на професора в дома му. Получава златен медал за съчинение на тема „Какво следва да се има предвид при легиране на големи кръвоносни съдове по време на операция“ (1829 г.).

През 1832 г. Николай Пирогов защитава дисертация на тема „Явява ли се легирането на коремната аорта при аневризма в ингвиналната област лесно изпълнима и безопасна намеса“ и придобива титлата доктор на науките. Заминава за Берлин, където продължава да се усъвършенства като хирург. При прочитането на дисертацията му немските професори пожелават да бъде преведена на немски език. След това Пирогов продължава развитието си в Гьотинген под ръководството на професор Лангенбек. Лангенбек е смел хирург, един от първенците на военната хирургия при лечението на огнестрелни рани; прави операции, които другите хирурзи се боят да извършат. Пирогов се учи от него на бърза и чиста хирургическа техника.

През 1836 г., на 26 години, Пирогов се връща в Юревския университет като професор по хирургия. Обещаното му място на професор в Московския медицински факултет е заето от друг, така че заминава за Санкт Петербург, където заема професорско място в Медикохирургическата академия, създавайки първата клиника по хирургия и откривайки пространство за ново направление в медицинската практика – болничната хирургия.

През 1842 г. Николай Пирогов се жени за Екатерина Димитриевна Берьозина, която е с дванайсет години по-млада от него. Година по-късно се ражда първият им син – Николай; а вторият – Владимир, се появява на бял свят през 1846 г. След второто раждане съпругата на Пирогов умира. Той изпада в депресия, която го държи извън науката около половин година; след това отново започва да работи активно. През 1850 г. се жени за 25-годишната Александра Бисторм.

През 1853 г. Пирогов заминава за Севастопол като военен хирург по време на Кримската война. Там оперира целодневно без почивка, реализирайки идеята си за медицинска сортировка – разпределение на ранените според тежестта на травмата. За първи път прилага гипсовите превръзки при счупвания на крайниците, подобрявайки зарастването и снижавайки инвалидността. По негова инициатива се създават групи от милосърдни сестри, които подпомагат лекарите на фронта.

През 1870 г. Николай Пирогов е на фронта на Френско-пруската война по покана на Червения кръст.

Руско-турска война (1877 – 1878)

Въпреки че през 1877 г. Пирогов вече е на преклонна възраст, руският император Александър II се сеща за него по време на Руско-турската война. Императорът е в България през август 1877 г., когато призовава Пирогов като ненадминат хирург и организатор за нуждите на военните действия. Въпреки че по негово време в България са професор Боткин (личен лекар на императора и създател на вътрешната медицина в Русия), професор Склифасовски, професор Ерисман (създател на руската медицинска хигиенна наука), нуждата от 67-годишния Пирогов е осезателна. Той приема назначението си, при условие че му бъдат предоставени неограничени права за действие. Желанието му е удовлетворено и на 10 октомври 1877 г. Николай Пирогов пристига в България, като пребивава в изградената военно-полева болница в село Горна Студена (Свищовско), където е главната квартира на руското командване.

По време на Руско-турската освободителна война Николай Пирогов осъществява мащабна дейност, като обследва, организира и проверява ефективността на лечението, подсигурява интендантското снабдяване с войнишко облекло, храненето и презимуването на ранени и болни във военновременните болници в Свищов, Згалево, Българене, Горна Студена, Търново, Бохот, Бяла (област Русе) и Плевен. От 10 октомври до 17 декември 1877 г. Пирогов изминава с бричка и шейна около 700 км при 12 000 кв. км заета от русите площ между реките Вит и Янтра. Посещава общо единайсет руски военновременни болници, десет дивизионни лазарета, три аптечни склада, разположени в двайсет и две населени места. През този период лекува и оперира мнозина българи.

Последните си дни Николай Пирогов прекарва в имението си в село Вишня (понастоящем квартал на Виница в Украйна), където и умира.

Научно-приложна дейност

Николай Иванович Пирогов като учен и педагог изследва и прилага анестезията с етер в хирургичната практика, а по-късно и в полеви условия. Занимава се с топографска анатомия на фасциите. Подобрява и изнамира нови методи за съдов достъп. Съдейства за извеждане на хигиената на по-високо равнище, правилно оценявайки значението ѝ, като развива асептиката и антисептиката. Занимава се с естетична хирургия и пише трудове за ринопластиката. Полага основите на военно-полевата хирургия и топографската анатомия. Интересува се от епидемиология и инфектология. Пише труд за епидемията от холера, изказвайки предположения за разпространението на заразите. Изнася пространни, ясни и достъпни лекции. Прави авторски медицински скици и рисунки. Пише редица научни трудове и медицински атласи, сред които е и „Ледена анатомия“.

Международно признание

Четири години след смъртта на Пирогов е основано дружеството „Пирогов“ на руски лекари. През 1947 г. в град Виница (понастоящем в Украйна) е създаден музей на Пирогов. През 1951 г. е основана болницата по спешна медицина „Пирогов“ в София по подобие на други центрове за спешна помощ в Съветския съюз. Признателният български народ издига в негова чест 26 обелиска, 3 ротонди и паметник в Скобелевия парк в Плевен. В село Бохот, Плевенско, на мястото на руската военно-временна болница, е изграден Парк-музей „Николай Иванович Пирогов“. Също така на името на хирурга са наименувани различни анатомични структури. През 1960 г. в Съветския съюз са пуснати пощенски марки с лика на Пирогов.

Виж още

• Институт Пирогов, София

Външни препратки

• Статия за Пирогов в немския Meyers Konversationslexikon