Николай Савойски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Савойски
руски офицер
Роден: 1 декември 1854 г.
Починал: 10 октомври 1930 г. (75 г.)

Николай Василиевич Савойски (на руски: Николай Васильевич Савойский) е руски офицер, генерал-лейтенант, участник в Руско-турската война (18771878), пръв военен комендант на град Кюстендил.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 декември 1854 г. в гр. Ромни, Полтавска губерния, Украйна. Завършва Николаевското военно-кавалерийско училище (1874).

Участва в Руско-турската война (1877-1878). Сражава се в боевете при Ловеч, Гривица, Плевен, Горни Дъбник, Долни Дъбник и София. Като командир на II-ри ескадрон от IV-ти харковски улански полк взема участие в освобождението на Кюстендил. Назначен е за военен комендант на града. Организира първото българско общинско управление и местна българска полиция с личен състав от 150 души.

През август 1878 г. се оженва за кюстендилската учителка Евгения Давидкова Манова. През ноември 1878 г. неговият ескадрон заедно с целия полк е изтеглен на турската граница при гр. Люлебургас.

След кратък престой в Русия от 12 октомври 1881 до 1885 г. е инструктор в единствения български конен полк в Шумен. При него специализират мнозина български кавалерийски офицери.

Ротмистър (1892), подполковник (1898), полковник (1902), генерал-майор (1910). В Русия е командир на XXIV-ти драгунски полк, VIII-ми лубински хусарски полк (2 юли 1903 - 31 юли 1909), III-ти смоленски улански полк (1909), II-ра бригада от VII-ма кавказка дивизия (1910-1913).

Пенсионира се на 1 декември 1913 г. с военно звание генерал-лейтенант и с право да носи военна униформа до края на живота си. По време на Гражданската война в Русия служи във въоръжените сили на Южна Русия.

През 1920 г. заедно със съпругата си пристига във Варна, след което се установява на постоянно местожителство в Кюстендил. Обграден е до края на живота си с любовта и признателността на кюстендилското гражданство. Публикува "Спомени на стария кавалерист" (1922) в сп. "Нашата конница".

Синове: Борис - ротмистър от руската армия, Василий - полковник, Евгений - ротмистър.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • орден „За военна заслуга“ III ст.
  • орден „За заслуга“ (български)
  • орден „Свети Владимир“ III и IV ст.
  • орден „Света Ана“ II, III и IV ст.
  • звание почетен гражданин на Кюстендил (1928)

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]