Николай Стойков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Стойков
български композитор
Роден
Николай Иванов Стойков
Починал

Етнос българи
Образование Национална музикална академия

Проф. Николай Иванов Стойков е български композитор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Завършва класа по композиция на проф. Панчо Владигеров в Държавната музикална академия в София. След дипломирането си специализира композиция и теория на музиката в Московската консерватория при такива творци като Дмитрий Шостакович, Тихон Хреников и Юрий Холопов.

След своето завръщане започва активна преподавателска дейност в Академията за музикално и танцово изкуство, където от 1976 година е доцент, а от 1987 – професор.

През 1972 година се включва при създаването на специалността „Народни инструменти и народно пеене“, а впоследствие и на специалността „Дирижиране на народни състави“. Заедно с това, съвместно с Кирил Дженев е един от създателите на ансамбъл „Тракия“.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Като композитор Николай Стойков твори активно в областта на камерната, хоровата, сценичната музика, както и в обработката на български автентичен фолклор. Много негови произведения са записани на грамофонни плочи, аудиокасети и компактдискове. Голяма част от творчеството му е издадено от Държавно издателство „Музика“. Автор е и на 15 пособия за обучението на студентите от фолклорните специалности в Академията. С педагогическата си дейност е допринесъл за духовното израстване на над 25 випуска народни инструменталисти, диригенти и педагози. Оказал е незаменима помощ в развитието на двете фолклорни музикални училища в Широка лъка и Котел.

Бил е избиран на високи академични постове – заместник-ректор и декан на факултет „Музикален фолклор, хореография и изобразителни изкуства".

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Николай Стойков е почетен гражданин на гр. Пловдив, носител на редица български и международни награди, между които трикратно орден „Кирил и Методий“, двукратно наградата „Пловдив“, академичната награда „Медения чан“ и други.

Произведения[1][редактиране | редактиране на кода]

Симфонични[редактиране | редактиране на кода]

Парафрази[редактиране | редактиране на кода]

  • №1 „Бързата“ (1997)
  • №2 „Надсвирване“ за 2 саксофона и орк. (1998)
  • №3 „Капричиозо“ за флейта, виолончело и орк. (1998)
  • №4 (1999)
  • №5 (2002)
  • Концерт за пиано и орк. (1990).

Камерна музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Дитирамби“ за ударни инструменти (1979)
  • „Трио-серенада“ за кларинет, пиано и ударни (1982)

Сонати[редактиране | редактиране на кода]

За цигулка и пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • №1 (1974)
  • №2 (1997)

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • за флейта и пиано (1975 – 1976)
  • за 2 виолончели (1978 – 1981)
  • за кларинет и пиано (1983)
  • за соло виолончело (1990)
  • за арфа и пиано (1995)
  • „Книга за изпълнителя“ – пиеси за соло инструменти в 2 тома (1972 – 1990)

За пиано[редактиране | редактиране на кода]

  • „Прелюдии“ – 2 тетрадки за пиано (1980 – 1990)
  • „Старият албум“ за 2 пиана (1982 – 1987)
  • „Български танци“ – 3 тетрадки за пиано на 4 ръце (1990, 1992, 1993) и др.

Хорова музика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Щурче свирче“
  • песни за детски хор (1969 – 1990)
  • „Ала-бала-ница“
  • дивертименто №1 за детски хор и ударни (1978)

Участия[редактиране | редактиране на кода]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Списъкът с произведения е предоставен от композитора.
  2. 47-и „Международен фестивал на камерната музика“, 2011 г. – Авторски концерт на Николай Стойков
  3. Юбилярят проф. Николай Стойков: Благодарности към всички, които бранят Камерния фестивал
  4. 52-ри „Международен фестивал на камерната музика“, 2016 г. – Авторски юбилеен концерт на Николай Стойков
  5. „Пред огледалото“ на сайта на издателство „Жанет 45“
  6. „Без ноти“ на сайта на издателство „Жанет 45“
  7. Присъдена през 1973 и 1995 г. от Общински съвет Пловдив.
  8. Решение № 124 / протокол №8 от 18.5.2006 на Общински съвет Пловдив.
  9. Диплом №116, издаден от Българска академия на науките и изкуствата.
  10. Решение № 371 / протокол №20 от 8.9.2011 на Общински съвет Пловдив.
  11. Ноември 2012 – общински съвет Пловдив.