Николай Теллалов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Теллалов
български писател
Николай Теллалов 
Роден: 28 юни 1967 г. (51 г.)

Николай Теллалов (Шаркан) е български писател, редактор, преводач и публицист.

Творбите му се отнасят към жанровете магически реализъм, научна фантастика, алтернативна история (фантастика) и твърда научна фантастика.

Биографични бележки[редактиране | редактиране на кода]

Николай Христов Теллалов е роден на 28 юни 1967 година в град София, в семейството на военния летец Христо Теллалов (май 1942 – март 2000) и машинописката Теменужка Василева (декември 1944 – юни 2014).

В семейството се ражда и по-малкият брат Мирослав Теллалов.

Природени братя (от страна на бащата) – Георги Теллалов (1977 г.) и Йордан Теллалов (1978 г.).

Като дете и юноша Николай живее в различни военни градчета на бившия СССР и бившата ГДР. Завършва средното си образование през 1984 г. в Украйна. След провалено кандидатстване за военен летец, влиза в казармата през 1985 г. и служи като свързочник. В периода 1987 – 1994 г., с няколко прекъсвания на студентството си, следва химия (инженерната специалност – органичен синтез и горива) във ВХТИ – София. От 1990 г. до 1997 г. работи в Института по полимери към БАН. До 2001 г. сменя редица професии и занимания, сред които – сценичен работник, дърводелец, строителен бояджия, пощальон, хлебар, продавач на книги и др.

От 2001 до 2005 г. е главен редактор и преводач в Издателска къща Квазар. Членува и участва в дейността на Клуба по фантастика и прогностика Иван Ефремов.

От 2010 г. се занимава активно с публицистична дейност и е в състава на редколегията на вестник Свободна мисъл, издание на Федерация на анархистите в България. От 2011 г. сътрудничи на Осем (списание) със свои разкази, научни статии и есета.

Семеен, без деца.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Първата по-значителна творба на Теллалов е повестта-приказка Девушка и Дракон. За нея авторът казва:

Поради това, че историята се отнасяше до руско-украинската действителност, повестта „Девушка и Дракон“ е съчинена на руски и не ми се вижда уместно да я превеждам на български. Руската повест сякаш отпуши в мен каналите на вдъхновението и аз вече бях готов да продължа, намерил своя си тематика, уникална до този момент в българската белетристика.

През 1998 г. (две години след написването) на българския пазар излиза първата книга на Теллалов Да пробудиш драконче. Осъществена е чрез издателство Светра, с подкрепата и под редакцията на Николай Светлев [1].
С Драконче, както е известна книжката сред читателите, започва сагата за драконите, развита и в следващите книги на автора: Царска заръка, Пълноземие и Слънце недосегаемо – четвъртата и последна част от змейския цикъл.

През 2007 г. се появява романът Десет на минус девета (10-9), в който основна тема е нанотехнологията, нейните измерения, области на приложение и бъдеще. Проблематиката причислява книгата към научната фантастика и се основава на множество изследвания в областта, като например труда на Ерик Дрекслер Engines of Creation. Редакционният екип на алманаха за фантастика и футурология „ФантАstika“ определи Десет на минус девета за Книгосъбитието на 2007 г., а електронното списание ShadowDance връчи приз на Теллалов за Автор на годината.

В края на 2007 г., в поредицата „Нова българска фантастика“, Аргус (издателство) представя сборника Ангели пазители (книга), който съдържа едноименния роман и 7 разказа, писани от Теллалов по различно време през годините. За романа, дал заглавие на сборника, Теллалов споделя:

„Ангели пазители“ е фактически първото нещо, което започнах да пиша. Това беше през 1993, там някъде… Това е роман-модел, роман-картина. Която може да е вярна, а може и да не е...“

. Книгата е включена в програмата на издателство Аргус за насърчаване и развитие на съвременната българска литература.

Книгопис[редактиране | редактиране на кода]

Романи[редактиране | редактиране на кода]

Повести и разкази[редактиране | редактиране на кода]

Разкази от сборника „Ангели пазители“[редактиране | редактиране на кода]

  • Гривната
  • Всичко коз!
  • Щастливият шанс
  • Контакт
  • Войната на боговете
  • Страшен съд за всеки
  • Последен ден в неведение

Участие в съвместни издания[редактиране | редактиране на кода]

  • 2002 г. – „Змейкиня“ и „Среща“ в „Точка на пристигане“ (сборник), ИК Квазар
  • 2002 г. – „Короната на мравките“ във „Вирт“ (антология), ИК Квазар
  • 2002 г. – „Слънце за зимнина“ в „Таласъмия 2002“ (сборник), ИК Квазар
  • 2003 г. – „Легенда за жестоките дракони“ в „Звяр незнаен“ (антология), Издателство Елф
  • 2005 г. – „Щастливият шанс“ в Списание „Усури“
  • 2006 г. – „Истината за Златната ябълка“ в „Знойни хоризонти“ (антология), Издателство Аргус
  • 2008 г. – „Слънце недосегаемо“ (откъси) в „Български фантастични ВАЯНИЯ 2007“ (годишник), Издателство ЕГИ
  • 2011 г. – „Сподели с ближния“ в Списание 8
  • 2012 г. – „Гарантирано щастлив брак“ в Списание 8
  • 2013 г. – „Животинчето“ в „Тринайсетте цвята на дъгата“ (антология), Човешката библиотека и Дружество на българските фантасти „Тера Фантазия“

Признания[редактиране | редактиране на кода]

  • 2000 г. – II-ро място в класацията „Фантастична книга на десетилетието 1990 – 1999 г.“, за повестта Да пробудиш драконче.
  • 2001 г. – I-во място в класацията „Фантастична книга на годината“, за романа Царска заръка.
  • 2004 – 2005 г. романът Пълноземие е включен в учебната програма на UWCAD – United World College of The Adriatic – Италия.
  • 12 април 2008 г. – Плакет за „Български автор на годината“, награда на ShadowDance
  • 2011 г. – „Аметистова роза на въображението“ за особени постижения в научната фантастика.
  • 2012 г. – Призова награда в конкурса на M-Tel Media Masters, раздел „Печатни медии“, за статията "Отпечатай си... къща" в Списание 8.

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

От руски език[редактиране | редактиране на кода]

На руски език[редактиране | редактиране на кода]

  • „Генератор реальностей“, „Исключение из Дарвина“ на Христо Пощаков; Сборник „Дневник кота с лимонадным именем“, М.: АЛЬФА-КНИГА, 2007.

Изяви[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]