Николай Тимофеев-Ресовский
| Николай Тимофеев-Ресовский Николай Владимирович Тимофеев-Ресовский | |
| съветски биолог | |
 съветски биолог | |
| Роден |
7 септември 1900 г. (стар стил)
|
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Обнинск, Русия |
| Националност | руснак съветско |
| Учил в | Московски държавен университет |
| Научна дейност | |
| Област | генетика |
| Учил при | Николай Колцов, Сергей Четвериков |
| Работил в | Общество на кайзер Вилхелм за научно развитие |
| Семейство | |
| Уебсайт | wwwinfo.jinr.ru/drrr/Timofeeff/ |
| Николай Тимофеев-Ресовский в Общомедия | |
.JPG)
Николай Владимирович Тимофеев-Ресовский (1900 – 1981) е руски съветски биолог, генетик, работил в областите на изменчивостта, популационната генетика и микроеволюцията.
Образование[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Москва през 1900 г. Николай Тимофеев-Ресовский произхожда от духовническия род Рясовски, а от майчина страна се числи към Тимофееви от дребното руско дворянство. Обучава се в гимназии в Киев и Москва, а висше образование получава между 1916 и 1922 в Московския университет. В последните години на руската монархия Тимофеев-Ресовский открито подкрепя каузата на анархо-социализма на Пьотър Кропоткин. По време на Октомврийската революция влиза за кратко в състава на Червената армия. След войната преподава в Работническия факултет. През този период Тимофеев-Ресовский става научен сътрудник към института по експериментална биология и попада под наставничеството на Сергей Четвериков и Николай Колцов от Московския медико-педагогически институт. Там се запознава и с бъдещата си съпруга Елена Фидлер.
Предвоенна научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
След само година работа Тимофеев-Ресовский получава положителни научни резултати, според които достига до извод, че единична мутация в генотипа може да предизвика множествени изменения във фенотипа (външния облик) на организма. Резултатите му получават широко одобрение и той е изпратен от народния комисар Н. Семашко за научна работа в Берлинското научно общество в Панков. Там Тимофеев-Ресовский бързо печели авторитет и получава ръководството на отдела по генетика и биофизика в Института за мозъчни изследвания. Има възможност да работи съвместно с бъдещия нобелов лауреат Макс Делбрюк, с когото създават първия биофизичен модел на структурата на ген и предлагат възможности за неговото манипулиране. След 1930 бележитата научноизследователска дейност на Тимофеев-Ресовский продължава и в семинарни групи с Нилс Бор и Борис Ефруси, които са поддържани от Рокфелеровия научен фонд. На тези интердисциплинарни форуми заедно с други физици, химици, цитолози, генетици, биолози и математици се обсъждат фундаменталните концепции и насоки на теоретичната биология. Сталинските чистки през 1937 заварват Тимофеев-Ресовский все още в Берлин и той е посъветван от Колцов да не бърза да се връща у дома, където вече са арестувани тримата му братя, като Борис и Владимир по-късно са разстреляни[1][2][3]. Отказът му да се върне в СССР води до задочна присъда в Москва, но това не го прави по-желан в Нацистка Германия. Синът на учения – Дмитрий е арестуван от Гестапо заради членство в антинацистката организация „Берлински комитет на ВКП (б)“ и по-късно умира в концлагер.
Следвоенна научна дейност[редактиране | редактиране на кода]
През 1945 Тимофеев-Ресовский остава в Берлин и посреща руските войски в института, където е преназначен от новата администрация. Няколко месеца по-късно е арестуван от НКВД според влязлата в сила присъда и е изпратен по етапен ред в Москва. Въдворен и в Лубянка, където изчаква нова присъда за държавна измяна. През 1947 Тимофеев-Ресовский попада в лагер на ГУЛаг в Урал, където ученият-теоретик е заплашен от гладна смърт. Спасява го научната му слава в радиационната генетика на мутациите – той е преместен в т.нар. „Обект 0211“, Челябинска област, където попада в научния екип, разработващ съветската атомна бомба. През 1955 биологът е напълно оправдан и дори заявява научната си позиция в Писмото на 300-те, довело до отхвърляне на доктрината „Лисенко-Мичурин“. Тимофеев-Ресовский започва преподавателска и експериментална работа в Свердловск, а научна теза успява да защити едва в 1964 след реабилитацията на науката генетика от Леонид Брежнев. През този период е съавтор в изследванията на Лев Гумильов.
В края на кариерата си Тимофеев-Ресовский работи в Медицински радиологичен научен център в Москва. Умира през 1981 и погребан в Обнинск. През 1990 е публикуван романът на Даниил Гранин „Зубър“, в който се разказва за тежкия, но продуктивен творчески път на Николай Тимофеев-Ресовский.
Научни членства и награди[редактиране | редактиране на кода]
- Действителен член на Германската академия на естествоизпитателите Леоподина, Хале,
ГДР. - Почетен член на Американска академия на изкуствата и науките, Бостън,
САЩ[4]. - Почетен член на Италианското общество по експериментална биология,
Италия. - Почетен член на Менделовото общество в Лунд,
Швеция. - Почетен член на Британското генетическо общество, Лийдс,
Великобритания. - Почетен член и член-учредител на Всесъюзното общество на генетиците и селекционерите „Н. И. Вавилов“,
СССР. - Научен член на Институт Макс Планк
ФРГ. - Действителен член на Московското дружество на природоизпитателите, Всесъюзното географско дружество и Всесъюзното ботаническо дружество, СССР.
- Лауреат на наградите:
Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]
- Timofeeff-Ressovsky N.W., Zimmer K.G. „Biophysik“. I. Das Trefferprinzip in der Biologie. – Leipzig, Hirzel Verlag, 1947. – 317 s.
- Тимофеев-Ресовский Н. В., Воронцов Н. Н., Яблоков А. В. „Краткий очерк теории эволюции“. – М.: Наука, 1969. 408 с. / 2-е изд. – М.: Наука, 1978.
- Тимофеев-Ресовский Н. В., Иванов Вл. И., Корогодин В. И. „Применение принципа попадания в радиобиологии“. – М.: Атомиздат, 1968.
- Тимофеев-Ресовский Н. В., Яблоков А. В., Глотов Н. В. „Очерк учения о популяции“. – М.: Наука, 1973.
- Тимофеев-Ресовский Н. В., Савич А. В., Шальнов М. И. „Введение в молекулярную радиобиологию“. – М.: Изд-во „Медицина“, 1981.
- Н. В. Тимофеев-Ресовский, „Воспоминания“. – М.: АО Издательская группа „Прогресс“ Пангея, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пищикова, Т. В. К истокам рода. / Н. В. Тимофеев-Ресовский. Истории, рассказанные им самим, с письмами, фотографиями и документами. – М.: Согласие. 2000. – С. 626 – 655.
- ↑ Гончаров, В. А., Нехотин, В. В., Неизвестное об известном. По материалам архивного следственного дела на Н. В. Тимофеева-Ресовского, Вестник РАН. 2000, номер=3.
- ↑ Бабков, В. В., Саканян, Е. С., Николай Владимирович Тимофеев-Ресовский. Научн. изд.; РАН; Ин-т истории естествознания и техники им. С. И. Вавилова; Отв. ред. акад. Б. С. Соколов, 2002, isbn=5-88451-116-7.
- ↑ Members of the American Academy of Arts and Sciences:1780 – 2009 (pdf) // American Academy of Arts and Sciences, 2009. p. P. 535. Архивиран от оригинала на 12 февруари 2012. Посетен на 21 юли 2010. (на английски)
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тимофеев-Ресовский, Николай Владимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|
