Николай Тимофеев-Ресовский

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Тимофеев-Ресовский
съветски биолог
Мемориальная доска в честь Тимофеева-Ресовского в Обнинске.JPG
съветски биолог
Роден
Починал

Националност руснак съветско
Образование Московски държавен университет
Научна дейност
Област генетика
Образование Московски държавен университет
Учил при Николай Колцов,
Сергей Четвериков
Работил в Общество на кайзер Вилхелм за научно развитие

Уебсайт wwwinfo.jinr.ru/drrr/Timofeeff/
Николай Тимофеев-Ресовский в Общомедия
Първа киевска гимназия, началото на XX в.
Московски университет, 1912 г.
Институт по биология, Берлин
Здание на НКВД, Лубянка
Съветски ядрен център, Снежинск
Параклисът на Кончаловското гробище, Обнинск

Николай Владимирович Тимофеев-Ресовский (1900 – 1981) е руски съветски биолог, генетик, работил в областите на изменчивостта, популационната генетика и микроеволюцията.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Москва през 1900 г. Николай Тимофеев-Ресовский произхожда от духовническия род Рясовски, а от майчина страна се числи към Тимофееви от дребното руско дворянство. Обучава се в гимназии в Киев и Москва, а висше образование получава между 1916 и 1922 в Московския университет. В последните години на руската монархия Тимофеев-Ресовский открито подкрепя каузата на анархо-социализма на Пьотър Кропоткин. По време на Октомврийската революция влиза за кратко в състава на Червената армия. След войната преподава в Работническия факултет. През този период Тимофеев-Ресовский става научен сътрудник към института по експериментална биология и попада под наставничеството на Сергей Четвериков и Николай Колцов от Московския медико-педагогически институт. Там се запознава и с бъдещата си съпруга Елена Фидлер.

Предвоенна научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

След само година работа Тимофеев-Ресовский получава положителни научни резултати, според които достига до извод, че единична мутация в генотипа може да предизвика множествени изменения във фенотипа (външния облик) на организма. Резултатите му получават широко одобрение и той е изпратен от народния комисар Н. Семашко за научна работа в Берлинското научно общество в Панков. Там Тимофеев-Ресовский бързо печели авторитет и получава ръководството на отдела по генетика и биофизика в Института за мозъчни изследвания. Има възможност да работи съвместно с бъдещия нобелов лауреат Макс Делбрюк, с когото създават първия биофизичен модел на структурата на ген и предлагат възможности за неговото манипулиране. След 1930 бележитата научноизследователска дейност на Тимофеев-Ресовский продължава и в семинарни групи с Нилс Бор и Борис Ефруси, които са поддържани от Рокфелеровия научен фонд. На тези интердисциплинарни форуми заедно с други физици, химици, цитолози, генетици, биолози и математици се обсъждат фундаменталните концепции и насоки на теоретичната биология. Сталинските чистки през 1937 заварват Тимофеев-Ресовский все още в Берлин и той е посъветван от Колцов да не бърза да се връща у дома, където вече са арестувани тримата му братя, като Борис и Владимир по-късно са разстреляни[1][2][3]. Отказът му да се върне в СССР води до задочна присъда в Москва, но това не го прави по-желан в Нацистка Германия. Синът на учения – Дмитрий е арестуван от Гестапо заради членство в антинацистската организация „Берлински комитет на ВКП (б)“ и по-късно умира в концлагер.

Следвоенна научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

През 1945 Тимофеев-Ресовский остава в Берлин и посреща руските войски в института, където е преназначен от новата администрация. Няколко месеца по-късно е арестуван от НКВД според влязлата в сила присъда и е изпратен по етапен ред в Москва. Въдворен и в Лубянка, където изчаква нова присъда за държавна измяна. През 1947 Тимофеев-Ресовский попада в лагер на ГУЛаг в Урал, където ученият-теоретик е заплашен от гладна смърт. Спасява го научната му слава в радиационната генетика на мутациите – той е преместен в т.нар. „Обект 0211“, Челябинска област, където попада в научния екип, разработващ съветската атомна бомба. През 1955 биологът е напълно оправдан и дори заявява научната си позиция в Писмото на 300-те, довело до отхвърляне на доктрината „Лисенко-Мичурин“. Тимофеев-Ресовский започва преподавателска и експериментална работа в Свердловск, а научна теза успява да защити едва в 1964 след реабилитацията на науката генетика от Леонид Брежнев. През този период е съавтор в изследванията на Лев Гумильов.

В края на кариерата си Тимофеев-Ресовский работи в Медицински радиологичен научен център в Москва. Умира през 1981 и погребан в Обнинск. През 1990 е публикуван романът на Даниил Гранин „Зубър“, в който се разказва за тежкия, но продуктивен творчески път на Николай Тимофеев-Ресовский.

Научни членства и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Действителен член на Германската академия на естествоизпитателите Леоподина, Хале, Флаг на ГДР ГДР.
  • Почетен член на Американска академия на изкуствата и науките, Бостън, Съединени американски щати САЩ[4].
  • Почетен член на Италианското общество по експериментална биология, Флаг на Италия Италия.
  • Почетен член на Менделовото общество в Лунд, Флаг на Швеция Швеция.
  • Почетен член на Британското генетическо общество, Лийдс, Флаг на Великобритания Великобритания.
  • Почетен член и член-учредител на Всесъюзното общество на генетиците и селекционерите „Н. И. Вавилов“, Флаг на СССР СССР.
  • Научен член на Институт Макс Планк Флаг на ФРГ ФРГ.
  • Действителен член на Московското дружество на природоизпитателите, Всесъюзното географско дружество и Всесъюзното ботаническо дружество, Флаг на СССР СССР.
  • Лауреат на наградите:
    • „Ладзаро Спалланцани“ (Флаг на Италия Италия),
    • „Дарвинов приз“ (Флаг на ГДР ГДР),
    • „Менделов приз“ (ЧССР ЧССР, Флаг на ГДР ГДР),
    • „Кимберова премия“ (Съединени американски щати САЩ).

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Timofeeff-Ressovsky N.W., Zimmer K.G. „Biophysik“. I. Das Trefferprinzip in der Biologie. – Leipzig, Hirzel Verlag, 1947. – 317 s.
  • Тимофеев-Ресовский Н. В., Воронцов Н. Н., Яблоков А. В. „Краткий очерк теории эволюции“. – М.: Наука, 1969. 408 с. / 2-е изд. – М.: Наука, 1978.
  • Тимофеев-Ресовский Н. В., Иванов Вл. И., Корогодин В. И. „Применение принципа попадания в радиобиологии“. – М.: Атомиздат, 1968.
  • Тимофеев-Ресовский Н. В., Яблоков А. В., Глотов Н. В. „Очерк учения о популяции“. – М.: Наука, 1973.
  • Тимофеев-Ресовский Н. В., Савич А. В., Шальнов М. И. „Введение в молекулярную радиобиологию“. – М.: Изд-во „Медицина“, 1981.
  • Н. В. Тимофеев-Ресовский, „Воспоминания“. – М.: АО Издательская группа „Прогресс“ Пангея, 1995.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Пищикова, Т. В. К истокам рода. / Н. В. Тимофеев-Ресовский. Истории, рассказанные им самим, с письмами, фотографиями и документами. – М.: Согласие. 2000. – С. 626 – 655.
  2. Гончаров, В. А., Нехотин, В. В., Неизвестное об известном. По материалам архивного следственного дела на Н. В. Тимофеева-Ресовского, Вестник РАН. 2000, номер=3.
  3. Бабков, В. В., Саканян, Е. С., Николай Владимирович Тимофеев-Ресовский. Научн. изд.; РАН; Ин-т истории естествознания и техники им. С. И. Вавилова; Отв. ред. акад. Б. С. Соколов, 2002, isbn=5-88451-116-7.
  4. Members of the American Academy of Arts and Sciences:1780 – 2009 (pdf). // American Academy of Arts and Sciences, 2009. p. P. 535. Архив на оригинала от 12 февруари 2012. Посетен на 21 юли 2010. (на английски)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тимофеев-Ресовский, Николай Владимирович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.