Николай Тодоров – Кайзера

Николай Тодоров
	Николай Тодоров
Лична информация
Прякор	Кайзера
Роден	Николай Стойчев Тодоров26 септември 1964 г. (59 г.) Балчик, Народна република България
Пост	Полузащитник
Юношески отбори
Професионални отбори¹
Национален отбор
	1. Информацията за мачовете и головете включва само местните първенства .
	Николай Тодоров – Кайзера в Общомедия

Николай Тодоров (роден на 26 септември 1964 г.), известен с прякора Кайзера, е футболен треньор и бивш футболист, който в кариерата си играе като полузащитник за редица отбори в България и в чужбина.

Има 279 мача и 69 гола в „A“ група за ЦСКА (София), Левски (София) и Локомотив (София). Играл е също в Добруджа (Добрич), във Франция, Кипър и Турция. Има 13 мача с 3 гола за националния отбор на България.

Футболна кариера[редактиране | редактиране на кода]

Тодоров израства в школата на Добруджа (Добрич). Още докато е юноша получава прякора Кайзера заради прилика с холандския нападател Пит Кайзер. Заиграва за първия състав на клуба през 1982 г. За два сезона записва 65 мача и бележи 14 гола за Добруджа в Северната „Б“ група.

През лятото на 1984 г. като войник преминава в ЦСКА (София), като е част от „армейците“ през есенния полусезон на 1984/85. Тодоров изиграва само един мач за ЦСКА – на 28 октомври 1984 г. влиза като резерва в 84-тата минута при победа с 2:1 срещу Славия (София).^[1]

През януари 1985 г., след като се уволнява от казармата, Тодоров се завръща в Добрич, но е трансфериран в Левски (София).^[2] До края на сезон 1984/85 изиграва 12 мача и бележи 1 гол в „А“ група, като с отбора става шампион на България. През 1985/86 записва 18 мача с 2 гола в първенството, а също така печели Купата на България.

През лятото на 1986 г. Тодоров преминава в Локомотив (София). Играе за „железничарите“ пет сезона, в които записва общо 136 мача с 33 гола в елита.

През 1991 г. преминава в елитния френски Монпелие. През сезон 1991/92 изиграва 26 мача в Лига 1. През лятото на 1992 г. е трансфериран във втородивизионния Кан, където записва 21 мача с 3 гола в Лига 2.

През лятото на 1993 г. Тодоров се завръща в България и подписва договор с Левски (София). На 29 септември 1993 г. бележи победното попадение в паметния мач от евротурнирите срещу Глазгоу Рейнджърс. Левски печели с 2:1 на националния стадион „Васил Левски“ и отстранява шотландския гранд в 1-вия кръг на Шампионската лига.^[3] По време на втория си престой в Левски Тодоров остава в клуба два сезона. В тях изиграва 54 мача с 18 гола в „А“ група. Става шампион на България през 1993/94 и 1994/95, както и носител на купата през 1993/94

През сезон 1995/96 играе в кипърския гранд Анортозис. През лятото на 1996 г. се завръща в Левски. Участва в мачовете с Олимпия (Любляна) при злощастното отпадане от турнира КНК. В началото на сезон 1996/97 записва 8 мача с 4 гола в „А“ група, но през октомври 1996 г. напуска за да премине в турския елитен Саръйер.^[4] Изиграва 21 мача и бележи 3 гола в турската Суперлига.

През лятото на 1997 г. Тодоров се завръща за пореден път в Левски. През сезон 1997/98 печели Купата на България. Бележи един от головете за разгромната победа с 5:0 срещу ЦСКА във финала, игран на 13 май 1998 г. Общо за четирите си престоя в Левски изиграва 184 официални мача за клуба, в които вкарва 41 гола – 142 мача с 36 гола в „А“ група, 28 мача с 2 гола за купата и 14 мача с 3 гола в евротурнирите.

Треньорска кариера[редактиране | редактиране на кода]

Тодоров е треньор повече от 5 години в школата на ПФК Левски, където води юношите старша възраст, родени 1991 година.
За кратко е треньор на Спортист (Своге) и ФК Велбъжд (Кюстендил).
Между 2008 г. и 2013 г. е последователно помощник-треньор и старши треньор на Миньор (Перник).^[5]
Последният воден от него отбор е Витоша (Бистрица), когото не успява да задържи в професионалния футбол и през сезон 2013/2014 г. отпадат във В група.