Николай Урванцев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николай Урванцев
руски изследовател
Николай Урванцев 
Роден: 29 януари 1893 г.
Починал: 20 февруари 1985 г. (92 г.)

Николай Николаевич Урванцев (17(29) януари 1893 - 20 февруари 1985) е руски геолог и географ, изследовател на Арктика. Доктор на геолого-минералогическите науки (1935), заслужил деятел на науката и техниката на Русия (1974).

Ранни години 1893-1919[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в град Лукоянов, Нижегородска губерния в семейство на търговец. Баща му притежава богата библиотека и още от малък чете много и се увлича от геология и история на изследването на Арктика. През 1903 постъпва в Нижегородското реално училище и го завършва през 1911.

След завършване на средното си образование Урванцев постъпва в механичния факултет на Томския технологичен институт, но под влиянието на лекциите на професор Владимир Обручев, който преподава в института, се прехвърля в минния факултет и го завършва с диплома за геолог през 1918.

Експедиционна дейност 1919-1934[редактиране | редактиране на кода]

Експедиция на Таймир 1919-1922[редактиране | редактиране на кода]

Официална версия[редактиране | редактиране на кода]

След завършване на висшето си образование Урванцев постъпва на работа в Сибирския геоложки комитет и през 1919 е командирован на п-ов Таймир в района на днешния град Норилск за търсене на находища на въглища за корабите на Антантата, снабдяващи армията на Александър Колчак с оръжие и боеприпаси.

През 1920 екипът ръководен от Урванцев открива в района на Норилск богато находище на каменни въглища, а на следващата година – огромно находище на медно-никелови руди с високо съдържание на платина.

Критика на официалната версия[редактиране | редактиране на кода]

Според критиците на официалната версия находищата на въглища и мед в района на Норилск са открити от А. А. Сотников през 1915, но изследванията са прекъснати по време на Първата световна война. През 1919 Сотников получава разрешение да продължи изследванията си в Таймир и да проведе хидроложки изследвания по организирането на добива и превоза на въглища до пристаните на река Енисей за снабдяване на жп транспорта на армията на Колчак. В състава на укспедицията на Сотников е включен и Урванцев. Експедицията изпълнява възложените ѝ задачи и през октомври 1919 докладва резултатите. През декември 1919 Сотников е командирован в Иркутск, където по лъжлив донос е арестуван и разстрелян без съд и присъда от ЧК през май 1920. Имуществото му, в това число и материалите по откритите находища са конфискувани. Сотников е реабилитиран посмъртно през 1998.

Урванцев вероятно си присвоява резултатите от експедицията, а впоследствие твърди, че направеното от него откритие му е заръчано лично от Ленин и тази легенда остава като истина в съветската историография през цялото време на комунистическото управление на Русия.

Изследване басейна на река Пясина 1922[редактиране | редактиране на кода]

През зимата на 1921-1922 заедно с топографа Базанов картира езерото Пясино и групата Норилски езераЛама, Глубокое, Кита и др. с обща площ до 320 км2 и доказва, че те са с ледников произход. През пролетта на 1922, заедно с Никифор Александрович Бегичев, се включва в търсенето на Петер Тесем и неговият другар, спътници на Роалд Амундсен, изпратени към остров Диксон с пощата на експедицията и изчезнали без вест. Те се спускат с лодка и проследяват и изследват цялото течение на река Пясина (818 км) и на запад от устието ѝ открива група възвишения с височина до 416 м. На ски изследват около 200 км от брега на запад от устието на Пясина и установяват, че южните възвишения се явяват продължение на планината Биранга. По време на изследването на крайбрежието, срещу остров Диксон, намират пощата изпратена от Роалд Амундсен през 1919, която не стига до получателя си поради смъртта на двамата норвежки матроси. За намирането на пощата Урванцев е награден със златен часовник от норвежкото правителство, а за изследванията на басейна на Пясина Руското географско дружество му присъжда сребърен медал.

Изследване на п-ов Таймир 1929[редактиране | редактиране на кода]

През 1929 извършва орографски и хидрографски изследвания на п-ов Таймир. Изяснява особеностите на геоложкия му строеж и открива следи от древни заледявания. Изследва и езерото Таймир (4560 км2). Резултататите от тази експедиция са описани в книгата му „Таймырская геологическая экспедиция 1929 г.“ /1931/.

Експедиция на Северна Земя 1930-1932[редактиране | редактиране на кода]

През 1930-1932 участва в експедиция ръководена от Георгий Ушаков на архипелага Северна Земя. Групата се състои от четири човека, които извършват първото географско и геоложко изследване на архипелага. За участието си в тази експедиция е награден с орден Ленин. Участието си в тази експедиция и резултатиет от нея Урванцев описва в книгата си „Северная Земля“ /1933/.

Нова експедиция на п-ов Таймир 1933-1934[редактиране | редактиране на кода]

През 1933-1934 извършва първия 300-километров поход с верижни машини по северния бряг на п-ов Таймир от залива Дик (101º 40` и.д.) до фиорда Тереза Клавенес (105º и.д.). Изследва о-вите Комсомолска Правда (77°20′ с. ш. 107°20′ з. д. / 77.333333° с. ш. 107.333333° з. д.). Около залива Нордвик открива находища на нефт. В експедицията участва и жена му Елисавета Иванова в качествато си на лекар.

Следващи години 1935-1985[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 Урванцев става доктор на геолого-минераложките науки, а през 1937 е назначен за заместник директор на Арктическия институт.

През 1938 Урванцев, както и милиони други съветски граждани е арестуван, обвинен по чл. 58, ал. 7 и 11 във вредителство и съучастие в контрареволюционна организация и осъден на 15 години концентрационен лагер. През февруари 1940 присъдата е отменена, но през август същата година отново е арустуван и осъден на 8 години. По стечение на съдбата заточението на Урванцев е там където открива най-големите в света медно-никелови находища – района на Норилск. По време на пребиваването си в лагера, от 1944 до 1948 участва в геоложки експедиции търсещи на п-ов Таймир находища на уранова руда – суровина за създаването на първата съветска атомна бомба.

През 1945 Урванцев официално е освободен от лагера, но остава на поселение в Норилск и отново участва в изследователски геоложки дейности на Таймир. След 1953 окончателно е реабилитиран и от 1958 до 1967, вече като пенсионер, работи като началник на геоложкия отдел в Института за Арктика в Ленинград. През 1959 за големите му заслуги по изучаването на С ъветския Север му е присъден Голям златен медал от Географското дружество на СССР, а през 1963, във връзка с неговата 70-годишнина е награден с втори орден Ленин.

Урванцев умира в Ленинград на 20 февруари 1985 на преклонна възраст - 92 години и в изпълнение на завещанието му е кремиран и урната с прахта му е погребана в Норилск.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носят:

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973 г.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 5 Новейшие географические открытия и исследования (1917 – 1985), М., 1986., стр. 43-46, 82-84. http://www.bookshunt.ru/b31132_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.5
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Урванцев, Николай Николаевич“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.