Направо към съдържанието

Николай Фол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Николай Фол
български писател, драматург и режисьор
Роден
Починал
14 март 1969 г. (71 г.)
Литература
Период1918 – 1968
Семейство
СъпругаВера Бояджиева-Фол
ДецаАлександър Фол

Николай Тодоров Фол е български писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания и преводач.

Биография и творчество

[редактиране | редактиране на кода]

Николай Фол е роден на 13 януари 1898 г. в Берковица, в семейството на Тодор Георгиев и Николина Атанасова. Баща му е учител и банков чиновник, създател на първия църковен хор в България и на първия самодеен театрален колектив от учители. Майка му е дъщеря на един от строителите на първата жп линия Русе-Варна, учила в Нанчовото педагогическо училище в Шумен и е учила във френски колеж.

Завършва Търговската гимназия в София, след което учи режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин. След дипломирането си се връща в България, където се свързва с литературния творчески кръг на Христо Смирненски, Елин Пелин, Гео Милев, Александър Балабанов, и Александър Жендов. Заедно с Христо Смирненски издава вестник „Маскарад“. През 1923 г. Христо Смирненски му посвещава стихотворението си „Рицари след бой“.

Сътрудничи на в. „Литературен глас“, „Развигор“, „Литературни новини“, „Щурец“ и др. В продължение на 4 години е редактор на вестник „Българан“. Редактира списание „Хоро“, а заедно с Христо Бръзицов – и списание „Палячо“. Прави много преводи, като е първият преводач на Бертолт Брехт в България.

През 1932 г. създава първата детска театрална школа в България. В периода 1934 – 1944 г. е директор-режисьор на Софийски областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, и Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа.

Като писател е автор на разкази, книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики“, „Принц Вей Хайвей“, „Татунчо и Татунка“, „Принцесата Пики Тики“. Поставя пиесата на Брехт „Опера за три гроша“.

Съпруг е на писателката Вера Бояджиева-Фол и баща на траколога проф. Александър Фол.

Николай Фол умира на 14 март 1969 г. в София.

  • „Моята землянка: Хуморист. страници“ (1918)
  • „Незначителни събития“ (1922) – разкази
  • „Лято“ (1923) – новела
  • „Червеният фенер“ (1925) – разкази
  • „Народ и деспот“ (1928)
  • „Алековия Бай Ганьо. Пригоди за деца Николай Фол“ (1929),
  • „Мешко и приятеля му Таралежко“ (1930) – роман за деца
  • „Слънчев дом“ (1946) – приказки и легенди
  • „Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин“ (1932)
  • „Три желания“ (1975)
  • „Разкази, пиеси. Избрани творби“ (1979)
  • „Златното магаренце. Весели приказки“
Корица на „Сватбата на мишока Мики“ от Пенчо Георгиев
  • „Брачните вериги“ (1932) – комедия
  • „Царкинята с девет пръста“ (1932)
  • „Ловджийска сватба“ (1934) – комедия
  • „Новите дрехи на царя“ (1935) – комедия
  • „Сватбата на Мишока Мики“ (1935, 1946)
  • „Сговорна дружина: Кооперативна пиеса за деца в 3 действия“ (1939)
  • „Златната невяста“
  • „Червената шапчица“
  • „Живата кукла“
  • „Сговорна дружина“
  • „Продадената брадва“