Николай Фол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Тодоров Георгиев
Псевдоним Николай Фол
Роден 13 януари 1898 г.
Починал 14 март 1969 г. (71 г.)
Професия писател, драматург, режисьор, общественик, редактор, преводач
Националност Флаг на България България
Активен период 1918–1968
Съпруга Вера Бояджиева-Фол
Деца проф. Александър Фол

Николай Фол, надлежно Николай Тодоров Георгиев е български писател, драматург, режисьор, културен деец и общественик, редактор на периодични издания и преводач.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Николай Фол е роден на 13 януари 1898 г. в Берковица, в семейството на Тодор Георгиев и Николина Атанасова. Баща му е учител и банков чиновник, създател на първия църковен хор в България и на първия самодеен театрален колектив от учители. Майка му е дъщеря на един от строителите на първата жп линия Русе-Варна, учила в Нанчовото педагогическо училище в Шумен и е учила във френски колеж.

Завършва Търговската гимназия в София, след което учи режисура и драматургия в Лесинговия университет в Берлин. След дипломирането си се връща в България, където се свързва с литературния творчески кръг на Христо Смирненски, Елин Пелин, Гео Милев, Александър Балабанов, и Александър Жендов. Заедно със Христо Смирненски издава вестник „Маскарад“. През 1923 г. Христо Смирненски му посвещава стихотворението си „Рицари след бой“.

Сътрудничи на в. „Литературен глас“, „Развигор“, „Литературни новини“, „Щурец“ и др. В продължение на 4 години е редактор на вестник „Българан“. Редактира списание „Хоро“, а заедно с Христо Бръзицов – и списание „Палячо“. Прави много преводи, като е първият преводач на Бертолт Брехт в България.

През 1932 г. създава първата детска театрална школа в България. В периода 1934 – 1944 г. е директор-режисьор на Софийски областен театър и на театрите в Русе, Варна и Пловдив. Поставя пиеси в Пловдив, Варна, Сливен, Пазарджик, Русе, Габрово, Плевен, Бургас, и Враца. През 1951 г. създава втората детска театрална школа.

Като писател е автор на разкази, книги и много детски пиеси, сред които „Мишока Мики“, „Принц Вей Хайвей“, „Татунчо и Татунка“, „Принцесата Пики Тики“. Поставя пиесата на Брехт „Опера за три гроша“.

Съпруг е на писателката Вера Бояджиева Фол и баща на траколога проф. Александър Фол.

Николай Фол умира на 14 март 1969 г. в София.

Произведения[редактиране | редактиране на кода]

  • „Моята землянка: Хуморист. страници“ (1918)
  • „Незначителни събития“ (1922) – разкази
  • „Лято“ (1923) – новела
  • „Червеният фенер“ (1925) – разкази
  • „Народ и деспот“ (1928)
  • „Алековия Бай Ганьо. Пригоди за деца Николай Фол“ (1929),
  • „Мешко и приятеля му Таралежко“ (1930) – роман за деца
  • „Слънчев дом“ (1946) – приказки и легенди
  • „Татунчо и Татунка. Как две деца и един котарак отлетяха на Луната с цепелин“ (1932)
  • „Три желания“ (1975)
  • „Разкази, пиеси. Избрани творби“ (1979)
  • „Златното магаренце. Весели приказки“

Пиеси[редактиране | редактиране на кода]

Корица на „Сватбата на мишока Мики“ от Пенчо Георгиев
  • „Брачните вериги“ (1932) – комедия
  • „Царкинята с девет пръста“ (1932)
  • „Ловджийска сватба“ (1934) – комедия
  • „Новите дрехи на царя“ (1935) – комедия
  • „Сватбата на Мишока Мики“ (1935, 1946)
  • „Сговорна дружина: Кооперативна пиеса за деца в 3 действия“ (1939)
  • „Златната невяста“
  • „Червената шапчица“
  • „Живата кукла“
  • „Сговорна дружина“
  • „Продадената брадва“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]