Николай Чудотворец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Свети Николай.

Свети Николай Чудотворец
християнски светец
St Nicholas Icon Sinai 13th century.jpg
Роден
15 март 270 г.[1]
Починал
6 декември 343 г.
Мира, Ликия
ПогребанСан Никола, Бари, Италия

РелигияРанно християнство
Канонизация
Почитан вцялото християнство
Главно светилищеБазилика „Свети Никола“, Бари, Италия
Празник6 декември (Никулден),
9 май (Летен Никулден)
АтрибутиЕпископски одежди; В Източното християнство – Евангелска книга и омофор
ПокровителствоДецата, моряците, рибарите, бъчварите, пивоварите, погрешно обвинените, покаялите се крадци, стрелците (с лък), фармацевтите, търговците, собствениците на заложни къщи, банкерите (в миналото – лихварите). Светец-покровител на много градове: Абърдийн, Амстердам, Голуей, Бари, Бургас, Ливърпул, Москва. Възприет е за покровител на Херцогство Лотарингия, Гърция и Русия
Свети Николай Чудотворец в Общомедия

Свети Николай Чудотворец или свети Никола е източноримски духовник, архиепископ на град Мира в областта Ликия, Мала Азия.[2][3] Известен като противник на езичеството и арианството. В иконографията на Източноправославната църква често се изобразява редом с Исус Христос и Дева Мария.[4][5]

През целия си живот Никола помага на страдащите, защитава невинните и укрепва слабите със словото на истината и вярата. След смъртта си е почитан като светец и покровител на бедните, децата, моряците, рибарите, пътешествениците, търговците, банкерите и лихварите, затворниците, покаялите се крадци, пивоварите, бъчварите, фармацевтите (в по-стари времена – билкарите, знахарите и изцелителите), погрешно обвинените (особено ако са застрашени от тежко наказание), и на стрелците с лък.[6] Свети Никола е единственият светец, комуто се приписва, че притежава силата да възкресява (посредством молитвата си). В културата на някои народи се смята за пазач на портите на Рая. Известен и като застъпник пред Бога - има руска поговорка: „Помоли св. Никола и той ще предаде на Спасителя“ („Попроси Николу, и он скажет Спасу“).

Св. Никола е сред 12-те светци, почитани във всички християнски деноминации (православие, католицизъм, англиканство и нехалкедонски църкви).

С него са свързани празниците Летен Никулден, Никулден (още Зимен Никулден)[7], Коледа (като първообраз на Дядо Коледа[8]), и Нова година (като първообраз на Дядо Мраз[9]).

Посветени на свети Никола или във връзка с култа към него, са създадени множество произведения на изкуството от религиозно и от светско естество, като музикално творчество (с особено богати традиции в Гърция), литературна и изследователска дейност (агиография, теология, историческа литература, изследвания в областта на археологията и антропологията), емитиране на монети от цял свят с лика на светеца[10] (вкл. в България[11]), хералдиката (три кесии с жълтици, стилизирани до златни кълба).

Имена и техния произход[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай е руската форма на името Никола, използвано в България и други страни („Никола“ се ползва и в Русия до Руския църковен разкол от 1650-те). То произлиза от гръцките думи „побеждавам“ (nikáo) и „народ“ (laós) и първоначално вероятно се е произнасяло Николаос[12]. Има ред регионални варианти:
    • Никлас, Санта Клаус (фолклорен персонаж в западна Европа и Северна Америка)[13][14]
    • Клаас, както и слято със „свети“ – Синтерклаас[15] (в Нидерландия и Белгия; нидерл. Sinterklaas от Sint Nicolaas). На нидерландски е известен и като Светецът (De Sint), Добрият светец (De Goede Sint) и Добрият свят човек (De Goedheiligman).
    • Ник (на англ. Saint Nick, в САЩ) – умалително
    • Никълъс
    • Микола (в Украйна)
  • Николай Чудотворец[16] – име, дадено му заради чудесата, с които е известен приживе, според легендите.
  • Николай Угодник, заради неговата отзивчивост да помогне и състрадателност. Всичките му дела имали за цел да умиротворяват, закрилят и дават изцеление.
  • Николай Мирликийски[17] (слято от „Мир Ликийски“) във Византия, или само „от Мира“, по имената на град Мира (където става архиепископ) и на областта в която той се намира – Ликия.
  • Никола от Бари е названието му във Венеция и Бари, както и в други градове в Италия, но не навсякъде, защото в някои части на страната е утвърдено първоначалното име, с което е бил известен. Като Никола от Бари е познат и в други страни.
  • Дядо Коледа – персонаж в популярната култура, първообраз на който е св. Никола.[18] Въпреки известното подобие на имената (с умалителната форма Коля, Кола), популярното в България и други страни в Източна Европа, име на Свети Никола, в образа му на Дядо Коледа, произлиза не от собственото му име, а от това в древноримския календар на дните, в които се празнуват празниците, свързани с него – календи[19]. Във фолклорните традиции, то е повече свързано с образа на славянското езическо божество Коляда, поради сходството на имената и многото запазени, повлияни или заимствани от култа към него народни обичаи (например – колачета, коледуване)[20].[източник? (Поискан преди 63 дни)]
  • До началото на 20 век името му е сред най-предпочитаните за новородените в Русия.
  • Николай е четвъртото по разпространеност мъжко име в България. Имен ден в България празнуват близо 200 000 души.[21]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Николай Мирликийски е роден на 17 март 270 г., в големия пристанищен град Патара, Ликия, в богато семейство. След като още като дете остава сирак, грижите за него поема чичо му, епископ на града и скоро го прави свой помощник. Семейните имоти не остават във владение на Николай, – той ги раздава на бедните, но запазва останалите си богатства. Става епископ на друго важно пристанище – Мира, вероятно в началото на управлението на императорите Диоклециан и Максимиан. Те си поделят управлението на империята с още двама видни военачалници, в опит обновят Римската империя, въвеждайки управление на четирима (тетрархия). [22] До 305 г. като двама главни императори (августи) управляват Диоклециан и Максимиан, а техните подчинени императори са Констанций Хлор на запад и Галерий – на изток. През 305 г., на Диоклециан и Максимиан се оттелят, а другите двама ги наследяват и на свой ред назначават нови цезари, понеже вече са августи. При оттегляне, смърт или подобни обстоятелства се поставят нови заместници или подзаместници. Тази стройна система бързо се обърква, когато между тетрарсите настъпват тежки разногласия и в страната избухва всеобща гражданска война, съпътствана и от множество вражески нападения и от войни на тетрарсите, с различни узурпатори и бунтовници, и в която като победител започва да се очертава Галерий. Под негова власт е Мира и така Николай вероятно става жертва на започнатите още от Диоклециан и продължили около 10 години (от 303 г. нататък) гонения на християните, заради тяхната опозиция срещу култовете към Непобедимото слънце и към гения на императора, в които Галерий е особено деен. Гоненията са прекратени след като в Медиоланския (Миланския) едикт Константин I Велики и Лициний, през 313 г., призовават властите в страната повсеместно да спазват по-рано издадения от Галерий Сердикийски едикт (311 г.), малко преди смъртта му. В него той обявява, че е преосмислил отношението си към християните и нарежда и настоява занапред да бъдат свободни да изповядват религията си, обявява я за законна и им отрежда права, равни с тези на другите жители на империята[23].

Към 325 г., с изключение на Константин Велики, всички тетрарси и всички по-основни претенденти за властта са мъртви или трайно отстранени. Междувременно Лициний се отмята от едикта и отново е подхваща собствена религиозна реформа за налагане на главен бог в империята на олимпийски бог Юпитер/Зевс. Възможно е Николай Мирликийски да е пострадал и в свързаните с нея гонения срещу християните от 320 г. Константин побеждава и убива Лициний. Той избира за нова столица на империята или поне на източната ѝ половина град Византион на брега на Босфора, преустройва го и го нарича Константинопол. В опит да съдейства за изглаждането на някои сериозни противоречия между християните, свиква в град Никея, в областта Витиния Първия вселенски събор. Предполага, че там са присъствали общо 318 епископи и сред тях бил и Николай Мирликийски.[24] По основния въпрос на събора – доколко прави са възгледите на мислителя Арий, водач на особено влиятелната тогава групировка на арианите, той решително е на позициите на техните опоненти (чиито разбирания стават основа на православието). Решението на събора е арианството да бъде обявено за ерес. Съществува версия, според която на събора Св. Никола удря шамар на Арий, задето не почита Христос (което не е така, защото за арианите Христос също е бог, но все пак по-нисше същество от Отца, който го е създал, а после той самият създал света). Остава спорен и въпросът дали не би бил лишен за това от епископството си, от ръководителите на събора. Липсват сведения арианите да са предприели репресии срещу него по този повод, въпреки че след събора влиянието им всъщност се засилва. При наследника на Константин, император Констанций II (управлявал между 337 и 361 г.), който също е привърженик на учението на Арий, Николай изглежда запазва поста си и умира на преклонна възраст. Като епископ на Мира и се прочува с добродетелите си, главната от които била щедростта му. Познат е като много благ и справедлив човек, с благочестиви привички. Погребан е в храм в землището на град Мира. мощите му се прочуват като мироносни и чудотворни. През 1087 г. част от мощите му, вероятно около 80%, са откраднати от италиански моряци от храма в Мира и са пренесени в гр. Бари (дн. Италия), където част от тях се пазят и до днес – 21.век, а друга е разпределена в множество други църкви. Денят на който е отслужена първата литургия по този повод пристигане на мощите в Бари става датата на започналият да се разпространява оттогава празник Летен Никулден).[25] Останалата или повечето от останалата част от мощите, приблизително 20% от тях, е заграбена от венецианците през 1099 г., по време на Първия кръстоносен поход и сега се намират в катедалата на остров Лидо и в други места, към които са пренасочени[26][27]. Понеже се счита, че така похитителите им са ги спасили от унищожение от страна на турците, впоследствие светецът е обявен за покровител на крадците. Частица се пази и почита и в храма „Св. Николай“ в София, и в Созопол. Понастоящем (2022 г.), сред останките на полупотъналия Мира (при днешното турско селище Демре), все още се намира каменният саркофаг на светеца и е възможно и там да е останала малка част от мощите му, към което сочат драматичните обстоятелства около разнасянето на онези им части, чиято съдба е известна.[28][източник? (Поискан преди 63 дни)]

Образ в различни култури[редактиране | редактиране на кода]

Николай Мирликийски, изобразен в православен стил

Отбелязването на Никулден по света е свързана с различни традиции, а самият св. Никола има разнолик образ.[29]

В православието св. Никола е изобразяван в епископски одежди (сакос), с разтворена Библия в лявата ръка и с благословяваща дясна ръка, гологлав или с митра. Св. Никола е най-популярният светец в Източноправославната църква и често се изобразява редом до Христос и Дева Мария.

В католицизма св. Никола е изобразяван в епископски одежди, често с три златни топки и/или кацата с три спасени деца.

В иконографията свети Николай е изобразяван основно в три варианта – с митра на главата и по-плътни дрехи (известен като Зимен свети Никола); с по-леко облекло и без митра (известен като Летен свети Никола); и с голям ореол, който в скулптурните фигури често е изработен от злато. Облеклото и обликът му в различните страни и художествени школи може значително да се различават.[източник? (Поискан преди 60 дни)]

Почитта към светеца в Русия е добре известна. В Московска Русия и Руската империя, както и в съвременна Русия от 21. век, св. Никола е заемал първо място сред светците (следван от Дева Мария) в броя на храмовете и посветените икони.

Николай Можайски е популярният в Русия образ на светеца с разперени ръце и меч в ръка (от легендата свързна с град Можайск).[30] Дълго време се считало, че светецът е важен помощник на русите в техните войни с тюркските народи.

Друг популярен образ в иконографията на източните славяни е Нико́ла Отвра́тный (в Южна Беларус)[31]

Другаде е познат и почитан повече като фолклорен персонаж, вариант на местно божество или светец-покровител на самото място, със съответното наблягане и в произведенията на изкуството на тези му черти.[източник? (Поискан преди 60 дни)]

Особено в Италия, но също и в Русия е популярно дялането на дървени фигури, изобразяващи Николай Мирликийски, с различни размери, включително и ръчно преносими, но най-вече големи скулптури, предназначени за празнични пътувания и процесии, извършвани пеша (със специални лектики, носени със съвместни усилия от голям брой поклонници) или с различни транспортни средства – обикновено лодки или каруци.

Легенди за свети Николай[редактиране | редактиране на кода]

Николай Мирликийски, изобразен в католически стил

Спасение на три девици. Една от най-популярните легенди, наложила изобразяването на светеца епископ с три кесии/златни топки в католическите традиции, разказва как спасява три девици.[32] Баща на 3 дъщери, пропилял богатството си с неблагополучни сделки, с което ги оставил без зестра, и възнамерявал да ги продаде като блудници. Като научил, св. Никола решил да ги избави от тази съдба. Една нощ той се изкачил на покрива на къщата им и тайно спуснал през комина кесия със златни монети ауреус. Повторил го още два пъти. Бащата, който много държал да разбере, кой е тайният благодетел, успял да издебне епископа, тъкмо когато хвърлял третата поред кесия. Така доброто дело получило своята публичност.

Коледната традиция в Северна Америка и Западна Европа подаръците за децата да се поставят в чорапи пред камината, произлиза от същата легенда, според която дарените за зестра жълтици падали в чорапите им.

Възкресяване на три деца. Най-изобразяваният мотив от житието на светеца в католицизма е в епископски одежди до бъчва с три деца. Тази легенда вероятно е базирана легендата за спасяването на трите девици. Историята разказва, че касапин убил, разчленил и скрил в каца за осоляване на месо три деца, но светецът, като видял това, помолил се на Господ и силата на молитвата му ги съживила. Възможно е първоначално да е била пресъздадена друга ситуация – децата да са били укривани живи в бъчвата от свой близък, за да не бъдат отведени в робство, а епископът е платил дълговете на кредиторите. Във връзка с тази легенда, св. Никола е обявен за покровител на търговците и дейците на банковото дело.

Спасение на невинно осъдени . Според легендата трима несправедливо обвинени мъже били осъдени на смърт чрез обезглавяване. Епископът се помолил на бога и той спрял ръката на екзекутора.

„Николай Мирликийски спасява трима невинно осъдени от смърт“, худ.Иля Репин. Тази картина, закупена от Александър III, повлияла на решението на императора да създаде Държавния руски музей[33]

Връщане на заробено дете. Веднъж св. Никола платил щедър откуп за да върне на родителите си детето, дадено от тях в робство, срещу неизплатените им дългове.

Чудотворни приключения по море. На младини св. Никола пътувал до египетския град Александрия за да се запознае с поученията на тамошните проповедници. В морето се разразила буря, един моряк паднал от върха на корабната мачта и всички мислели, че е умрял. Свети Никола възкресил или с голямо умение – излекувал моряка. Друг път – с молитва успокоил морето. Оттогава е останала славата му на повелител на морските бури и закрилник на моряците.

Вариант на тази легенда, имаща по-алегорично естество, гласи, че корабът получил пробойна. Св. Никола запушил дупката с жив шаран, от която случка останала традицията на Никулден да не се остава без шаран на трапезата. От Древността рибата, наред с агнето, е била един от основните символи на християнската религия, която трябва да е вдъхновила моряците и те да са спасили кораба си с общи усилия.

Преборване с глада. Веднъж, когато в Мала Азия реколтата била слаба и повсеместно настъпил глад, особено много пострадал град Мира. Но се намерило следното спасение: когато край града акостирал кораб със жито, предназначено за Константинопол, епископът убедил капитана да свали на брега част от него, с обещанието, че от това търговецът нищо няма да загуби. Когато по-късно взели да свалят в столицата остатъка, се оказало, че тежестта му е същата, каквато е била на общия товар.

Явявания след смъртта му. В труден за руския народ момент, иконата на св. Николай Чудотворец се явява на московския княз Дмитрий Донски, като подкрепа в противопоставянето му на Златната орда., през втората половина на 14. век.

Заболелият княз на Киев Мстилав Велики, когато бил далеч от столицата си, където се намирала икона на Николай Мирликийски, известна като чудотворна, поискал да я види и изпратил хора да му я донесат. Но по пътя те били забавени от буря и вече мислели, че няма да стигнат навреме. Изведнъж открили, че тази икона вече се намира на борда на кораба им и побързали да се върнат и да излекуват княза, който щом я взел се подобрил, а после и напълно оздравял.

Избавлението на младежа Василий. Според легендата, няколко века след смъртта на св. Никола, арабски пирати от остров Крит разрушили и откраднали мощите му от град Мира. С това било заробено момче, на име Василий, впоследствие продадено на емир, който го използвал за виночерпец. Момчето разказало, че се помолило на св. Никола, а когато емирът се присмял и на молитвата му, тя изведнъж се изпълнила и той се пренесъл още в същия момент у дома, в Мира.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  1. Иванов, Топоров. 1995
  2. Калинский. 1997
  3. Успенски. Филологические разыскания в области древностей. 1982
  4. Белова. 2004
  5. Ливерий Воронов. Святитель Николай – ревнитель и защитник Православия // Журнал Московской Патриархии №6, №7. 1961
  6. Г.-Д. Нацов, Галданова Г. Р. Материалы по истории и культуре бурят. – Улан-Удэ. 1995
  7. Орлова. История христианизации калмыков: середина XVII – начало XX в. – М.: Вост. лит. 2006
  8. Чарлз У. Джоунс. Свети Николай от Мира, Бари и Манхантън. 1978

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Book of Martyrs. Catholic Book Publishing, 1948.
  2. Биография
  3. Биография
  4. Иконография в Православието
  5. Иконография в Коптската православна църква
  6. Молитва Към Николай Чудотворец. //
  7. [Никола зимний / Валенцова М. М., Узенева Е. С. // "Славянские древности: Этнолингвистический словарь": в 5 т. / под общ. ред. Н. И. Толстого; Институт славяноведения РАН. – М. : Межд. отношения, 2004. – Т. 3: К (Круг) – П (Перепёлка). – С. 396. – ISBN 5-7133-1207-0.]
  8. Първообраза на Дядо Коледа
  9. Първообразът на Дядо Мраз
  10. Монети с лика на св. Никола
  11. 10 лева, 2004 г. – Св. Николай Мирликийски Чудотворец
  12. Изписване на името на свети Никола в Гърция
  13. В. В. Иванов, В. H. Топоров // Мифы народов мира : Энцикл. в 2 т. / гл. ред. С. А. Токарев. – 2-е изд. – М. : Советская энциклопедия, 1988. – Т. 2 : К—Я. – С. 176
  14. Александр Ткаченко. От святителя Николая до Санта Клауса. // 2011-12-20. Посетен на 2017-09-23.
  15. Името Синтерклаас
  16. Името Чудотворец
  17. Името Мирликийски
  18. Първообраза на Дядо Коледа
  19. Произход на думата "Коледа" от латинското "календи"
  20. Коледни традиции, свързани с Коляда
  21. Имен ден в България
  22. Римската тетрархия
  23. [1] Едикти за религиозна толерантност на Галерий - 311 г., и на Константин и Лициний - 313 г.
  24. Първи Вселенски събор в Никея - 325 г.
  25. Летен свети Никола
  26. Пренасяне на мощите на Николай Мирликийски в Бари, и във Венеция
  27. Подробности за мощите на Свети Николай, отнесени от венецианците
  28. Демре, Турция - в по-ново време
  29. Традиции свързани със св. Никола
  30. Maximov, Vladimir. НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ. //
  31. [Горбунов Ю. Е., Херсонский Б. Г. Липованская икона. Відп. ред.: О. И. Губарь; ОНУ им. И. И. Мечникова, Ист. фак. – Одесса: Друк, 2000. – 124 с., с. 77.]
  32. Легенди за св. Никола
  33. История создания музея. Государственный Русский музей. Дата обращения: 9 июля 2015. Архивировано 10 июля 2015 года.