Свети Никола Чудотворец (Охрид)
| „Свети Никола“ „Свети Никола“ | |
 църквата отвън | |
 | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Охрид |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Дебърско-Кичевска |
| Архиерейско наместничество | Охридско |
| Изграждане | 1863 година |
| Статут | паметник на културата |
| Състояние | действащ храм |
| „Свети Никола“ в Общомедия | |
„Свети Никола“ (на македонска литературна норма: „Свети Никола“) е православна църква в град Охрид, Северна Македония. Църквата е главна църква на Девета охридска парохия, част от Охридското архиерейско наместничество на Дебърско-Кичевската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата се намира на улица „Спас Банджов“ № 24, на кръстовището с „Партизанска“, в Долна Влашка махала (Търсия). Църквата е издигната от заселилите се в Охрид власи, след унищожаването на Москополе от Али паша Янински, при управлението на Джеладин бег (1800 - 1830). Изградена е в 1863 година при управлението на митрополит Мелетий Преспански и Охридски.[2]
Над западния вход има гръцки надпис:
| „ | На Свети Николай този храм се издигна от Долната румънска махала в Лихнида, при архиерейството на Мелетий в годината от Христа 1863. | “ |
Над южната врата има втори надпис с текст от Псалмите Давидови 5 (7):
| „ | В течение на целия живот имаме нужда от грижа. Но чрез Твоето изобилно милосърдие аз ще вляза в дома Ти; С благоговение към Тебе ще се поклонят към светия Твой храм. | “ |
Архитектура[редактиране | редактиране на кода]
Църквата е еднокорабна, засводена с два слепи купола. Градена е от камък, а ъглите, покривните венци и петстранната апсида на изток са от бигор.[2] По-късно от западната страна на църквата е изградена училищна сграда, която по-късно е използвана от свещениците. В 2006 – 2009 година са доградени трем и камбанария.[2]
Стенописите са от края на XX век, дело на Драган Ристески от Охрид.[2] Дверите на иконостаса и разпятието вероятно са донесени от изгорената църква в Москополе.[1]
Иконостасът – шест внушителни престолни и празнични икони, е рисуван от Дичо Зограф в 1863 година.[2] От тази година е и иконата Свети Кирил, Свети Климент и Свети Методий – ядрото от композицията Седмочислениците.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 20 март 2014 г.
- ↑ а б в г д е Црква Св. Никола – Долна Влашка маала // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-09-28. Посетен на 27 септември 2017.
- ↑ Алексиев, Емил. Дичо Зограф - еден од најистакнатите македонски зографи // Премин Портал. Посетен на 9 април 2015.
