Николай II (Русия)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Николай II.

Николай II Александрович
Император и самодържец всеруски
Nicholas II, Tsar.jpg
Лични данни
Управление 1 ноември 1894 – 15 март 1917
Обкръжение В
Пълно име Николай Александрович Романов
Други титли Велик княз на Финландия
Цар на Полша
Роден
Починал
17 юли 1918 г. (на 50 г.)*
Погребан в Катедралата „Св. Петър и Павел“, Санкт Петербург
Предшественик Александър III
Наследник законен наследник на трона е синът му Алексей
Семейство
Династия Холщайн-Готорп-Романови
Баща Александър III
Майка Дагмар Датска
Брак Алиса фон Хесен-Дармщат
Потомци Олга Николаевна
Татяна Николаевна
Мария Николаевна
Анастасия Николаевна
Алексей Николаевич
Николай II Александрович в Общомедия

Николай II Александрович (на руски: Никола́ѝ Алекса́ндрович Романов) е последният император на Русия, цар на Полша и велик княз на Финландия. Той управлява от 1894 до принудителната си абдикация през 1917 година и е от династията Романови. Неговото управление е белязано с много социални и политически противоречия, революционни движения и две революции – 1905 – 1907 г. и 1917 г., война с Япония и Първата световна война. Николай II е принуден да се отрече от трона по време на Февруарската революция през 1917 година. Разстрелян е заедно със семейството си през юли 1918 година. Канонизиран е от Руската православна църква през 2000 г., а през 2008 г. е реабилитиран от Руския върховен съд.[1]

Детство и образование[редактиране | редактиране на кода]

Мария Фьодоровна с малкия Николай

Николай II Романов, наследникът на руския престол, е най-големият син от петте деца в семейството на император Александър III и императрица Мария Фьодоровна. Роден е на 6 май 1868 година в деня, когато Православната църква отбелязва паметта на Свети праведни Йов Многострадални. На това съвпадение той придава голямо значение, като през целия си живот изпитва "дълбока увереност", че "е обречен на страшни изпитания".

Бащата на Николай, Император Александър III, според много историци, бил дълбоко вярващ, хармонична личност, добър съпруг и баща. В тези качества той възпитавал и децата си.

От 14-годишна възраст Николай е приучен да води дневник и, следвайки примера на много царе и благородници по това време, той ден след ден добросъвестно записвал в него сведения за времето, имената на всеки, с когото се срещал и общувал. През годините воденето на дневника станало потребност. Именно благодарение на тези записки, образът на Николай II става по-ясен, по-обозрим за нас.

Николай II получава домашно образование на религиозна и военна основа. В продължение на 13 години занятията се водят по щателно разработена индивидуална програма. Бъдещият император изучава руски, немски, английски и френски език, история на Русия, литература и военно дело. В последните 5 години лекциите се водят от видни руски академици и представляват предимно икономически, военни и юридически дисциплини.

В края на теоретичното обучение, за да може бъдещият император да се запознае с военния живот и реда във военната служба, баща му го изпраща във военните тренировъчни лагери. Първите две години Николай служи в редиците на Преображенския полк, а след това - още две години в редиците на кавалерийския хусарски полк и в артилерията.

Бъдещият император още от младостта си бил впечатлен от армията, а руската армия олицетворявала за него величието и мощта на Русия. Александър III запознава своя син още в юношеска възраст с хода на управление на страната, канейки го да участва в делата на Държавния съвет и Комитета на министрите.

Част от неговата образователна програма включва посещението на различни руски губернии и други страни. По време на едно такова посещение, в Япония, над Николай II е извършено покушение[2] Кървавата риза от това покушение се пази в Ермитажа.

През пролетта на 1891 година, след морското си пътуване, Николай пристига във Владивосток. В Далечния изток той за първи път се докосва до държавните дейности като наследник на руския престол. Престолонаследникът участва в започването на строителството на Великата сибирска железница - най-дългата в Русия. Императорът възложил на сина си да отговаря за изграждането на участъка от пътя Усури, вярвайки, че участието на наследника в този случай,

„ще послужи като пълно свидетелство за Моя духовен стремеж да облекча отношенията на Сибир с другите части на Империята и по този начин да разкрия на тази земя, близка до сърцето Ми, че нейният мирен просперитет е моята най-голяма грижа".

Завръщайки се в столицата след пътуването през цял Сибир, престолонаследникът бил назначен за председател на Комитета за изграждане на сибирската железница, чиито задачи включват и общото развитие на Сибир, включително Далечния изток. Естествено, тези въпроси привлекли неговото специално внимание. В бъдещия цар вече се формирало разбирането за развитието на този регион.

В края на 1892 година наследникът станал председател на специална Комисия за предоставяне на помощи на населението от провинциите, засегнати от неуспеха на реколтата; този комитет събира дарения за над 13 милиона рубли, от които самият Николай Александрович дарява пет милиона златни рубли от наследството си за помощ на гладуващите. [3]

На 26 години наследникът на Руския престол бил скромен, приветлив и чувствителен човек; високообразован, с широк кръгозор, прекрасно познаващ руската история и литература и в съвършенство владеещ основните европейски езици.

Блестящото му образование се съединило с дълбока религиозност и познаване на духовната литература, което не било често срещано за тогавашните държавници.

Баща му успял да му вдъхне безкористна любов към Русия и чувство за отговорност за съдбата й. Още от детството на Николай му станала близка идеята, че неговото основно предназначение е да следва руските основи, традиции и идеали.

Коронация и управление[редактиране | редактиране на кода]

Николай II в Чернигов.

Николай II се качва на престола през 1894 г. след смъртта на баща си. Възцаряването му събужда известни надежди в обществото за либерализация. Тези надежди скоро биват попарени от самия монарх, който в началото на 1895 г. заявява открито пред представители на земствата и дворянството, че ще брани принципите на самодържавието и ще продължи водената от баща му Александър III консервативна политика.

Манифест от 17 октомври 1905 г.

Авторитарната форма на управление не възпрепятствала икономическия, социалния и културен напредък на Русия. С манифеста от 17 октомври 1905 година руският народ получил правото на неприкосновеност на личността, свобода на словото, пресата, събранията и съюзите. Със свободна воля бил избран парламент  - Държавна Дума. Русия станала правна държава - съдебната система била практически отделена от изпълнителната власт.

"При Николай II Русия се превърнала в аграрно-промишлена държава, градовете нараствали, строили се железопътни линии, нови предприятия. Императорът подкрепял решения, насочени към икономическа и социална модернизация, аграрната реформа на Столипин. Времето на управление на Николай II е най-динамичният период в нарастване  числеността на руския народ през цялата му история. <…>

Националният доход на Русия, при най-занижени изчисления, нараснал от 8 милиарда рубли през 1894 година до 22-24 милиарда през 1914 година, т.е. почти три пъти. Средният доход на глава от населението се удвоил. <…> Общите разходи за дяла на общественото образование и култура нараснали 8 пъти.” [4] Императорът активно насърчавал развитието на руската култура, изкуство и наука. Така едно от първите действия на Николай II било да се отделят значителни средства за подпомагане на нуждаещите се учени, писатели и публицисти, както и техните вдовици и сираци (1895 година).

В „Царствование императора Николая II“ Сергей Сергеевич Олденбург доказва, че революцията през 1917 г. е прекъснала успешно нарастващото икономическо развитие на Русия: „за двадесетте години управление на император Николай II, Русия достигнала безпрецедентно ниво на материалното благополучие.“ [5]

Други значителни и твърди реформи, предприети от императора били тези, насочени към изкореняване на пиянството. Били създени така наречените попечителства на народна трезвеност. Целта на тези общества била "борба с пиянството, както и разпространение на християнската нравственост и благочестие сред военните редици". Техните задачи били „защита на населението от злоупотреба с твърд алкохол, грижи за лечение на страдащите от алкохолизъм, особено в приютите, нравствено въздействие на населението по пътя на ограмотяване за вредата от неумерената консумация на вино и приучаване към по-ползотворно използване на свободното време в специално създадени за това читални, народно четене, беседи".

На Николай II принадлежи идеята за всеобщо и пълно разоръжаване. По негова инициатива бил направен първи опит в историята на човечеството да се ограничи "надпреварата във въоръжаването" чрез широк международен договор. Резултатът бил Хагските мирни конвенции през 1899 и 1907 години и създаването на Международния съд, който действа и днес. През лятото на 1898 година, по нареждане на царя, било подготвено Обръщение към всички страни по света. В него се казвало: "Тъй като въоръженията на всяка държава растат, те все по-малко и по-малко отговарят на поставената от правителствата цел. Нарушенията на икономическия строй, причинени предимно от излишъка на въоръжаването и постоянната опасност, която се състои в огромното натрупване на военни средства, превърна въоръжения свят в днешно време в огромна тежест, която народите търпят с голяма трудност... Поставянето на ограничения върху непрекъснатите въоръжения и върху търсенето на средства за това, с цел предотвратяване на нещастията, заплашващи целия свят – това е висш дълг на всички държави.“ Русия направила предложение да се свика всеобща мирна конференция. Политическото мислене на болшинството държавници на страните, участващи в мирната конференция, обаче, било свързано с доктрината за неизбежността на войните и военните конфронтации. Основните предложения на Николай II не били приети, въпреки че по някои въпроси бил постигнат известен напредък – забранено било използването на най-варварските военни методи и бил създаден постоянен съд за мирно разрешаване на споровете по пътя на посредничество и арбитраж.

Последната институция станала прототип на Обществото на народите и на Организацията на обединените нации: решенията и устава на конференциите от Хага били включени като основа в техните законови документи. [6]

След Февруарската революция царят и цялото му семейство са поставени под домашен арест в двореца „Царско село“ край Санкт Петербург. Няколко месеца по-късно, през август са преместени в Тоболск, Урал. През април 1918 г. следва ново преместване, този път в Екатеринбург, Урал.

Цялото семейство заедно с личния им лекар и трима прислужници са разстреляни през юли 1918 година. Екзекуцията се извършва без съдебен процес. Телата им са обезобразени, за да не бъдат разпознати и хвърлени в общ гроб. Останките им са открити през 1991 г., идентифицирани с ДНК анализ[7] и погребани с държавни почести през 1998 г. Две от телата липсват, което поражда спекулации, че може би най-малката дъщеря, Анастасия, успява да се спаси. Но телата им са намерени през 2007 г. и са идентифицирани.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Престолонаследникът Николай и принцеса Алиса Хесен-Дармщат се влюбили един в друг от първата си среща през 1884 година. Николай II среща бъдещата си съпруга за първи път през 1884 година. През 1889 г. бъдещият император на Русия иска разрешение от баща си за сключване на брак, но баща му отказва. Десет години след първата им среща, през 1894 г., Николай II се жени за Алиса фон Хесен-Дармщат, която приема името Александра Фьодоровна.

Двамата изживяват един изключително щастлив брак, сключен по любов, което при монарсите е изключителна рядкост.

За дълбочината и мащаба на чувствата им, които днес познаваме от тяхната кореспонденция и дневници, малко хора подозирали по онова време:

„Слънце мое драгоценно, събудих се с твоето мило име на уста и така дълбоко и горещо се помолих за твоето благополучие, здраве и щастие. Малка моя, единствена моя, не е възможно да опиша с думи колко те обичам - аз съм изпълнен с моята любов и само тя озарява тези мрачни дни. Бог да те благослови, моя Алекс. Ники“

През тежките години на войната, когато императорът на практика прекарвал цялото си време на фронта, Александра Фьодоровна пише на съпруга си:

„Плача като голямо дете. Виждам пред себе си твоите тъжни очи, изпълнени с ласкавост. Изпращам ти моите най-горещи пожелания за утрешния ден. За първи път от 21 години няма да прекараме този ден заедно, но колко живо си спомням всичко!

... с какво щастие и с каква любов ти ме дари през всичките тези години.“

„Най-горещо ти благодаря за цялата ти любов. Само ако знаеше как ме поддържа това. Наистина, не знам как бих издържал всичко това, ако Бог не ми беше дал в твое лице жена и приятел. Говоря сериозно. Понякога ми е трудно да изкажа тази истина, поради глупава срамежливост  ми е по-лесно да изложа всичко на хартия.“

Из писмо на Николай II [8][9][10]

Двамата имат пет деца:

Снимка Име Година на раждане Година на смърт Бележки
Александра Фьодоровна с дъщерите си
Олга Николаевна 1895 1918 Най-възрастната дъщеря.
Татяна Николаевна 1897 1918
Мария Николаевна 1899 1918
Анастасия Николаевна 1901 1918 Най-малката дъщеря.
Алексей Николаевич 1904 1918 Наследникът на трона.

По мнение на приближени, Александра Фьодоровна била образец за много добродетели: безупречна, нежно обичаща съпруга си, примерна майка, внимателно следяща за възпитанието на своите деца и полагаща всички усилия в тяхното многостранно развитие и укрепването в тях на високонравствени принципи.

Княгините получили прекрасно домашно образование, свирели на пиано, танцували и рисували добре. Възпитани били в дълбока религиозност, посещавали богослужения с родителите си. Императрицата устройвала благотворителни базари, където самата тя, заедно с дъщерите си, продавала това, което била направила със собствените си ръце. Получените немалко средства били използвани за подкрепа на благотворителни институции.

По своя инициатива Александра Фьодоровна основала приюти, училища за медицински сестри и ортопедични клиники за болни деца. Друга нейна грижа била училището на народното изкуство.

Животът на царя и царицата бил проникнат не само от взаимна любов, тяхната обич към Русия била толкова силна, както и любовта им един към друг. "Не за себе си живеем, а за другите, за Родината" – това са  редове от писмо на Александра Фьодоровна. [11]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Реабилитираха последния руски цар
  2. Покушение на жизнь цесаревича Николая
  3. „Покаяние спасёт Россию“ - О.А. Иванова, Т.Н. Микушина, Е.Ю. Ильина ISBN 9785903894512
  4. Сп. „NB. Особое внимание“, 26.07.2011 г.[1]
  5. "Царствование императора Николая II" - Ольденбург Сергей Сергеевич
  6. „Император Николай II. Крестный путь“ Е.Ю. Ильина, О.А. Иванова, Т.Н. Микушина - ISBN 9785990789494
  7. ДНК-експертиза потвърди автентичността на останките на последния руски цар Николай II
  8. Императрица Александра Федоровна — записи из ее дневников о любви, семье, верности и вере
  9. [2]«Дивный Свет»
  10. “Я все еще и наполовину недостойна тебя”. Письма невесты жениху – Аликс Гессенская цесаревичу Николаю
  11. Боханов А.Н. Романовы. Сердечные тайны. – М.: Аст-Пресс, 2004.

[1]

Александър III император на Русия
велик княз на Финландия
(1894 – 1917)
---
  1. Платонов О.А. Царь Николай II. / В кн.: Герои и антигерои Отечества. Сост. В.М. За-бродин. – М.: "Информэкспресс" – "Российская газета" – "Практика", 1992 Крылов-Толстикович А.Н. Великая Княгиня Мария Владимировна: реабилитацияЦарской Семьи прежде всего нужна России // Российские вести. – 21 декабря 2005. Платонов О.А. Терновый венец России: Заговор цареубийц (Убийство Николая IIи его семьи). – М.: Родникъ, 1996 Библиотека Гумер-история / Кузнецов В. Русская Голгофа. /  http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/kuzn1/04.php http://за-царя.рф/catastrophe