Николаос Ст. Хасос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николаос Ст. Хасос
Νικόλαος Στ. Χάσος
гръцки политик
Роден
Починал

Образование Атински университет
Партия Народна партия

Николаос Ст. Хасос (на гръцки: Νικόλαος Στ. Χάσος) е гръцки лекар и политик от влашки произход, кмет на Лерин.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1892 година във влашкото леринско село Писодер, тогава в Османската империя. Учи медицина в Атинския университет, след което се връща и се установява в Лерин. При избухването на Балканската война в 1912 година се записва доброволец в Гръцката армия. След войните се занимава с политика и е привърженик на Народната партия, макар да има и близки приятели венизелисти като Георгиос Модис. В 1925 година се жени за Василики Сапундзи (Васила Сапунджиева), чийто баща Григор и братя Тего и Тома са венизелисти. Установява се в Сапунджиевата къща край Сакулева.[1]

В 1934 година Николаос Хасос е избран за кмет на Лерин и за седем години преобразява града. На 25 март 1936 година е завършена и открита електрическата мрежа, която стартира през 1930 година при кмета Тего Сапаунджиев. Малко след 1934 година е завършена централната водопроводна мрежа. В 1939 година е открита общинската болница с помощта на битолчанката влахиня Елени Димитриу, заселена в Александрия, Египет. При кметуването на Хасос се откриват много нови улици и площади и се отварят общинските бани и общинският пазар. Обновено е кметството и е придобит парцелът, на който по-късно е издигнат Археологическият музей. В 1941 година, по време на окупацията, е основана Педагогическата академия. Със съдействието на номарха Константинос Бонис, с участието на патриоти от Лерин и инициативата на кмета е основано историческото сдружение „Аристотелис“.[1]

При избухването на Итало-гръцката война, сутринта на 28 октомври 1940 година жандармерията започва масови арести на българоговорещи из леринските села. Кметът Хасос с помощта на Георгиос Модис се опитва да преустанови арестите.[1]

След разгрома и окупацията на Гърция от Германия през април 1941 година и анексията на съседната Вардарска Македония от Царство България, в Лерин се проявяват пробългарски гласове и се явява възможност от българска окупация. Хасос организира общинския съвет, камарите, професионалните и научните сдружения, селскостопанските кооперации и председателите на някои кметства да подпишат декларация, че предпочитат италианска окупация:

Декларираме, че пред възможната българска окупация недвусмислено предпочитаме италианската окупация като гаранция срещу преследванията, потисничествата, грабежите, на които окупираните от България номи Сяр, Драма, Кавала, Ксанти, Родопи и Еврос вече са подложени.[1]

Заедно с други двама власи - Георгиос Модис и Йоанис Мердзос се срещат с италианския генерал в Корча и го молят в Лерин да не влизат българи. Германците остават в Лерин, но задържат Хасос като заложник, гаранция, че в града ще се изпълняват заповедите им. На 8 ноември 1941 година той организира традиционното отбелязване на влизането на гръцки войски в града в 1912 година. В същата година основава Педагогическата академия и сдружението „Аристотелис“.[1]

Умира на 9 април 1943 година.[1] След смъртта му, в кабинета му е намерен изготвен от него списък с 644 „антигърци“ - жители на Лерин с негръцко национално съзнание, който е предаден на гръцките власти през април 1945 година.[3][4]

Името му носи улица в Лерин.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Тего Сапунджиев демарх на Лерин
(1934 – 9 април 1943)
Димитриос Котас
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония