Николас Бернули

Вижте пояснителната страница за други личности с името Бернули.

---

Николас Бернули Nicholas Bernoulli
швейцарски математик
Роден	21 октомври 1687 г. Базел, Швейцария
Починал	29 ноември 1759 г. Базел, Швейцария
Погребан	Базел, Швейцария
Националност	Швейцария
Учил в	Базелски университет
Работил в	Падуански университет (1716 – 1722) Базелски университет (1722 – 1759)
Научна дейност
Област	Математика
Учил при	Якоб Бернули
Семейство
Други роднини	Якоб Бернули (чичо) Йохан Бернули (чичо)
Николас Бернули в Общомедия

Николас Бернули (на немски: Nicholas Bernoulli, още срещан и като Nikolas, Nicolas, Nicolaus) е швейцарски математик, член на математическата династия Бернули, племенник на Якоб и Йохан Бернули.

Биография

Роден е на 21 октомври 1687 година в Базел, Швейцария. През 1704 г. завършва математика в Базелския университет под ръководството на чичо си Якоб и пет години по-късно получава докторска степен за труд по теория на вероятностите в правото. През 1716 г. печели мястото, заемано от Галилей, в Падуанския университет, където работи над диференциални уравнения и геометрия. През 1722 г. се завръща в Базелския университет като лектор по логика и по право.

Най-значимите му приноси могат да бъдат открити в кореспонеденцията му с Готфрид Лайбниц, Леонард Ойлер и Пиер Ремон де Монмор, от която става ясно, че има принос към формулирането на Санктпетербургския Парадокс (наречен така, защото бил отпечатан в годишника на Петербургската академия на науките), над който работи и племенникът му Даниел Бернули. Наред с други математици се занимава с уравнението на Рикати, както и с частни диференциални уравнения.

Пише предговора към излезлия посмъртно труд на Якоб Бернули „Изкуството на предположенията“ („Ars Conjectandi“).

Умира на 29 ноември 1759 година в Базел на 72-годишна възраст.

Външни препратки

• Биография на Николас Бернули
• Кореспонденцията между Н. Бернули и П.Р. де Монмор свързана със Санктпетербургския парадокс Архив на оригинала от 2008-09-09 в Wayback Machine.