Николас Бернули

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Николас Бернули
Nicholas Bernoulli
швейцарски математик
Роден
Починал
29 ноември 1759 г. (72 г.)
Националност Флаг на Швейцария Швейцария
Научна дейност
Област Математика
Образование Базелски университет
Учил при Якоб Бернули
Работил в Падуански университет
Базелски университет

Николас Бернули (на немски: Nicholas Bernoulli, още срещан и като Nikolas, Nicolas, Nicolaus) е швейцарски математик, член на математическата династия Бернули, племенник на Якоб и Йохан Бернули.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 октомври 1687 година в Базел, Швейцария. През 1704 г. завършва математика в Базелския университет под ръководството на чичо си Якоб и пет години по-късно получава докторска степен за труд по теория на вероятностите в правото. През 1716 г. печели мястото, заемано от Галилей, в Падуанския университет, където работи над диференциални уравнения и геометрия. През 1722 г. се завръща в Базелския университет като лектор по логика и по право.

Най-значимите му приноси могат да бъдат открити в кореспонеденцията му с Готфрид Лайбниц, Леонард Ойлер и Пиер Ремон де Монмор, от която става ясно, че има принос към формулирането на Санкт Петербургския Парадокс (наречен така, защото бил отпечатан в годишника на Петербургската академия на науките), над който работи и племенникът му Даниел Бернули. Наред с други математици се занимава с уравнението на Рикати, както и с частни диференциални уравнения.

Пише предговора към излезлия посмъртно труд на Якоб Бернули „Изкуството на предположенията“ („Ars Conjectandi“).

Умира на 29 ноември 1759 година в Базел на 72-годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]