Николас Мадуро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николас Мадуро
Nicolás Maduro Moros
венецуелски политик
Nicolás Maduro, president of Venezuela (2016) cropped.jpg
Роден

Религия Католическа църква
Политика
Партия Движение за Пета република (2007 г.)
Обединена социалистическа партия на Венецуела (2007 г.)
Президент на Венецуела
(оспорва се от Хуан Гуайдо)
19 април 2013 – ...
Семейство
Съпруга Силия Флорес (2013 – ...)
Деца 1

Подпис Nicolás Maduro signature.svg
Уебсайт www.nicolasmaduro.org.ve
Николас Мадуро в Общомедия

Никола̀с Маду̀ро Мо̀рос (на испански: Nicolás Maduro Moros) е венецуелски политик, настоящ президент на Венецуела от 19 април 2013 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 ноември 1962 година в Каракас. Бил е шофьор на автобус.

Започва политическата си кариера като профсъюзен деец. През 1994 година повежда кампанията за освобождаването от затвора на Уго Чавес. В периода от 2005 до 2006 година е председател на Народното събрание на Венецуела. Става министър на външните работи (2006), а през 2012 година е назначен за вицепрезидент. От 5 март до 19 април 2013 г., след смъртта на Уго Чавес, изпълнява задълженията на президент на Венецуела.[2]

На изборите от 14 април 2013 г. Николас Мадуро изпреварва съперника си Енрике Каприлес Радонски с 1,5%, но последният не признава изборните резултати.

На извънредните избори на 20 май 2018 г. Николас Мадуро е преизбран на поста глава на Венецуела за периода 2019 – 2025 години, като получава 67,8% от гласовете. Изборите обаче предизвикват протест от страна на повечето от страните по света, включително и тези от Латинска Америка. Четиринадесет страни, включително Аржентина, Бразилия и Канада, отзовават посланиците си от Каракас в знак на протест против резултатите от изборите, а САЩ налагат на Венецуела допълнителни икономически санкции. Резултатите от изборите признават само Русия, Салвадор, Куба и Китай.

На 10 януари 2019 г. се състои инаугурацията на Николас Мадуро,[3] след което той официално става президент на Венецуела за втори път. Заради несъгласието на опозицията Мадуро полага клетвата във Върховния съд, а не в Националната асамблея на Венецуела.

Източници[редактиране | редактиране на кода]