Николас Мадуро

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николас Мадуро
Nicolás Maduro
Nicolás Maduro crop 2015.jpeg
Президент на Венецуела
Мандат от 19 април 2013(1)
Предшественик Уго Чавес
Лични данни
Роден
23 ноември 1962 г. (56 г.)
Гражданство Flag of Venezuela.svg Венецуела
Религия Римокатолическа църква
Деца 1
Полит. партия Обединена социалистическа партия
Подпис Nicolás Maduro signature.svg
Уебсайт nicolasmaduro.org.ve
(1): Оспорва се от Хуан Гуайдо.
Николас Мадуро в Общомедия

Никола̀с Маду̀ро Мо̀рос (на испански: Nicolás Maduro Moros) е венецуелски политик, настоящ президент на Венецуела от 19 април 2013 г.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 23 ноември 1962 година в Каракас. Бил е шофьор на автобус.

Започва политическата си кариера като профсъюзен деец. През 1994 година повежда кампанията за освобождаването от затвора на Уго Чавес. В периода от 2005 до 2006 година е председател на Народното събрание на Венецуела. Става министър на външните работи (2006), а през 2012 година е назначен за вицепрезидент. От 5 март до 19 април 2013 г., след смъртта на Уго Чавес, изпълнява задълженията на президент на Венецуела.[2]

На изборите от 14 април 2013 г. Николас Мадуро изпреварва съперника си Енрике Каприлес Радонски с 1,5%, но последният не признава изборните резултати.

На извънредните избори на 20 май 2018 г. Николас Мадуро е преизбран на поста глава на Венецуела за периода 2019 – 2025 години, като получава 67,8% от гласовете. Изборите обаче предизвикват протест от страна на повечето от страните по света, включително и тези от Латинска Америка. Четиринадесет страни, включително Аржентина, Бразилия и Канада, отзовават посланиците си от Каракас в знак на протест против резултатите от изборите, а САЩ налагат на Венецуела допълнителни икономически санкции. Резултатите от изборите признават само Русия, Салвадор, Куба и Китай.

На 10 януари 2019 г. се състои инаугурацията на Николас Мадуро,[3] след което той официално става президент на Венецуела за втори път. Заради несъгласието на опозицията Мадуро полага клетвата във Върховния съд, а не в Националната асамблея на Венецуела.

Източници[редактиране | редактиране на кода]