Николаус Люксембургски
| Николаус Люксембургски | |
| патриарх на Аквилея | |
 | |
| Роден |
1322 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Религия | Католическа църква[1] |
| Семейство | |
| Род | Люксембурги |
| Баща | Ян Люксембургски |
| Майка | неизв. |
| Братя/сестри | Бона Люксембургска (1315 – 1349) Анна Люксембургска Маргарита Люксембургска Карл IV Венцел I Йохан Хайнрих (Люксембург) |
Николаус Люксембургски (на немски: Nikolaus von Luxemburg; на италиански: Nicola di Lussemburgo, * 1322, Прага; † 30 юли 1358, Белуно) е патриарх на Аквилея от 1350 до 1358 г.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Той е извънбрачен син на бохемския крал Ян Люксембургски (1316 – 1346). Името на майка му не е известно. По-малък полубрат е на император Карл IV (1316 – 1378).
На 2 август 1342 г. папа Климент VI, по молба на крал Ян, поставя Николаус като пробст на диоцеза Прага, преди това на 20 юли същата година той му подарява каноникат и собствености на замък Вишерад (Vyšehrad, днес в Прага). През 1345 г. той лично занася послание на Ян от Бохемия до Климент VI. В документ от 1348 г. Николаус сам се нарича декан на Оломоуцката църква и като кралски канцлер.
Климент VI поставя Николаус на 7 януари 1349 г. като епископ на Наумбург като геген-кандидат към Йохан I († 27 декември 1351), който е избран през 1348 г. от домкапител без удобрението на папата.[2]
На 31 октомври 1350 г. Николаус съобщава на жителите на град Удине, че той е новият патриарх на Аквилея. През май 1351 г. Николаус пристига в Патриархат Аквилея и е посрещнат празнично. Той планува с полубрат си, по-късният император Карл IV, да основе един търговски град с името Карола („Carola“), което не се осъществява. В края на 1351/началото на 1352 г. той нарежда екзекуцията на някои благородници, които участвали в убийството на неговия предшественик, патриарх Бертранд ди Сан Генесиус (* 1260, † 6 юни 1350).
През 1353 г. Карл IV одобрява основаването на един studium generale за град Чивидале. През октомври 1354 г. Карл IV посещава Патриархат Аквилея по пътя му за Рим. Нуколаус му дава две издания на евангелието на Марк, които били ценни реликви. Николаус придружава полубрат си в пътуването му през Италия.
Карл IV дава на Николаус три служби: викар за Триест през 1354 г., викар на Тоскана през май 1355 г. и малко след това генералвикар във Фелтре и Белуно. На 30 юли 1358 г. патриарх Николаус умира в Белуно. Той е погребан в Удине под главния олтар на църквата.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ luxen // Посетен на 15 октомври 2020 г.
- ↑ Heinz Wießner: Das Bistum Naumburg 1 – Die Diözese 2. In: Max-Planck-Institut für Geschichte (Hg.): Germania Sacra, NF 35,2, Die Bistumer der Kirchenprovinz Magdeburg. Berlin/New York 1998. S.841f.
- Bianchi, G., Documenti per la storia del Friuli dal 1200 al 1400
- Guerra, Otium Foriiulii. Manoscritti, Museo Archeologico, Cividale
- Chronicon Spilimberghense Архив на оригинала от 2013-09-11 в Wayback Machine.
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- R. Bouillon: Die Beziehungen zwischen Aquileia und Karl IV. während der Amtszeit der Patriarchen Nikolaus von Luxemburg und Lodovico della Torre (1350 – 1365). Münster 1991.
- Franz Krones: Nicolaus. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 23, Duncker & Humblot, Leipzig 1886, S. 611 – 613.
- Marco Innocenti: NIKOLAUS von Luxemburg. In: Biographisch-Bibliographisches Kirchenlexikon (BBKL). Band 18, Bautz, Herzberg 2001, ISBN 3-88309-086-7, Sp. 1038 – 1044. (Artikelanfang)
- R. Tirelli: I patriarchi. La spada e la croce XV secoli di storia. Pordenone 2000.