Николаус Ото

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николаус Ото
Nikolaus Otto
германски изобретател

Роден
Починал
26 януари 1891 г. (58 г.)
Техника
Изобретения Четиритактов двигател
Семейство
Съпруга Ана Госи
Деца 7
Николаус Ото в Общомедия

Николаус Ото (на немски: Nikolaus August Otto) (* 10 юни 1832 в Холцхаузен ан дер Хайде; † 26 януари 1891 в Кьолн) е немски инженер-самоук, изобретател на автомобилния четиритактов двигател, наричан на негово име отомотор.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Пощенска марка

Ото израства в бедно семейство, баща му е управител на пощата на градчето. Ото преминава обучение за търговец и се препитава, като работи като търговски служител в градовете Франкфурт на Майн и Кьолн. Оженва се за Анна Госи и им се раждат седем деца. Синът му Густав Ото става самолетен конструктор.

Изобретения[редактиране | редактиране на кода]

Още през 1862 г. той започва първите си експерименти с четиритактови мотори, които обаче заработват чак през 1876 г. През 1863 построява първия си газов двигател.

1864 заедно с инженера Ойген Ланген основават първата фабрика за двигатели в света. Първоначално името е „N.A.Otto Cie“, през 1869 става „Gasmotorenfabrik Deutz“, а в днешни дни е позната като Deutz AG. През 1876 Ото и Ойген Ланген успяват да създадат четиритактов мотор със сгъстен заряд. Този тип мотор е основата за направата на четиритактови двигатели и до днес.

На Парижкото изложение 1867 те представят версията си за газов двигател за първи път пред публика. Отличен е със златен медал.

През 1877 година Николаус Ото и фабриката за газови двигатели Deutz патентоват открития четиритактов процес.

През 1884 година той въвежда и електрическото запалване в двигателите си. След това нововъведение става възможно използването и на течни горива. До преди това се използва газ.

Гробът на Николаус Ото и жена му в гробището в Кьолн

Новото, с което основно е променен създаденият газов двигател на французина Леноар е, че зъбнорейковият механизъм е заменен с коляно-мотовилков механизъм, запалването става със свещ с електрическа искра, а най-голямото му откритие – компресирането на гориво-въздушната смес преди запалването – значително повишава мощността. Тези промени предизвикват революция в производството на топлинни машини и внедрени в двигателя с вътрешно горене, тези открития са останали като механика и работен процес и до днес. С успешната конструкция на двигателя с вътрешно горене, работещ по т. нар. цикъл на Ото, парната машина престава да бъде сериозен конкурент за създаването на двигателна сила.

В памет на Ото[редактиране | редактиране на кода]

Философският факултет на университета Вюрцбург присъжда през 1882 на Николаус Ото званието Доктор хонорис кауза.

Пред гарата Кьолн-Дойтц е направен паметник в чест на Николаус Ото и Ойген Ланген.

Спорове за патента[редактиране | редактиране на кода]

Независимо един от друг, австриецът Кристиан Райтман през 1860 и французинът Алфонс Бо де Роша през 1862 също получават патенти за четиритактовия мотор. Патентът на Ото се оспорва и от италианеца Феличе Матеучи. Стига се и до съдебни процеси. На 30 януари 1886 и 1889 Ото-патентите, принадлежащи на фабриката Дойц, са донесени в Германия и се съхраняват там на сигурно място.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Nikolaus Otto“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.